Византийска реконкиста: Разлика между версии

|}}

[[Картинка:Map Crusader states 1135-en.svg|мини|300п|Политическо състояние в Леванта през 1135 г. (виж [[кръстоносни държави]])]]

 

След предходен период на нерешителен и тлеещ граничен конфликт с лек византийски превес, с възкачването на [[Македонска династия|Македонската династия]], и в частност след [[битка на Киликийските порти|битката на Киликийските порти]], следва дълга поредица от почти непрекъснати византийски победи в края на 10 и началото на 11 век, които позволяват на трима византийски императори, а именно [[Никифор II Фока]], [[Йоан Цимисхий]] и [[Василий II]] да си възвърнат загубената предходно територия на Сирия през 7-ми век след [[арабско завоюване на Сирия|арабското завоюване]] по времето на [[Ираклий]]. <ref name="Paul180">{{cite book|last=Magdalino|first=Paul|title=The Oxford History of Byzantium|location=New York|publisher= Oxford UP|year=2002|pages=p. 180}}</ref>

Прието е годината на смъртта на Мануил Комнин през 1180 г. да се счита за официален край на византийските военни кампании на изток. Предходно императорът е духовно сринат и разстроен от загубата в [[битка при Мариокефалон|битката при Мариокефалон]], наричана сполучливо „втори Манцикерт“. Независимо от тази нова тежка загуба от селджуците, превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход ангажира византийците с друго, а и арабите са предходно заети основно в други конфликти, така че с това се слага края на продължилите повече от пет века [[арабско-византийски войни]], завършили като цяло със запазване на предходното [[статукво]] с изключение на африканските римо-византийски територии останали под мюсюлманска власт до завоюването им от [[османци]]те.

 

 

== Източници ==