Композиция (музика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 2x кавички, 2x тире-числа, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{към пояснение|Композиция|Композиция}}
[[File:Scherzo in A flat (Borodin).png|thumb|260px|Скерцо в А бемол от руския композитор [[Александър Бородин]] (1833- – 1887){{audio|Scherzo in A flat (Borodin).mid|Пусни}}]]
'''Музикалната композиция''' e оригинално парче музика, било то песен или инструментална музика, структурата на музикално произведение, процес на създаване и писане на нова песен както и музикално парче. Хората, които създават нови композиции се наричат ​​композитори в класическата музика. В популярната музика и народна музика създателите на нови песни също се наричат ​​композитори, а човекът, който пише нови думи за песен е лирик. "Композицията"„Композицията“ е акт и практика за създаване на песен и музикално парче. В много култури, включително и в западната класическа музика правенето на музикална композиция включва създаването на музикална нотация, наречена [[партитура]], който след това се изпълнява от композитора и от инструментални музиканти и певци. В популярната музика и традиционната музика композирането на песни може да включва създаването на основна контур на песента, наречена оловният лист, който определя мелодията, текста и прогресията на акорда. В класическата музика, оркестрацията (избирането на инструментите на голям музикален ансамбъл като оркестър, който ще изпълнява различни части на музиката като мелодия, съпровод, контрамелодия, бас линия и т.н.) обикновено се извършва от композитора, но в [[музикален театър]] и в поп музиката, композиторите могат да наемат и аранжор, който да извършва оркестрацията. В някои случаи поп или класическия композитор на музика може да не използва писмено означение изобщо и вместо това да композира песента в съзнанието си и след това да свири, да пее и/или да го запише от паметта. В джаза и популярната музика забележителните звукозаписи на влиятелни изпълнители са на тежестта, която писмените или печатни произведения играят в класическата музика.
 
Въпреки че музикалната композиция често използва музикална нотация и има един автор, но това не винаги е така. Музикалното произведение може да има множество композитори, които често се появяват в популярната музика, когато всички членове на групата си сътрудничат за написването на песен или в музикалния театър, когато един човек пише мелодиите, вторият пише текстовете и трето лице оркестрира песните. Музика може да бъде съставена и от думи, изображения, а в 20 в. с компютърни програми, които обясняват или отбелязват как певицата или музикантът трябва да създават музикални звуци. Примерите варират от авангардната музика на 20-ти век, която използва графична нотация, до текстови композиции като Aus den sieben Tagen на [[Карлхайнц Щокхаузен]] до компютърни програми, които избират звуци за музикални парчета. Музиката, която е създадена изведнъж и спонтанно се нарича [[алеаторика]] и се свързва със съвременни композитори на 20-и век като [[Джон Кейдж]], [[Мортън Фелдман]] и [[Витолд Лютославски]]. По-известен пример за случайно базирана музика е звукът от [[Вятърни камбанки
Ред 7:
 
Макар че през 2000-те години композицията се състои от манипулирането на всеки аспект на музиката (хармония, мелодия, форма, ритъм и тембър), според Жан-Бенджамин де Лабора (1780, 2:12):
{{цитат|<em>Композицията се състои само от две неща. Първото е нареждането и изхвърлянето на няколко звука ... по такъв начин, че тяхната последователност да угоди на ухото. Това е, което древните наричат мелодия. Втората е озвучаването на два или повече едновременни звука по такъв начин, че тяхната комбинация е приятна. Това е, което наричаме хармония и само то заслужава да се нарече композиция</em><ref> Translation from Allen Forte, Tonal Harmony in Concept and Practice, third edition (New York: Holt, Rinehart and Winston, 1979), p.1. ISBN 0-03-020756-8.</ref>.}}
 
== Източници ==
<references />
 
== Литература ==
*Laborde, Jean-Benjamin de. 1780. Essai sur la musique Ancienne et moderne, 4 vols. Paris: Ph.D. Pierres & Eugène Onfroy.
*Sorce Keller, Marcello (it; de). 1998. "Siamo„Siamo tutti compositori. Alcune riflessioni sulla distribuzione sociale del processo compositivo"compositivo“. Schweizer Jahrbuch für Musikwissenschaft, Neue Folge 18:259- – 330.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.noteflight.com/ Онлайн софтуер за композиране на музика]