Комикс: Разлика между версии

'''Комикс''' ({{Lang-el|κωμικός, kōmikos}}, {{lang-la|cōmicus}} в превод ''отнасящо се до комедията''){{hrf|Soanes, Stevenson|2005}} е форма на [[изобразително изкуство]], в която думи и рисунки се съчетават, за да предадат [[история]] или [[информация]]. Комиксите се състоят от една или повече илюстрации,<ref name="art">Teresa Grainger (2004) „Art, Narrative and Childhood“ ''Literacy'' 38 (1), 66–6766 – 67. doi:10.1111/j.0034-0472.2004.03801011_2.x</ref>. често разположени една до друга в [[комикс панел|панел]]. Размера и аранжирането на тези квадрати зависи от темпото на повествованието. Изображенията могат да съдържат малко думи или пък изобщо да нямат такива за по-голямо въздействие на картинката.<ref name="art" /> Характерните текстови компоненти на комикса са: [[речеви балон]], различни заглавия, звукоподражателни надписи, полета с информационен текст. [[Карикатура]]та и другите нейни изобразителни форми са основно художествено-изразително средство в комиксите; например [[фотокомикс]]ът се състои от различни [[фотография|фотографии]]. Обикновените форми на комикса са: [[стрип комик]]с, карикатура за редакционни и комедийни издания и [[комикс книга]]. От края на 20-ти век изданията в томове като [[графична новела|графични новели]], [[комикс албум]]и и [[танкубон]] стават много популярни. През 21-ви век започват да се разпространяват онлайн [[уебкомикс]]и.

Историята на комикса следва различни пътеки в различните държави. Учените виждат началото на тази форма още в праисторията, пример за това са рисунките в пещерата [[Ласко]]. В средата на 20-ти век комиксите се развиват в [[американски комикс|Съединените щати]], [[Западна Европа]] (особено във [[Франция]] и [[Белгия]]) и [[Япония]]. Историята на европейския комикс може да се проследи до карикатурите на щвейцарския художник [[Рудолф Тьопфер]] от 30-те години на 19-те век. Комиксът в Европа се популяризира през 30-те години на миналия век със заглавия като „[[Приключенията на Тентен]]“. В Америка комиксите навлизат в масовата медия в късните 20-те чрез стрип комикса във вестникарските колонки. Следващото десетилетие на американския пазар излизат комикс списанията, които популяризират [[супергерой|супергероите]]; персонажът [[Супермен]] се появява през 1938 г. Японският комикс ([[манга]]) има своя специфичен стил, който води началото си още от 12-ти век. Модерният стрип комикс навлиза в Япония през 20-те години. Комикс списанията, книги и специализирани томове ([[танкубон]]) се развиват след [[Втора световна война|Втората световна война]] благодарение на художници като [[Осаму Тецука]]. През повечето време комиксите са били причислявани към ниската култура, но в края на 20-ти век към тях се подхожда с по-голяма сериозност, както в академичните така и в обикновените среди.

През 90-те години на 20-ти век дефиницията на комикси се утвърждава като независима форма на [[комуникация]], независимо от съдържанието, целевата група и изпълнението. През 1993 г. Скот Макклауд дефинира комикс като „картинни или други знаци, подредени в смислена пространствена последователност, които предават информация и/или създават естетически ефект върху зрителя“.<ref name="richtig lesen">Scott McCloud: ''Comics richtig lesen.'' Carlsen, 1994. S. 12–1712 – 17.</ref> Той заема определението на [[Уил Айзнър]]. Дитрих Грюнвалд, например, говори за „принцип на картинската история“, чиято модерна форма е комиксът със своите стилистични устройства, разработени около 1900 година. Андреас Платхаус нарича комиксите „най-модерната форма“ в картинната история. Друго определение дефинира комикса в пряка връзка с това на Макклауд като „разказ с най-малко две неподвижни изображения“.

Комиксът като форма на изкуство се налага в края на XIX-ти и началото на XX-ти век, заедно с други подобни форми като [[филм]]и и [[анимация]]. Тези три форми имат някои общи черти, най-забележителната от които е смесване на [[дума|думи]] и [[картина|картинки]], като и трите дължат развитието си на технологичните скокове, направени по време и след [[индустриалната революция]]. Въпреки че вестниците и списанията въвеждат и популяризират комиксите за първи път в края на [[1890]] година, разкази с илюстрации съществуват в продължение на много векове.

Изобретяването на [[печатна преса|печатната преса]], създава разделение между образи и думи, тъй като двете изискват различни методи на възпроизвеждане. Ранните печатни материали са съсредоточени върху [[религия|религиозна тематика]], но през XVII-ти и XVIII-ти век те започват да се справят с аспекти на [[политика|политическия]] и [[общество|социалния]] живот, а също така започват да [[сатира|осмиват]] чрез [[карикатура]]та.

В XIX век започва фабричното производство на истории в картинки.

[[Родолф Тьопфер]], франкофонски швейцарски художник, в 1830—18461830 – 1846 г. издава в [[Женева]] серия албуми за приключенията на господин Жабо и господин Крепен. Той се възприема като ключова фигура от началото на XIX-ти век. Въпреки че речевите балони изпадат от употреба по средата на XIX-ти век, Тьопферовите илюстрирани истории с последователни сцени и с текст отдолу на картинките, са препечатвани в цяла Европа и Съединените щати. Липсата на закони за авторското право по това време позволява тези творби да се печатат и превеждат на два континента.<ref name="ref17">Beerbohm, Robert (2003) {{cite web | title=The Adventures of Obadiah Oldbuck Part III | work=The Search For Töpffer In America | url=http://scoop.diamondgalleries.com/scoop_article.asp?ai=2808&si=124 | accessdate=May 30, 2005}}</ref>

През 1845 г. сатиричните рисунки, които редовно се появяват във вестниците и списанията, получават името карикатури. В изкуството карикатурата е скица с молив или [[Въглен (рисуване)|въглен]], която ще се боядисва. Британското списание ''Punch'', стартирало през 1841 г., посочва неговите хумористични рисунки като карикатури. По това време са организирани изложби на карикатури, или подготвителни скици. Тази употреба става всеобща, с продължителност до наши дни.<ref name="ref21">Varnum & Gibbons, 2001. pp.77- – 78</ref><ref name="ref22">{{cite news | title=Comics | work=St James Encyclopedia of pop culture (2002) | url=http://www.findarticles.com/p/articles/mi_g1epc/is_tov/ai_2419100313 | accessdate=May 30, 2005 | first=Ian | last=Gordon | year=2002}}</ref>

Въвеждането на [[литография|литографски]] методи за печат, получени от [[Запад]] е важна стъпка в разширяване на формата в рамките на [[Китай]] и изобщо в [[Азия]] в началото на XX-ти век. Подобно на Европа и Съединените щати, сатирични рисунки са включени във вестници и периодични издания, като първоначално се основават на произведения от тези страни. Едно от първите списания на сатирични карикатури се основава на Punch. Едни от първите комикси са отпечатани през [[1899]] г. в [[Япония]]. Към [[1920]] година, пазар е създаден за малки по размер книжки с картинки.<ref name="Lent">Lent, John A. [2001] (2001) Illustrating Asia: Comics, Humor Magazines, and Picture Books. University of Hawaii Press. ISBN 0824824717</ref>

През 1884 г. е публикувано списание, което въвежда стрийп комикс, с участието на титулярен характер, и широко се разглежда като първият стрийп комикс. През 1890 г. още две комични списания дебютират в британската общественост, които утвърждават традицията на периодичните комикси.<ref name="Sabin 17">Sabin, 1993. pp.17- – 21</ref>

В Съединените щати по това време „''Жълтото дете''“ установява традицията на стрип комикс<ref name="ref27">Sabin, 1993. pp.133- – 134</ref> въпреки че учените са открили по-ранни произведения, които съчетават речевите балончета и разказ с множествени изображения.<ref name="ref26">Marschall, Richard (February, 1989). „Oh You Kid“. ''The Comics Journal'' 127, p. 72- – 7</ref><ref name="Walker">Walker, Brian (2004) ''the comics: Before 1945''. Harry N. Abrams, Inc. (United States). ISBN 9780810949706</ref>

В 20-ти век комиксът става един от най-популярните жанрове [[масова култура]]. Той губи комичността си запади която получава наименованието си. Основни жанрове на комиксите стават приключенията: бойци, детективи, ужаси, фантастика, истории за супергерои.

Златният век на комиксите е названието на периода в историята на американските комикси от 1938 г. докъм 1955 г. Първите сериозни стъпки в развитието на изкуството на графически новели се случва в началото на XX век, в търсенето на нови пътища за графически и визуални комуникации и изражения. През юни 1938 года в САЩ се появява персонажа на [[Супермен]]. Началото на златния век е прието да се счита първото появяване на Супермен в 1938 г., издадено от [[DC Comics]]. След това супергерои буквално завладяват страниците на комиксите<ref>[http://www.infoplease.com/spot/comicstimeline.html#CT-1930 Comics Timeline — – Infoplease.com]</ref>. Други популярни персонажи стават Пластик (''Plastic Man''), детектив Спирит<ref>Andelman, Bob, Will Eisner: ''«A„A Spirited Life»Life“'', ISBN 1-59582-011-6</ref>. За този период са създадени повече от 400 супергерои. Болшинството от тях не доживяват до наши дни, но по това време се раждат [[Батман]] и [[капитан Америка]]. [[Втората световна война]] оказва сериозно влияние на съдържанието на комиксите за супергерои — – сега героите се сражават със [[Страни от Оста|страните от Оста]], а на обложките са изобразени супергерои, борещи се с лидери на нацистското движение. След победата над фашизма се появяват супергерои с ядрени способности. Историците от това време считат, че детските персонажи помагат да се преодолее страха у младите читатело от перспективите за атомна война. Героите започват да се борят и с комунистите, а други в Корейската война. След Втората световна война комиксите и супергероите бавно западат.

През 60-те години на 20-ти век на световната сцена излиза [[Марвел Комикс]]. Негови герои са [[Спайдърмен]], [[Железния Човек]], [[Х-Мен]], [[Върколака]], [[Хълк]], [[Фантастичната Четворка]], [[Капитан Америка]], [[Деърдевил]], [[Стан Лий]], [[Джак Кърби]], [[Стив Дитко]] и други. Главен център на индустрията остава САЩ където тези герои имат широка популярност. Едни от най-известните компании в света са [[Марвел Комикс]], [[DC Comics]], [[Dark Horse Comics]] и [[Image Comics]].

Формата на комикс книгата заема различни размери в различните държави. Европейският комикс албум е принтиран цветно{{hrf|Petersen|2010|214- – 215}} във формат А4.{{hrf|Grove|2010|24}}{{hrf|McKinney|2011|?}} В англоговорящите страни комикса с меки корици, съдържащ няколко истории, се заражда от колекционерските комикс издания, които събират в себе си няколко издавани комикса. Свързаните в части комикс поредици се наричат „графична новела“ или „графичен роман“ и се разпространяват в различни формати. Терминът „новела“ се асоциира предимно с художествената литература, но под това име се обединяват също така нехудожествени комикси и колекции от къси комикс истории.{{hrf|Goldsmith|2005|16}}{{hrf|Karp, Jesse|2011|4- – 6}} Японските комикси са събрани в части наречени „танкобон“, които се сериализирани с номер, подобно на списанията.{{hrf|Poitras|2001|66–6766 – 67}}

Гагът или специалната рисунка за издание обикновено са разположени в самостоятелен панел, който съдържа текст или балончета. Различните дефиниции за комикси, които наблягат върху комикс сериите, изключват гага, рисунката или друга карикатура в един панел. Те могат да бъдат включени в определения, които разглеждат повече комбинацията между текст и рисунка.{{hrf|Harvey|2001|76}} Гаг карикатурите започват да се разпространяват в Европа през 18-ти и 19-ти век на страниците на издания, печатани в голям формат. Терминът „карикатура“ е използван за първи път за да опише тези рисунки през 1843 г. от британското хумористично списание „Пънч“.{{hrf|Harvey|2001|77}}

[[Уебкомикс]]а е комикс, разпространяващ се в интернет. Те имат възможност да достигат до голям брой публика. Новите читатели обикновено могат да имат достъп до тях с помощта на архивни части.{{hrf|Petersen|2010|234–236234 – 236}} Интернет комикса може да бъде разположен в неопределен план, което значи че размера и формата на страницата нямат значение.{{hrf|Petersen|2010|234}}{{hrf|McCloud|2000|222}}

* {{cite book |title= „The Early Comic Strip; Narrative Strips and Picture Stories in the European Broadsheet |last=Kunzle |first=David“ |authorlink= |coauthors= |year=1973 |publisher=University of California Press |location= |isbn= |pages=1450- – 1825 |url= |accessdate= |quote= }}

* {{cite book |title= "Comedy at the Juncture of Word and Image". In Varnum, Robin; Gibbons, Christina T. The Language of Comics: Word and Image |last=Harvey |first=R. C. |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher=University Press of Mississippi |location= |isbn=1-57806-414-7 |pages=75–9675 – 96 |url= |accessdate= |quote= }}

* {{cite book |title= ''Drawing Comics into Canadian Libraries. In Weiner, Robert G. Graphic Novels and Comics in Libraries and Archives'' |last=Collins |first=Rachel |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=McFarland & Company |location= |isbn=978-0-7864-5693-2 |pages=226–241226 – 241 |url= |accessdate=}}

* {{cite book |title= ''The Impossible Definition'' |last=Groensteen |first=Thierry |authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher=University Press of Mississippi |location= |isbn=978-1-60473-109-5 |pages=124–131124 – 131 |url= |accessdate= |quote= }}

* {{Цитат периодика| last = Cohen | first =Martin S. | authorlink = | coauthors = | year =1977 | month =април | title =„The Novel in Woodcuts: A Handbook“ | journal =Journal of Modern Literature. Indiana University Press | volume =2/6 | issue = | pages =171–195171 – 195 | doi = | id =3831165 | url = | format = | accessdate = }}

* {{Цитат периодика| last = Williams | first =Jeff | authorlink = | coauthors = | year =1994 | month = | title =„Comics: A tool of subversion?“ | journal =Journal of Criminal Justice and Popular Culture | volume =2(6) | issue = | pages =129- – 146 | doi = | id = | url =http://www.albany.edu/scj/jcjpc/vol2is6/comics.html | format = | accessdate = }}