Разлика между версии на „Йо-йо“

17 байта изтрити ,  преди 2 години
м
редакция без резюме
(форматиране: 12x тире, 3 интервала, запетая, кавички (ползвайки Advisor))
м
Модата на йо-йо се завръща периодично с различна сила от 30-те години на 20 век насам. Понастоящем по света има колекционери, посветени на тази играчка, музей /Чико, Калифорния/, национални, европейски и международни състезания (на които се демонстрират различни техники) .
 
Алтернативни имена, с които е било познато йо-йотойо в по-ранните си фази са „бандалор“ (в [[Англия]]) или „[[Нормандия|нормандско]] жужу̀“ и емигрет (във [[Франция]]).
 
В днешни дни Йойо-Йотойо е много разпространено не само като начин за убиване на времето, а и като спорт. Всяка година се провеждат първенства в няколко стила:<br>
* '''1А''' – Това е най-разпространеният стил. Играе се с едно йо-йо, което има дълъг „слийп-тайм“ (по-дълго се върти), и с него се правят различни трикове;<br>
* '''2А''' – Тук се играе с две йо-йо – по едно във всяка ръка. Те се наричат луупъри, защото постоянно се връщат в ръката;<br>
Оценяване
 
Оценяването на играчите се извършва по различни критерии, приети от световната йо-йо федерация – използване на пространство и музика, честота на ударите по въжето, контрол над тялото, артистичност, вариации и чистота на изпълнението, техничност.<ref>http://www.worldyoyocontest.com/2014worlds/contest/rules/ </ref>. СелектиранетоПодборът на играчите за финал,финала минава през 3 предварителни етапа. Журито е съставено от 10 международни съдии (на европейски и световни първенства).
 
Най-високото място (второ) на европейско първенство в този спорт за България е постигнато от Константин Туджаров, две поредни години (2016 и 2017) .