Треблинка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-селектиран +избран); козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Treblinka2.jpg|мини]]
 
'''Треблинка''' е нацистки [[концентрационен лагер]], част от системата на [[Холокост]]а.
 
Функционира от юли 1942 г. до октомври 1943 г. В него са унищожени около 800 000 души <ref>[http://www.holocaustresearchproject.net/ar/treblinkadaytoday.html Treblinka Death Camp Day-by-Day]</ref>, като по този показател отстъпва само на [[Аушвиц (концлагер)|Аушвиц]] 2 (Биркенау).
 
Системата за унищожаване на хора в Треблинка била проста и ефективна. Направо от влаковите композиции затворниците били вкарвани в съблекални, където всичките дрехи на затворниците били конфискувани. След като затворниците минели през съблекалните, били вкарвани в газовите камери. После труповете били изгаряни и заравяни близо до лагера. Случвало се влакови композициии да стоят със седмици, чакайки разрешение да разтоварят затворниците поради натовареността на лагера.
Ред 9:
== Местонахождение ==
 
[[FileФайл:WW2-Holocaust-Poland.PNG|thumbмини|Нацистките лагери на смъртта в окупирана [[Полша]] (маркирани с черни и бели черепи)]]
Лагерът е построен на около 100 км. североизточно от [[Варшава]], като е специално създаден за унищожаване на евреи. В него са убити – в зависимост от използваните източници – между 700 000 и 1 400 000 души. <ref>[http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/Holocaust/Treblinka.html Treblinka Extermination Camp]</ref>
 
Страдалците от чакащите „влакове за Ада“ хвърляли от влака златни пръстени, часовници, дори късали обеци от ушите си, за да платят за едно канче прясна вода. Много от българските военнослужещи, които минавали покрай “черните коловози” или се озовавали на място, където имало прясна вода, а влаковете минавали по-бавно, доброволно давали вода на евреите, без да искат нищо в замяна. Така тези смъртници отпивали последните капки на родна земя и заминавали на сигурна смърт.
 
Лагерът на смъртта в Треблинка е бил разположен в североизточния район на Полската генерална губерния, в рядко населената област близо до Малкиния Горна, възел от жп линията Варшава-Бялисток. Бил е на около 4 км северозападно от малкото селце Треблинка и неговата жп гара.
Ред 20:
Строителните предприемачи били немските строителни фирми „Schonbronn“ от [[Лайпциг]] и „Schmidt–Munstermann“, които имали офис във Варшава. SS-хауптщурмфюрерът Рихард Томала от SS-строителното управление в Замошч ръководил работата по строежа. Работниците, които участвали в строежа на лагера на смъртта били преди всичко евреи, доведени там в камиони от съседните села, например Вегров и Сточек-Вегровски. Затворници, предимно поляци, от трудовия лагер Треблинка I също взели участие в строителството. <ref>[http://www.jewishgen.org/forgottenCamps/Camps/TreblinkaEng.html Treblinka (Poland)]</ref>
 
[[FileФайл:Treblinka Concentration Camp sign by David Shankbone.jpg|мини]]
 
;Свидетелят Луцян Пухала си спомня:
Ред 32:
Персоналът на лагера Треблинка, отговорен за гладкото функциониране на масовите убийства, се състоял от около 35-40 германци, всички от които носели сивите униформи на [[Вафен-СС|Вафен-SS]]. Никой от тях не притежавал ранг, по-нисък от SS-сержант.
Идвали или от [[Вафен-СС|Вафен-SS]] или от универсалната SS, но някои били служили по-рано и в полицията, а много от тях имали опит и в т.нар. центрове за убиване чрез „евтаназия“. Не само германците били брутални масови убийци - приблизително 90-120 украински помощни войски им помагали главно като охрана.
За разлика от германците, украинците носели черни униформи и били въоръжени с карабини. Немският щаб носел пистолети, а понякога и картечници. По-голямата част от украинската стража били бивши съветски военни затворници, които доброволно служили на германците, като били обучени в лагера Травинки.
Някои от тях били с немско потекло (т.нар. Volksdeutsche), като известен брой от тях били назначени като взвод или отборни командири. Някои украинци били използвани и за да задействат газовите камери. Сред тях са и позорните Иван Марченко, по-известен като Иван Грозни от Треблинка и Николай Шалейев.
 
[[ImageФайл:Treblinka's Memorial in Winter.JPG|leftляво|thumbмини|Паметник в Треблинка. Всеки камък представлява еврейски град, чието население е унищожено в лагера]]
 
700-1000 еврейски обитатели извършвали ръчния труд, включително известни аспекти от изтребителния процес. Освен това се грижели и за личните нужди на SS-щаба. Групи от еврейски специалисти били наемани за строежа, режейки борови клони в гората, които се използвали като маскировка за оградите с бодлива тел, но еврейският труд се използвал най-често за сортиране и събиране на дрехите, вещите и ценностите, отнети от техните убити еврейски събратя. Всички те били изпращани към [[Майданек|лагера Майданек]] в преградията на Люблин, където всичко бивало дезинфекцирано преди да се изпрати към Германия и раздаде на гражданите. Затворниците били селектираниизбрани за работници измежду пристигащите, като повечето били убивани скоро след това.
 
През септември 1942 г. Щангел представил постоянни кадри еврейски работници. Тези привилегировани затворници, помагащи на германците в лагера, се наричали Kapos. Някои работили на товарната площадка, приемайки новите заточеници – те били известни като „Сините“ заради сините ленти, които носели. Отрядът, отговарящ за пребъркването на новопристигащите, се наричал „Червените“ заради техните червени ленти. Друг отряд работил в горния лагер – зоната за изтребване.
 
[[FileФайл:Bundesarchiv Bild 183-F0918-0201-001, KZ Treblinka, Lageplan (Zeichnung) II.jpg|thumbмини|План скица за изтребване в лагера, командир Франц Щангл]]
 
Лагерът бил поставен в неправилен триъгълник, 400х600м и бил заобиколен от три огради с бодлива тел, преплетени с клони на дървета, които блокирали изглед към лагера от отвън. Втора външна ограда, състояща се от бодлива тел и противотанкови препятствия, наречена „Испански коне“, също била изградена на по-късен етап. Наблюдателни кули, високи 8 метра, били поставени на всеки от четирите ъгъла на лагера, а допълнителни кули били построени в зоната за изтребване.
Ред 53:
До товарната площадка се намирали две обширни казарми, където принадлежностите на жертвите били сортирани и съхранявани. На север от вещевите складове бил предгаровият площад. На изток от тази част имало оградено простраство, наречено площад за събличане (Entkleidungsplatz) или площад за депортиране. На него мъжете били разделяни от жените и децата. Там имало две големи казарми. Северната била използвана от жените за събличане, както и за подстригване на косите им при бръснари, които работили зад преградна стена в края на казармата. Косите на жените се събирали и по-късно – продавали. Южната била използвана в началото като спални помещения за мъжете затворници. По-късно я преобразували в депо за съхранение на стоки. Мъжете се преобличали на открито между двете казарми.
 
[[FileФайл:Treblinka graph pt 1.png|thumbмини|300px|Графики, които показват депортирането към лагера на смъртта в Треблинка от юли 1942 г. до ноември 1942 г.]]
 
Зоната за изтребване, приблизително 200х250м, където се извършвали масовите убийства, била ситуирана в югоизточната част на лагера. Тази зона била напълно изолирана от останалата част от лагера чрез ограда с бодлива тел, маскирана с клони от дървета, както и висока глинена могила, които предотвратявали наблюдение отвън. Газовите камери били разположени в зоната за изтребване в дълга тухлена сграда. В началото имало три газови камери, всяка 4х4м и висока 2,6м, подобно на първите газови камери, изградени в Собибор. В стая, прикрепена към сградата, имало двигател, който вкарвал отровния газ въглероден оксид през тръби в камерите. В стаята имало също и генератор, който осигурявал електричество на целия лагер.
 
Входните врати към старите газови камери водели до дървен коридор пред сградата. Всяка от тези врати била 1,8м висока и 0,9м широка. Вратите били херметически запечатани и заключени отвън. Вътре в газовите камери, срещу всяка входна врата, имало друга врата, направена от дебели и здрави дървени греди, 2.5м широка и 1.8м висока. Тези врати също били херметически затворени и се отваряли по подобен начин на съвременните гаражни врати, т.е. нагоре. Те се отваряли, като се подпирали с дървени греди, докато бъдат изнесени телата. Стените на газовите камери били частично покрити с бели плочки. Душове и тръбопровод се пресичали накриво на тавана, замислени да поддържат илюзията за обикновена душ кабина. Тръбопроводът всъщност пренасял отровния газ към камерите.
 
;Свидетелят Ян Сулковски, полски затворник от принудителния трудов лагер Треблинка I, който помогнал в строежа на лагера на смъртта от 19 май 1942, споделя:
 
{{цитат|„Хората от SS казваха, че щяло да бъде баня. По-късно чак когато сградата беше почти завършена, осъзнах, че ще бъде газова камера. Това, което беше показателно, беше специална врата от дебела стомана, изолирана с каучук, усукана с болт и поставена в желязна рамка, а също така и фактът, че в едно от строителните отделения беше монтиран двигател, от който 3 железни тръби водеха през покрива към трите останали части на сградата. Специалист от Берлин дойде, за да сложи плочки вътре и ми каза, че вече е изграждал такива камери и другаде.“}}
Ред 80:
Идващите влакове с депортирани обикновено се състояли от 50-60 товарни вагона за добитък, съдържащи общо 6 до 7 хиляди човека. След като преминели жп възела Малкиния-Гора, влаковете пресичали река Буг и спирали на станцията в село Треблинка. Управителят на станцията Францишек Забецки бил член на полската подземна железница и ключов наблюдател на събитията от 1942 и 1943 г.
 
[[ImageФайл:Bundesarchiv Bild 183-C0509-0049-012, KZ, Fahrplananordnung.jpg|thumbмини|leftляво|150px|График за "специален влак преселване" до Треблинка, август 1942 г.]]
 
Всяко транспортно средство било разделено на 20 вагона и бутано от локомотив, каран от Емерих и Клинцман, длъжностни лица на Райхсбана и Остбана към страничния коловоз, водещ към лагера. Останалите вагони чакали в станцията. Когато всяка част от влака се приготвяла да влезе в лагера, SS и украинските служители заемали позиция на жп платформата на лагера или в зоната за посрещане. Когато ваконите спирали, вратите се отваряли една по една от Синьото командване, а хората на SS и украинците заповядвали на евреите да напуснат вагоните.
 
;Оскар Стравчънски си спомня:
Ред 90:
Тогава човек от SS съобщава на пристигащите, че са дошли в транзитен лагер, от който ще бъдат изпратени към различни трудови лагери, но първо ще трябва да вземат душ по хигиенни съображения, както и да дезинфекцират дрехите си. Всички пари и ценности, които притежават, трябвало да бъдат предадени за съхранение и щели да им бъдат върнати след като се изкъпят. След това изявление на евреите бива заповядано да отидат на площада за събличане.
На входа му на мъжете е заповядано да преминат надясно, за да се съблекат, а на жените и децата – вляво. Надзиравани от Червеното командване, тази дейност трябвало да се извърши бягайки и била придружена с викане и бой от охраната. След събличането, а в случая с жените и подстригването на косите им, голите жертви влизали в „Тръбата“, която водела директно до газовите камери. Много източници твърдят, че жените и децата били обгазявани първо, докато голите мъже почиствали двора първо и тогава отивали към смъртта си.
 
;Осцар Стравчънски разказва:
 
{{цитат|„Но там, на този печален площад за каторжници, няма време за сълзи или чувства. Аз едва имах време да подам на съпругата си внимателно скритото одеяло за децата. Груба ръка се вкопчва в рамото ми и бивам захвърлен на другия край на площада. Успявам да остана с благия си баща. Мястото е пълно с хора. На едната страна са жени с малки деца, на другата – мъже, принудени да коленичат. По средата стоят хората от SS и украинците с оръжия в ръцете си, както и група от около 40 човека с червени ленти. Те са евреи – отряда на „Червените“. На треблинкски жаргон те са наричани „Чевра Кедуша“ (Дружество за последно причастие). Най-известен на целия площад е немски офицер, як мъж с къса брада, качен на красив кафяв кон. Той се движи високомерно на коня си, по средата на площада. В определен момент той се обръща към коленичилите мъже и крещи: „Занаятчиите навън!“. Няколко души излизат навън. Повечето от тях, обаче, са върнати обратно. Само малцина стояха настрани, където човек на SS прави допълнителна селекция и групира останалите мъже по тройки. Аз коленича зад баща си. Съзнанието ми е напълно празно. Никакво чувство, никаква мисъл. Не изричам дори дума на баща си.“}}
Ред 98:
Когато жертвите бъдат заключени в газовите камери, двигателят се стартира и въглеродният оксид се влива. За около 20-30 минути всички жертви са мъртви. Телата им се вадят от камерите и биват откарвани за заравяне или към канавки за кремация. В началото дял от 20 вагона, съдържащи по 2000-3000 човека, можели да се ликвидират в рамките на 3-4 часа. По-късно, вече опитни, германците успяли да намалят времето до час и половина. Дори докато първата партида евреи били убивани, железопътните вагони, в които били транспортирани, били изпразвани и почиствани. Около 50 затворници се натоварвали със задачата, след което вагоните били извеждани от лагера, за да се направи място за следващата партида депортирани.
 
По това време друга група от около 50 затворници събирали дрехите и вещите, които били пазени на площада за събличане и ги премествали в площада за разпределяне. Там командване по разпределянето претърсвало багажа за пари или ценности и сортирало дрехите. Това командване било отговорно също и за премахването на еврейските Давидови звезди от дрехите и за унищожаването на личните карти и другите документи, които според германците били без стойност.
Веднъж разпределени, притежанията на жертвите били съхранявани и в подходящо време били изпращани към складовете на SS в [[Люблин]].
Ред 113:
{{цитат|„(Когато пристигнах,) Треблинка работеше при пълен капацитет. Варшавското гето се изпразваше тогаава. Три влака пристигнаха за два дни, всеки от тях с по три, четири, пет хиляди хора, всички от Варшава... Така, три влака пристигнаха, а тъй като настъплението срещу Сталинград беше в разгара си, влаковите композиции, пълни с евреи, бяха оставени на страничния коловоз. Още нещо: колите бяха френски, направени от стомана. Така че докато 5 000 евреи пристигаха в Треблинка, 3 000 бяха мъртви в колите. Те си бяха прерязали вените или просто бяха умрели. Онези, които ние разтоварихме, бяха полу-мъртви, полу-полудели. В другите влакове от Келце и другаде поне половината бяха мъртви. Наблъскахме ги (на товарната площадка). Хиляди хора се трупаха един върху друг на товарната площадка. Подредени като дървени трупове. Освен това други евреи, все още живи, чакаха там два дни: малките газови камери не можеха вече да се справят с натоварването. Те работиха ден и нощ по това време.“}}
 
[[ImageФайл:treblinka memorial.jpg|thumbмини|170px|Паметник на евреите във [[Варшавско гето|Варшавското гето]]. Повече от 310 000 души са изпратени от [[Варшава]] до Треблинка за по-малко от три месеца]]
 
Евреи не само от Полша били избивани в Треблинка. 7 000 евреи от [[Словакия]] били убити лятото на 1942 г. Между 5 и 25 октомври 1942 г. 5 влака носят 8 000 евреи от [[Терезин]]. Над 4 000 евреи от [[Тракия]], територия на р.България, пристигнали през втората половина на март 1942 г. 7 000 македонски евреи били убити между март и април 1943 г. Поне една партида от 2 800 евреи била изпратена от Солун в края на март 1943 г. 2 000 цигани също били избити в лагера на смъртта Треблинка. Програмата по изтребване продължила до април 1943 г., след което само няколко изолирани влака пристигат. В някои от тях се намирали оцелели от бунта във Варшавското гето.
 
През пролетта на 1943 г. свирепа тиф епидемия опустошила еврейските затворници. Стотици заразени били упоени, а след това екзекутирани в Лазарета от Август Мийте и Вили Менц.
Случили са се и няколко индивидуални опита за бягство и актове на съпротива. Например, убийството на служителя на SS Макс Бяла от Меър Берлинър на 11 септември 1942 г. Франц разкрил, че д-р Юлиан Хоразицки, един от лидерите на планирания бунт, притежавал голяма сума пари. Хоразицки неуспешно нападнал Франц, като след това се отровил, за да не издаде бунта.
Ред 135:
Когато било завършено и това последно обгазяване, областта на лагера била разорана и на мястото ѝ били посадени дървета. Лагерът се превърнал във ферма, а украински охранител на име Щрайбел се заселил там със семейството си, за да пази мястото от ограбване от местното население. След като Щрайбел и семейството му напуснали мястото през 1944 г., местните се спуснали към някогашния лагер, за да търсят злато и други ценности. Докато търсели, открили части от разлагащи се тела.
 
Останалите еврейски затворници били или застреляни или трансферирани в лагера на смъртта Собибор на 20 октомври 1943 г. през Шедълце и Хелм. На 17 ноември 1943 г. последната партида депортирани отпътувала, носейки оборудване от лагера. Части от казармите вече били изпратени на трудовия лагер Дорохуча на 4 ноември 1943 г.
Имало е много опити да се изчисли точно броят на жертвите на лагера на смъртта Треблинка. Тъй като нацистите са унищожили по-голяма част от съответните данни, е съмнително дали някога ще се установи окончателна бройка. Все пак, на базата на скорошно проучване, е пресметнато, че общото число наближава 900 000 евреи, избити в лагера между юли 1942 и август 1943 г.
 
Ред 142:
== Българи в Треблинка ==
 
С влакови композиции през [[Югославия]] и с шлепове по р. [[Дунав]] българските евреи са депортирани до концентрационния лагер Треблинка. Съпровождат ги главно български полицаи и по няколко немски войници. Колкото и нелицеприятен да е фактът, че част от нацистките “пътища на смъртта” започват от България, той е исторически достоверен. Те не само водят към смъртта, но мнозина от депортираните евреи я намират по време на транспортирането. Евреите от Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини са унищожени в концентрационния лагер Треблинка в окупирана Полша.
 
;Свидетел разказва: