Уикипедия

Деванагари: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Знаците на деванагари: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 3x нов ред, 1043 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Файл:Rigveda MS2097.jpg|300px|мини|вдясно|[[Риг-веда]] ръкопис на деванагари (началото на 19век)]]
 
'''Деванагари''' (देवनागरी, на [[хинди]] се изговаря като {{IPA|[ˌd̪e:vən̪ɑːgəɾiː/]}}, транслитерира се '''devanāgarī''') е [[писменост]] тип [[абугида]], използвана за няколко [[Индия|индийски]] [[Език (лингвистика)|език]]а, между които [[санскрит]], [[хинди]], [[маратхи]], [[кашмирски език|кашмирски]], [[синдхи]], [[бихари]], [[бхили]], [[конкани]], [[бходжпури]], както и [[непалски език|непалски]] в [[Непал]].
 
Транслитерацията с [[латиница]], използвана в тази статия, следва популярната [[Транслитерация на Националната библиотека в Калкута]]. Съществуват и други системи за транслитерация на деванагари, между които [[ITRANS]] – транслитерация в [[ASCII]] без загуба. В ITRANS думата „деванагари“ се пише като „devanaagarii“.
Ред 11:
Наименованието ''деванагари'' произлиза от санскритската дума ''[[дева (санскрит)|дева]]'' „божествен, съвършен“, и ''нāгарӣ'' „градски“, [[прилагателно име|прилагателно]] в [[женски род]] от ''нагара'' „град“; тази сложна дума (на санскрит [[татпуруша]]) означава „божествена (съвършена) градска“ писменост. Писмеността '''нагари''' е по-ранна форма на деванагари, появила се около [[8 век]] като източен вариант на писмеността гупта. Западен вариант на гупта и съвременник на нагари е писмеността шарада. Следователно, наименованието ''деванагари'' би трябвало да се разбира като „усъвършенствана форма на писмеността нагари“.
 
[[Народна етимология|Народната етимология]] тълкува значението на деванагари като „град на боговете”боговете“ и според някои предания, когато някой [[медитация|медитира]] върху определен звук от деванагари, в съзнанието му спонтанно изниква писмената форма.
 
== Принципи ==
Деванагари има 12 знака за ''свара'' („чисти звукове“ или [[гласна|гласни]]) и 34 ''вянджана'' („украсени звукове“ или [[съгласна|съгласни]]). При комбиниране на нула или една ''вянджана'' и една ''свара'', се образува ''акшара'', която представлява фонетична единица от ''шабда'' (дума). ''Акшара'' се пише, като към ''вянджана'' се добавят стандартни диакритични модификатори, съответстващи на ''свара''. Една ''акшара'' обикновено е по-основна и по-предсказуема от [[сричката]] в [[български език|български]]. Например думата 'нар' (приемаме, че е само една сричка) би се написала като две ''акшари'', 'н-а' и 'ра'.
 
''Свара'' и ''вянджана'' са подредени и групирани логически за заучаване и изреждане. Така, знаците за „чисти звукове“ 'а', 'и', 'у' и техните удължени версии ('аа', 'ии', 'уу') са последвани от комбинирани ('е', 'аи', 'о', 'ау'), назални ('.м') и аспировани ('.х') форми. Съгласните (''вянджана'') са групирани в 7 реда от по 5 ''вянджана''. Всеки от първите пет реда включва по пет [[преградна съглсанса|преградни]] съгласни (беззвучна, придихателна, звучна, звучна придихателна, [[носова съгласна|назална]]) с общо [[място на учленяване]]. Последователността на редовете е: [[веларна съгласна|веларни]], [[палатална съгласна|палатални]], [[ретрофлексна съгласна|ретрофлексни]], [[дентална съгласна|дентални]] и [[лабиална съгласна|лабиални]] – по-напред са тези съгласни, които се учленяват по-близо до източника на гласа, т.е. по-назад в устната кухина. Последните два реда са за [[сонорна съгласна|сонорните]] и [[проходни]]те съгласни.
 
С деванагари се пише от ляво надясно. В санскрит думите са писани слято, без интервали, така че горната линия е непрекъсната, въпреки че има някои изключения от това правило. Прекъсването на горната линия отбелязва преди всичко къде да се поеме въздух. В съвременните езици се използват интервали между думите. В езиците, които използват деванагари, няма правила за разграничаване на малки и големи букви.
Ред 27:
 
== Знаците на деванагари ==
 
<small>Забележка: Транскрипцията на деванагари е дадена с фонетични знаци от [[Международна фонетична азбука|Международната фонетична азбука]] (IPA) в [[Unicode]].</small>
 
Line 35 ⟶ 34:
{| border="1" cellspacing="0" cellpadding="3"
|-
|+ '''Гласни в деванагари'''
|-
! Буква !! Знак за гласна с &lt;p&gt; !! Unicode име !! IPA
|-
| style="font-size:14pt;" | अ || style="font-size:14pt;" | प <span style="font-size:13px">(без знак)</span>
| a || align=center | ə
|-
| style="font-size:14pt;" | आ || style="font-size:14pt;" | पा
| aa || align=center | ɑ
|-
| style="font-size:14pt;" | इ || style="font-size:14pt;" | पि
| i || align=center | ɪ
|-
| style="font-size:14pt;" | ई || style="font-size:14pt;" | पी
| ii || align=center | i
|-
| style="font-size:14pt;" | उ || style="font-size:14pt;" | पु
| u || align=center | ʊ
|-
| style="font-size:14pt;" | ऊ || style="font-size:14pt;" | पू
| uu || align=center | u
|-
| style="font-size:14pt;" | ऋ || style="font-size:14pt;" | पृ
| vocalic r (сричкотворно р) || align=center | rɪ ([r ̩] в [[санскрит]])
|-
| style="font-size:14pt;" | ॠ || style="font-size:14pt;" | पॄ
| vocalic rr (сричкотворно pp) || align=center | rɪ ([rː̩] в санскрит)
|-
| style="font-size:14pt;" | ऌ || style="font-size:14pt;" | पॢ
| vocalic l (сричкотворно л) || align=center | ([l ̩] в санскрит)
|-
| style="font-size:14pt;" | ॡ || style="font-size:14pt;" | पॣ
| vocalic ll (сричкотворно лл) || align=center | (lː̩] в санскрит)
|-
| style="font-size:14pt;" | ऍ || style="font-size:14pt;" | पॅ
Line 73 ⟶ 72:
|-
| style="font-size:14pt;" | ऎ || style="font-size:14pt;" | पॆ
| short e (кратко е) || align=center | e
|-
| style="font-size:14pt;" | ए || style="font-size:14pt;" | पे
| e || align=center | e(ː)
|-
| style="font-size:14pt;" | ऐ || style="font-size:14pt;" | पै
| ai || align=center | ɛ ([ai] в санскрит)
|-
| style="font-size:14pt;" | ऑ || style="font-size:14pt;" | पॉ
Line 85 ⟶ 84:
|-
| style="font-size:14pt;" | ऒ || style="font-size:14pt;" | पॊ
| short o (кратко о) || align=center | o
|-
| style="font-size:14pt;" | ओ || style="font-size:14pt;" | पो
| o || align=center | o(ː)
|-
| style="font-size:14pt;" | औ || style="font-size:14pt;" | पौ
| au || align=center | ɔ ([au] в санскрит)
|-
|}
Line 102 ⟶ 101:
|-
| style="font-size:14pt;" | प्
| virama || Нарича се ''халант''; потиска присъщата гласна. || [p]
|-
| style="font-size:14pt;" | पँ
| candrabindu || Назализира гласната || [pə̃]
|-
| style="font-size:14pt;" | पं
| anusvara || Назализира гласната || [pə̃]
|-
| style="font-size:14pt;" | पः
| visarga || Добавя беззвучно придихание след гласната || [pəh] / [pəə̥]
|-
| style="font-size:14pt;" | प़
| nukta || Използва се за обозначаване на звукове, не срещащи се в санскрит (напр., ph + nukta = f) ||
|-
| style="font-size:14pt;" | पऽ
| avagraha || Използва се за удължаване на гласния звук. || [pə:]
|-
|}
Line 127 ⟶ 126:
|+ '''Съгласни в деванагари'''
|-
! Буква !! Unicode име !! Транслитерация с латиница !! IPA
|-
| style="font-size:14pt;" | क || ka || k || align=center | k
|-
| style="font-size:14pt;" | ख || kha || kh || align=center | k<sup>h</sup>
|-
| style="font-size:14pt;" | ग || ga || g || align=center | g
|-
| style="font-size:14pt;" | घ || gha || gh || align=center | g<sup>ɦ</sup>
|-
| style="font-size:14pt;" | ङ || nga || ṅ || align=center | ŋ
|-
| style="font-size:14pt;" | च || ca || c || align=center | tʃ
|-
| style="font-size:14pt;" | छ || cha || ch || align=center | tʃ<sup>h</sup>
|-
| style="font-size:14pt;" | ज || ja || j || align=center | dʒ
|-
| style="font-size:14pt;" | झ || jha || jh || align=center | dʒ<sup>ɦ</sup>
|-
| style="font-size:14pt;" | ञ || nya || ñ || align=center | ɲ
|-
| style="font-size:14pt;" | ट || tta || ṭ || align=center | ʈ
|-
| style="font-size:14pt;" | ठ || ttha || ṭh || align=center | ʈ<sup>h</sup>
|-
| style="font-size:14pt;" | ड || dda || ḍ || align=center | ɖ / ɽ
|-
| style="font-size:14pt;" | ढ || ddha || ḍh || align=center | ɖ<sup>ɦ</sup> / ɽ<sup>ɦ</sup>
|-
| style="font-size:14pt;" | ण || nna || ṇ || align=center | ɳ
|-
| style="font-size:14pt;" | त || ta || t || align=center | t̪
|-
| style="font-size:14pt;" | थ || tha || th || align=center | t̪<sup>h</sup>
|-
| style="font-size:14pt;" | द || da || d || align=center | d̪
|-
| style="font-size:14pt;" | ध || dha || dh || align=center | d̪<sup>ɦ</sup>
|-
| style="font-size:14pt;" | न || na || n || align=center | n̪
|-
| style="font-size:14pt;" | प || pa || p || align=center | p
|-
| style="font-size:14pt;" | फ || pha || ph || align=center | p<sup>h</sup>
|-
| style="font-size:14pt;" | ब || ba || b || align=center | b
|-
| style="font-size:14pt;" | भ || bha || bh || align=center | b<sup>ɦ</sup>
|-
| style="font-size:14pt;" | म || ma || m || align=center | m
|-
| style="font-size:14pt;" | य || ya || y || align=center | j
|-
| style="font-size:14pt;" | र || ra || r || align=center | ɾ
|-
| style="font-size:14pt;" | ल || la || l || align=center | l
|-
| style="font-size:14pt;" | ळ || lla || ḷ || align=center | ɭ
|-
| style="font-size:14pt;" | व || va || v || align=center | v
|-
| style="font-size:14pt;" | श || sha || ś || align=center | ɕ
|-
| style="font-size:14pt;" | ष || ssa || ṣ || align=center | ʂ
|-
| style="font-size:14pt;" | स || sa || s || align=center | s
|-
| style="font-size:14pt;" | ह || ha || h || align=center | h
|-
|}
Line 206 ⟶ 205:
|-
|+ '''Цифри в деванагари'''
|- style="font-size:14pt;"
| ० || १ || २ || ३ || ४
| ५ || ६ || ७ || ८ || ९
Line 221 ⟶ 220:
== Деванагари в Unicode ==
Диапазонът на деванагари в [[Unicode]] е U+0900 .. U+097F.
 
Сивите полета обозначават недефинирани знаци.
 
Ред 256:
* [http://www.mpp.org.np/downloads.php Източници за писане на непалски с деванагари]
* [http://www.sulekha.com/expressions/column.asp?cid=305897 Колко стара е индийската писменост?]
* [http://devanaagarii.net/ Деванагари: всичко за използване на деванагари на компютри]
* [http://www.ncst.ernet.in/projects/indix/ IndiX, Поддръжка на Линукс за индийските езици] на сайта на Индийския национален център по софтуерни технологии
* [http://www.unicode.org/charts/PDF/U0900.pdf Таблица на деванагари в Unicode] (.pdf формат)
Ред 264:
* [http://www.iit.edu/~laksvij/language/hindi.html Транслитерация на латиница с деванагари в Unicode]
* [http://lists.sarovar.org/cgi-bin/mailman/listinfo/devanaagarii-lipi Пощенски списък и дискусионна група за деванагари]
 
 
{{Писмености}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Деванагари“.