Атанас Шопов (дипломат): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
да се споменава
мРедакция без резюме
Ред 26:
 
== Биография ==
[[Файл:Atanas Shopov Plaque.JPG|ляводясно|мини|250п263п|Паметна плоча на Атанас Шопов в родното му Панагюрище.]]
Роден е в [[Панагюрище]] през 1855 година. Завършва местното [[класно училище]] и учи във Военномедицинското училище в [[Цариград]]. След [[Априлското въстание]] от 1876 година прекъсва учението. Като екзархийски представител посещава засегнатите въстанически селища в ІV революционен окръг, като публикува във вестник „[[Стара планина (1876 - 1877)|Стара планина]]“ подробно изложение на турските зверства. После емигрира в Русия. Взема участие в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война (1877 – 1878)]]. Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст.
 
[[Файл:Atanas Shopov Plaque.JPG|ляво|мини|250п|Паметна плоча на Атанас Шопов в родното му Панагюрище.]]
След [[Освобождение на България|Освобождението]] завършва право в [[Санкт Петербург]], а след това специализира и в Парижката [[Сорбона]]. Става член на софийския апелативен съд, а по-късно работи като главен секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Цариград]] (1884 – 1897), български търговски агент (1897 – 1908) и генерален консул в [[Солун]] (1909 – 1913).
 
Ред 37:
В периода 1897–1913 година Шопов оглавява българското консулство в Солун. През този период той организира придобиването за нуждите на консулството на [[Осман Али бей вила]].<ref name="Konstantinova 230">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 232 }}</ref>
 
След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.36.</ref>.

Шопов Умираумира през 1922 година.
 
<gallery class="center" caption="Съчинения">