Разлика между версии на „Еос“

м
Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 9x кавички, 7x тире, 5x заглавие-стил, 5x нов ред, 4x тире-числа, 3x точка, 3 интервала (ползвайки Advisor)
м (→‎Изображения: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB)
м (Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 9x кавички, 7x тире, 5x заглавие-стил, 5x нов ред, 4x тире-числа, 3x точка, 3 интервала (ползвайки Advisor))
{{без източници}}
[[Image:Eos.jpg|мини|Еос (1895), Евелин де Морган, [[Лондон]]]]
'''Еос''' ({{lang-el|Ἠώς или Ἕως}}) в гръцката [[митология]] е богиня на зората, в [[Римска митология|римската митология]] е позната като [[Аврора]]. Дъщеря е на титана [[Хиперион (митология)|Хиперион]] и титанидата [[Тея]], сестра на [[Хелиос]] и [[Селена]]. Според една друга версия тя е дъщеря на [[Хелиос]] и на [[Нощ]]та.
 
В поемите на [[Омир]] тя е облечена в багрите на утринното небе, тя е "розовопръста"„розовопръста“, "шафранодрешна"„шафранодрешна“, "лъчезарна"„лъчезарна“, "златопрестолна"„златопрестолна“, "роснокоса"„роснокоса“, "пурпурна"„пурпурна“. Всяка сутрин носи на боговете и хората светлината на деня, като изплува от морските дълбини на дивна колесница с конете си Лампос („блестящият”„блестящият“) и Фастон („искрящият”„искрящият“), като подкарва звездите и пропъжда тъмнината, отваря с розовите си пръсти пред колесницата на Слънцето златните небесни порти.
 
От първия си съпруг Астрей родила ветровете [[Борей]], [[Зефир]], [[Нот]] и звездите. Често е изобразявана със златиста коса и червени криле. Носи цветна рокля в цветове на утрешната зора.
 
== Деца ==
{{колони|2|
<div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;">
'''от [[Астрей]]''':
# [[Борей]] – северния вятър
# [[Евър]] – източния вятър
# [[Зефир]] – лекия западен вятър
# [[Нот]] – южния вятър
# Всички звезди
'''от [[Титон]]''':
'''от [[Зевс]]''':
#[[Ерза]]
}}
==Митове и легенди==
 
[[Файл:E_and_T.jpg|left|мини|Еос и Титон (470-460 пр.хр.) "Музия за изящно изкуство" в [[Бостън]]]]
== Митове и легенди ==
[[Файл:E_and_T.jpg|left|мини|Еос и Титон (470- – 460 пр.хр.) "Музия„Музия за изящно изкуство"изкуство“ в [[Бостън]]]]
Легендата разказва, че всяка сутрин богинята Еос се изкачвала със своя конски впряг от дълбините на морето на хоризонта, за да донесе на хората светлината на деня.
 
Така Еос отвела в обитела на боговете надарения с божествена красота Клит, сина на [[Мантий]] от гадателския род на меламподидите. Отвлякла ловеца [[Орион (митология)|Орион]], сина на [[Посейдон]], но боговете се разгневили и богиня [[Артемида]] го пронизала със стрела на остров [[Ортигия]] (дн. [[Делос]]). След смъртта му [[Зевс]] го въздигнал заедно с ловното му куче в съзвездие на утринното небе близо до [[Плеяди (звезден куп)|Плеяди]]. Отвлякла и страстния ловец [[Кефал (митология)|Кефал]], сина на [[Дейон]] и внука на тесалийския цар [[Еол]], скоро след сватбата му, след като го отчуждила от невестата [[Прокрида]].
 
Най&nbsp;— – голямото увлечение на Еос е по [[Титон]], за когото още Омир съобщава че е син на троянския цар [[Лаомедонт]], брат на [[Приам]] и баща от Еос на етиопския цар Мемнон. Пленена от красотата му, богинята го обикнала, похитила и отвлякла в океана или в страната на [[Слънцето]] – [[Етиопия]]. Оттам всяка сутрин се надигала от леглото му, за да разнася дневната светлина. Обърнала се с молба към Зевс да дари любимия и&#768; с безсмъртие, но забравила да поиска за него и вечна младост. Така Титон пред нейните очи като всички смъртни се състарявал и смалявал, докато запазил само гласа си, превърнал се на щурец. От срам тя го скрила от чуждите очи, в залостената си спалня, а [[Мемнон]], като съюзник на троянците в троянската война бил пронизан от стрелата на [[Ахил]]. В мига на неговата смърт Еос избледняла и облак забулил Ефира. Оттогава майката плачела при всяко зазоряване. Капките утринна роса били нейните сълзи.
 
== В изкуството ==
Обикновено Еос е представяна като крилата женска фигура.
 
През античността Еос се среща често във вазописта, в композиции, в които е изобразена заедно с любимия си Титон или със сина си Мнемнон. Понякога е представяна върху колесница с четири коня (подобна на колесницата на Хелиос), именно като богиня на настъпващия ден.
 
През Ренесанса, когато европейските хуманисти преоткриват античното културно наследство, Еос отново се появява в изкуството.
 
През 16 век в зрелият [[ренесанс]] [[Микеланджело]] по поръчка на [[Медичи]]те от [[Флоренция]], [[Италия]] е направил скулптура на Еос (Аврора) върху саркофага на Лоренцо Медичи (1492 - – 1519)в капелата Медичи във флорентинската църква Сан Лоренцо. Това обаче е образ, който не следва обичайната иконографска схема, по която е представяна богинята.
 
Еос е популярен образ в епохата на барока и класицизма (например в творчеството на Пусен, Гуерчино). Тя е централен образ в творчеството на немския романтик Ото Филип Рунге. Появява се и в творчеството на символистите (напр. Евелин де Морган).
 
== Изображения ==
<gallery class="center" perrow=5 >
Image:Eos Memnon Louvre G115.jpg|Еос и убития [[Мемнон]] (490- – 480) пр. Хр., [[Лувър]]а
Image:Eos chariot 430-420 BC Staatliche Antikensammlungen.jpg|Еос и нейната [[колесница]] (430- – 420)
image:Tithonos Eos Louvre G438.jpg|Еос преследва [[Титон]]
image:Paolo Monti - Servizio fotografico (Firenze, 1975) - BEIC 6366262.jpg|Гробницата на [[Лоренцо Медичи]], Утро. 1524 – 31. мрамор, дълж. 203.
image:Eosfres.jpg|Еос на колесницата си
image:Eos-greek-mythology-.jpg|Еос, Уилям-Адолф Бугеро (1881), Франция
image:Eosprint.jpg|Еос, Джон Гибсън (1790- – 1866), графика.
image:Goddess Eos.jpg|Еос и Титон, Себастиано Ричи (1700)
image:Cephalus_and_Aurora(eos).jpg‎|Цефалус и Еос, [[Никола Пусен]] (1630)
</gallery>
 
== Вижте също ==
*[[Родословно дърво на гръцки богове]]