Света гора: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
много по-добре се вижда така на картата на Гърция, а и не виждам защо да се маха стандартен шаблон за административни единици
Gottlebelang (беседа | приноси)
Ред 39:
Света гора се оформя като [[манастир]]ска общност през 963 година, когато [[монах]]ът [[Свети Атанасий Атонски|Атанасий]] основава [[Манастир Велика Лавра|манастира Великата Лавра]], който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на [[Византия|византийските]] [[василевс]]и, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имущество. По времето на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] в XIII век Света гора има нови [[Католицизъм|католически]] господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на [[папа]] [[Инокентий III]]. Това продължило до възстановяването на [[Византийска империя|Византийската империя]]. През XIV век [[Каталуния|каталунски]] наемници ограбват атонските манастири.
 
Когато през XV век пада Византийската империя, Света гора се намира под [[ислям]]ското владичество на [[Османска империя|Османската империя]]. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатството на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на XIX век, когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като [[Русия]], [[България]], [[Румъния]] и [[Сърбия]]. Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири. През XVIII век и ХилендарскияХилендарският манастир е щедро даряван от български търговци като [[хаджи Вълчо]] и др. Хилендар е средище на българското [[Възраждане]]. Много видни [[българи]] от това време го посещават или обитават: [[Софроний Врачански]], [[Неофит Бозвели]], [[Иларион Макариополски]] и други. [[Паисий Хилендарски|Отец Паисий]] пише там своята [[История славянобългарская]]. През 1912 година, по време на [[Балканска война|Балканската война]], турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров, който формално става част от гръцката държава след [[Втора световна война]].
 
Според гръцката [[конституция]]<ref>[http://www.hri.org/docs/syntagma/artcl120.html#A105 Конституция на Гърция, глава Трета Устройство на Света гора]</ref> Атонската планина (''Света гора'') е самостоятелна административно-политическа единица, която има 20 манастрира с правото на самоуправление, което се извършва от „Светата общност", управляваща автономията). Главен град и административни център е [[Карея]], която е седалище на [[губернатор]]а като представител на гръцката власт. Духовно, Света гора е под директната юрисдикция на [[Вселенска патриаршия|вселенския патриарх]] в [[Цариград]]. Наред с манастирите има 12 [[скит]]а – малки монашески общности, а така също и келии и колиби. Съществуват и постници (пещери и колиби), предпочитани от монасите, желаещи да водят по-строг аскетичен живот. Всички лица, живеещи на Атонската Света гора стават гръцки граждани без никакви формалности, след като приемат монашеството. Всеки поклонник от мъжки пол над 18 г. би могъл да посети Света гора, но едва след като получи специално позволение.