Мария Лешчинска: Разлика между версии

| описание=кралица на Франция и Навара

| изображение за личността=[[Файл:MariaLeszczynska02.jpg|250п]]

| герб=Marie Leczsinska.png

|общомедия =Marie Leszczyńska

[[Файл:Maria Leszczynska Frankreich.jpg|мини|ляво|Кралица Мария Лешчинска]]

[[Файл:Marie_Leszczyńska,_reine_de_France,_lisant_la_Bible_by_Jean-Marc_Nattier,_002.jpg|мини|Мария Лешчинска]]

 

== Брак ==

Когато през февруари [[1725]] г. [[Луи XV]] за пореден път се разболява, херцог дьо Бурбон се уплашва, че при евентуална смърт на болнавия крал, неговият съперник Орлеанският херцог, синът на починалия регент, може да получи трона. Затова той отпраща 6-годишната годеница на краля, инфантата Мария-Ана-Виктория дьо Бурбон, която в тази възраст не може да му осигури наследник, и поисква да се изготви списък на възможните претендентки за брак. В края на този списък фигурира и Мария Лешчинска, която не е добра партия, тъй като не може да донесе на Франция никаква зестра. По една или друга политическа причина обаче херцог дьо Бурбон отхвърля повечето кандидатки и накрая предлага собствената си сестра. Това предложение среща съпротива от страна на маркиза дьо При, която се опасява, че сестрата на любовника ѝ може да ѝ създаде проблеми, ако стане кралица. Тъй като маркизата има тотално влияние върху херцога, той оттегля предложението си и в крайна сметка на [[31 март]] [[1725]] г., двамата спират избора си върху Мария Лешчинска с идеята, че тази никому непозната принцеса ще им бъде признателна и ще им позволи да запазят властта си.

 

 

На Мария Лешчинска дават на разположение прислугата, която се е грижила за краля като дете, което да ѝ позволи да го опознае по-добре, а личен неин изповедник става кардинал дьо Фльори.

 

== Взаимоотношения между съпрузите ==

Тя ражда на краля 10 деца за 10 години (осем дъщери, от които две близначки, и двама сина). Раждането на седмата дъщеря ([[1737]]) бележи края на семейното щастие на кралската двойка – Луи XV, вече 23-годишен, енергичен и пълен със сили, започва да се отегчава до тази уморена от многобройните бременности жена в зряла възраст. Независимо от моралните си скрупули кралят започва да се среща тайно с първата си метреса – графиня Луиза Жюли дьо Майи-Несл. Впрочем отчуждението на Луи започва още в началото на брака им, когато Мария Лешчинска прави опити да го съветва – без да е родена в кралски двор, не познавайки все още достатъчно добре обичаите и етикета във Версай, тя допуска грешката да поиска от краля да запази изключително непопулярния Луи Анри дьо Бурбон на поста му първи министър. От този момент тя загубва всякакво политическо влияние над съпруга си.

 

 

Въпреки постоянните изневери на краля, Мария запазва дискретност и достойнство като дори поддържа сърдечни отношения с най-известната от неговите метреси – Мадам дьо Помпадур. Кралицата се посвещава изцяло на децата си и на баща си, който я посещава често и я съветва да бъде търпелива и да се подчинява на съпруга си.

 

== Мария и изкуството ==

Търсейки начин да изкупи вината си към нея, кралят ѝ подарява просторен апартамент (разрушен по-късно при преустройствата на [[Мария Антоанета]]), в който Мария посреща ограничен кръг приятели и куртизани. Голяма почитателка на музиката и живописта (самата тя рисува акварели), кралицата е истински меценат на дворцовата култура. Благодарение на нея и на снаха ѝ [[Мария Жозефа Сакска]] в двора идват голям брой хора на изкуството, между които [[Фаринели]] ([[1737]]) и [[Волфганг Амадеус Моцарт]] ([[1764]]).

 

* [[Софи Френска]] (1734-1782)

* Тереза (1736-1744)

 

== Литература ==

* Anne Muratori-Philip, ''Marie Leszczyńska, épouse de Louis <abbr>XV</abbr>'', Paris, Pygmalion, 2010 <small>(ISBN 978-2-7564-0170-6)</small>

* Benoît Dratwicki, ''Les Concerts de la reine'', Versailles, Centre de musique baroque, Cahiers Philidor, 2012.

 

{{СОРТКАТ:Лежинска, Мария}}

[[Категория:История на Франция]]

[[Категория:Поляци във Франция]]