Треблинка: Разлика между версии

 

== Местонахождение ==

[[Файл:WW2-Holocaust-Poland.PNG|мини|Нацистките лагери на смъртта в окупирана [[Полша]] (маркирани с черни и бели черепи)]]

Лагерът е построен на около 100 км. североизточно от [[Варшава]], като е специално създаден за унищожаване на евреи. В него са убити – в зависимост от използваните източници – между 700 000 и 1 400 000 души. <ref>[http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/Holocaust/Treblinka.html Treblinka Extermination Camp]</ref>

 

 

Лагерът на смъртта в Треблинка е бил разположен в североизточния район на Полската генерална губерния, в рядко населената област близо до Малкиния Горна, възел от жп линията Варшава-Бялисток. Бил е на около 4 км северозападно от малкото селце Треблинка и неговата жп гара.

Близо до [[трудов лагер]], известен като Треблинка I, избраното местоположение било силно залесено/гористо и добре скрито. В Треблинка I са затворени и поляци, и евреи. Трудовият лагер се намирал до яма, от която се копае чакъл, отдалечен на 1,5 км от лагера на смъртта.

Трудовият лагер Треблинка I функционирал от юни 1941 до 23 юли 1944 г. Евреите, твърде слаби, за да работят там, били изпращани в Треблинка II, където да бъдат убити. Лагерът на смъртта е бил част от операция Райнхард. Строителството започнало в началото на април 1942 г., след като хора от [[SS]] дошли в селото Понятово и проучили местността.

Строителните предприемачи били немските строителни фирми „Schonbronn“ от [[Лайпциг]] и „Schmidt–Munstermann“, които имали офис във Варшава. SS-хауптщурмфюрерът Рихард Томала от SS-строителното управление в Замошч ръководил работата по строежа. Работниците, които участвали в строежа на лагера на смъртта били преди всичко евреи, доведени там в камиони от съседните села, например Вегров и Сточек-Вегровски. Затворници, предимно поляци, от трудовия лагер Треблинка I също взели участие в строителството. <ref>[http://www.jewishgen.org/forgottenCamps/Camps/TreblinkaEng.html Treblinka (Poland)]</ref>

 

 

== История ==

Първият ръководител на лагера бил австрийският SS-оберщурмфюрер д-р Ирмфрийд Иберл, който служил в Бернбург (център за убиване чрез „евтаназия“), а също така за кратко и в концлагера [[Собибор]]. През август 1942 г. Иберл бил освободен от командуването си от Глобочник, когато Глобочник и Вирт посетили Треблинка и узнали за хаотичен срив в процеса на изтребване.

Това се случило, защото Иберл приел повече каторжници, отколкото Треблинка можел да побере. В края на август Иберл бил заместен от SS-оберщрумфюрера Франц Щангел, предишният ръководител на концлагера Собибор. Кристиан Вирт останал в Треблинка, за да се справи с хаоса, създаден от Иберл, и довел няколко опитни човека от SS от Белзек, като например Франц и Хакенхолт, за да му помогнат с изпълнението на задачата.

За разлика от германците, украинците носели черни униформи и били въоръжени с карабини. Немският щаб носел пистолети, а понякога и картечници. По-голямата част от украинската стража били бивши съветски военни затворници, които доброволно служили на германците, като били обучени в лагера Травинки.

Някои от тях били с немско потекло (т.нар. Volksdeutsche), като известен брой от тях били назначени като взвод или отборни командири. Някои украинци били използвани и за да задействат газовите камери. Сред тях са и позорните Иван Марченко, по-известен като Иван Грозни от Треблинка и Николай Шалейев.

 

[[Файл:Treblinka's Memorial in Winter.JPG|ляво|мини|Паметник в Треблинка. Всеки камък представлява еврейски град, чието население е унищожено в лагера]]

 

 

През септември 1942 г. Щангел представил постоянни кадри еврейски работници. Тези привилегировани затворници, помагащи на германците в лагера, се наричали Kapos. Някои работили на товарната площадка, приемайки новите заточеници – те били известни като „Сините“ заради сините ленти, които носели. Отрядът, отговарящ за пребъркването на новопристигащите, се наричал „Червените“ заради техните червени ленти. Друг отряд работил в горния лагер – зоната за изтребване.

 

 

Лагерът бил разделен на зони в почти еднакъв размер – областта, където живеели SS и украинците, зоната за посрещане (Auffanglager), големи казарми за разпределяне (Wohnlager), жилищните и работните помещения на евреите и лагерите на смъртта (Totenlager), известни също и като горния лагер. Площ с големина 100х100м2 била отделена от останалата част от лагера с ограда от бодлива тел. Тази площ съдържала три казарми в U-образна форма. Там прекарвали нощта еврейските затворници, които работели в долния лагер. В далечната страна на зоната за проверка на присъстващите стояло отходното място, покрито със сламен покрив.

 

 

Тези, които били твърде болни или твърде слаби или тези, които забавяли потока към газовите камери, като например инвалиди и непридружени деца, били водени до оградена площ с малка дървена постройка, на която се веел флаг на Червения Кръст. След като били съблечени в чакалнята, в която имало червени дивани, те били застрелвани в тила и захвърляни в горящ трап.

[[Файл:Treblinka graph pt 1.png|мини|300px|Графики, които показват депортирането към лагера на смъртта в Треблинка от юли 1942 г. до ноември 1942 г.]]

 

 

 

;Свидетелят Ян Сулковски, полски затворник от принудителния трудов лагер Треблинка I, който помогнал в строежа на лагера на смъртта от 19 май 1942, споделя:

{{цитат|„Хората от SS казваха, че щяло да бъде баня. По-късно чак когато сградата беше почти завършена, осъзнах, че ще бъде газова камера. Това, което беше показателно, беше специална врата от дебела стомана, изолирана с каучук, усукана с болт и поставена в желязна рамка, а също така и фактът, че в едно от строителните отделения беше монтиран двигател, от който 3 железни тръби водеха през покрива към трите останали части на сградата. Специалист от Берлин дойде, за да сложи плочки вътре и ми каза, че вече е изграждал такива камери и другаде.“}}

 

Югоизточно от газовите камери имало две комбинирани казарми, оградени от ограда с бодлива тел, изградени като помещения за Sonderkommando от горния лагер.

Казармите включвали кухня, тоалетна, а по-късно и перално помещение. Наблюдателна кула и караулно помещение били построени в центъра на зоната за изтребване.

 

 

;Оцелелият Осцар Стравчънски разказва:

 

В началото на 1943 г. SS изградили зоологическа градина и зона за отмора, пълна с маси и чадъри. Построили и по-сложна главна порта, разположена близо до жп входа. Портата се състояла от два дървени стълба, всеки декориран с метално цвете, на които почивал малък покрив. Напомняла по дизайн на вратите в полската провинция. През нощта прожектори осветявали входа, а украински и SS служители били на пост пред главната порта и в караулното помещение, което било построено в тиролски стил. На входа се четял надпис: „SS Специално командване, Треблинка“.

 

 

Всяко транспортно средство било разделено на 20 вагона и бутано от локомотив, каран от Емерих и Клинцман, длъжностни лица на Райхсбана и Остбана към страничния коловоз, водещ към лагера. Останалите вагони чакали в станцията. Когато всяка част от влака се приготвяла да влезе в лагера, SS и украинските служители заемали позиция на жп платформата на лагера или в зоната за посрещане. Когато ваконите спирали, вратите се отваряли една по една от Синьото командване, а хората на SS и украинците заповядвали на евреите да напуснат вагоните.

 

Тогава човек от SS съобщава на пристигащите, че са дошли в транзитен лагер, от който ще бъдат изпратени към различни трудови лагери, но първо ще трябва да вземат душ по хигиенни съображения, както и да дезинфекцират дрехите си. Всички пари и ценности, които притежават, трябвало да бъдат предадени за съхранение и щели да им бъдат върнати след като се изкъпят. След това изявление на евреите бива заповядано да отидат на площада за събличане.

На входа му на мъжете е заповядано да преминат надясно, за да се съблекат, а на жените и децата – вляво. Надзиравани от Червеното командване, тази дейност трябвало да се извърши бягайки и била придружена с викане и бой от охраната. След събличането, а в случая с жените и подстригването на косите им, голите жертви влизали в „Тръбата“, която водела директно до газовите камери. Много източници твърдят, че жените и децата били обгазявани първо, докато голите мъже почиствали двора първо и тогава отивали към смъртта си.

 

{{цитат|„Но там, на този печален площад за каторжници, няма време за сълзи или чувства. Аз едва имах време да подам на съпругата си внимателно скритото одеяло за децата. Груба ръка се вкопчва в рамото ми и бивам захвърлен на другия край на площада. Успявам да остана с благия си баща. Мястото е пълно с хора. На едната страна са жени с малки деца, на другата – мъже, принудени да коленичат. По средата стоят хората от SS и украинците с оръжия в ръцете си, както и група от около 40 човека с червени ленти. Те са евреи – отряда на „Червените“. На треблинкски жаргон те са наричани „Чевра Кедуша“ (Дружество за последно причастие). Най-известен на целия площад е немски офицер, як мъж с къса брада, качен на красив кафяв кон. Той се движи високомерно на коня си, по средата на площада. В определен момент той се обръща към коленичилите мъже и крещи: „Занаятчиите навън!“. Няколко души излизат навън. Повечето от тях, обаче, са върнати обратно. Само малцина стояха настрани, където човек на SS прави допълнителна селекция и групира останалите мъже по тройки. Аз коленича зад баща си. Съзнанието ми е напълно празно. Никакво чувство, никаква мисъл. Не изричам дори дума на баща си.“}}

 

 

По това време друга група от около 50 затворници събирали дрехите и вещите, които били пазени на площада за събличане и ги премествали в площада за разпределяне. Там командване по разпределянето претърсвало багажа за пари или ценности и сортирало дрехите. Това командване било отговорно също и за премахването на еврейските Давидови звезди от дрехите и за унищожаването на личните карти и другите документи, които според германците били без стойност.

Веднъж разпределени, притежанията на жертвите били съхранявани и в подходящо време били изпращани към складовете на SS в [[Люблин]].

Както и в лагерите на смъртта Белзек и Собибор, германците скоро осъзнали, че капацитетът на газовите камери трябва да бъде повишен, за да се унищожи по-голям брой от все още живите евреи. Между септември 1942 и началото на октомври 1942 Вирт и Щангел взели решението да построят по-големи съоръжения за унищожение. За да добият необходимите за изграждането на новите камери тухли, SS претърсили местния район. Накрая строителният експерт на лагера Ервин Ламбърт срутил комина на стар завод за стъкло в Малкиния, като тухлите били използвани за направата на съоръженията за изтребване.

 

 

Новите газови камери можели да унищожат максималко по 3 800 човека наведнъж, докато максималният капацитет на старите бил 600 човека. Планът с изтребването в Треблинка започва на 23 юли 1942 г. Първите затворници идват от варшавското гето, като към 21 септември 1942 г. около 254 000 евреи от самата Варшава и 112 000 евреи от други места във Варшавската околия са убити в Треблинка. Сред жертвите бил Януш Корчак (Хенрик Голдшмит), видният директор на детско сиропиталище във Варшава. Сред затворниците, пристигащи от [[Австрия]], били и роднини на [[Зигмунд Фройд]]. До зимата на 1942/1943 г. са избити 337 000 евреи от района на Радом, както и 35 000 от област Люблин. Общо 738 000 евреи от Генералното губернаторство и повече от 107 000 от района на Бялисток са убити между юли 1942 и април 1943 г.

 

През пролетта на 1943 г. свирепа тиф епидемия опустошила еврейските затворници. Стотици заразени били упоени, а след това екзекутирани в Лазарета от Август Мийте и Вили Менц.

Случили са се и няколко индивидуални опита за бягство и актове на съпротива. Например, убийството на служителя на SS Макс Бяла от Меър Берлинър на 11 септември 1942 г. Франц разкрил, че д-р Юлиан Хоразицки, един от лидерите на планирания бунт, притежавал голяма сума пари. Хоразицки неуспешно нападнал Франц, като след това се отровил, за да не издаде бунта.

Главната задача пред хората на SS сега била отстраняването на доказателства за престъплението. След визита на райхсфюрера Хайнрих Химлер в началото на март 1943 г. се издала заповед за кремация на телата. Масовите гробове били отворени и труповете били ексхумирани и изгорени в огромна кремационна мрежа, изградена от жп линии под командването на SS-сержанта Флос.

Когато кремацията на телата била почти завършена, се формирала съпротивителна група и се формализирали планове за бунт. Дата за въстание била договорена, но после отложена. Когато станало ясно, че бунтът не може да се забавя повече, се решило той да е извърши на 2 август 1943 г. в 5 следобяд. Взели оръжия от оръжейния склад на SS и ги раздали помежду си. На уговорената дата, когато наближавал часът на бунта, Франц и Ротнер от SS, заедно с 16 украинци, отишли да поплуват в близката река Буг, изпразвайки гарнизона на SS.

 

Когато Кърт Кътнър, на когото бил поверен долният лагер, започнал да бие затворник, ръководителите на бунта нямали друго решение, освен да стрелят и да започнат въстанието по-рано от предвиденото, тъй като се уплашили, че битият затворник щял да разкрие всички.

Бунтовниците започнали огъня с откраднатите оръжия в 4 без 2 минути, като стреляли по охраната на лагера. Бензиностанцията избухнала в пламъци благодарение на Станда Лихтблау, който работил в гаража. Дървени казарми и огради пламнали, но газовите камери не се повредили. Затворниците опитали да избягат от лагера. Те били застреляни от охраната в наблюдателните кули, като много загинали, оплетени в бодливата тел, която била вързана над противотанковите препятствия.

Повечето, ако не дори всички от ръководителите на бунта не успели да избягат от лагера. Галевски усетил вкуса на свободата, но не преживял жестокия резултат от въстанието. Затворниците, които успели да избягат, били преследвани от местната полиция и силите за сигурност, включително от охраната на принудителния трудов лагер Треблинка I. Жп охранители, украинци на коне и членове на жандармерията също се включили в преследването. Противопожарната служба от Малкиния пристигнала, за да изгаси горящия пожар в самия лагер.

 

 

Останалите еврейски затворници били или застреляни или трансферирани в лагера на смъртта Собибор на 20 октомври 1943 г. през Шедълце и Хелм. На 17 ноември 1943 г. последната партида депортирани отпътувала, носейки оборудване от лагера. Части от казармите вече били изпратени на трудовия лагер Дорохуча на 4 ноември 1943 г.

Имало е много опити да се изчисли точно броят на жертвите на лагера на смъртта Треблинка. Тъй като нацистите са унищожили по-голяма част от съответните данни, е съмнително дали някога ще се установи окончателна бройка. Все пак, на базата на скорошно проучване, е пресметнато, че общото число наближава 900 000 евреи, избити в лагера между юли 1942 и август 1943 г.

 

 

== Българи в Треблинка ==

 

;Свидетел разказва:

 

 

;Друг свидетел твърди:

 

 

;Трети свидетел описва умъртвяването им:

 

 

Спомените са на бивши концлагеристи от концентрационния лагер Треблинка.

 

== Критика ==

Много учени историци, наричани ревизионисти правят повторен прочит на историческите събития от онова време. Отрицателите на Холокоста разконспирират лъжовните според тях данни за концлагерите, опровергавайки доказателствата за масовите убийства. Те твърдят, че 6 млн. жертви е невъзможна за достигане цифра. Научни доказателства показват, че газовите камери не може да са били използвани, за да избиват големи групи от хора. Циановодородът всъщност бил използван за обезпаразитяване, имайки се предвид многото болни от тиф, като точно тифът е една от причините за смъртността във всъщност трудовите лагери. Евреите са умирали в лагери от различен вид, но поради глад и болести. Друго обяснение, смятат ревизионистите, са множеството бомбардировки над лагерите. Трябва да се спомене, че мненията на двете страни помежду си си противоречат едно с друго. Преживелият холокоста Рихард Глоцар разказва, че бригадата по дърводобив се е състояла само от 25 човека, т.е. 1,5% от необходимото количество. Освен това, близо до Треблинка няма истинска гора. А транспортирането по железницата на 195 хиляди тона дървесина едва ли може да се осъществи незабелязано. Лагерите били всъщност работнически, тъй като германците се нуждаели от работна ръка. Защо им било да я убиват?! Нацистките власти имали политика на депортиране/експулсиране на евреите, не на унищожението им. Друг аргумент на ревизионистите гласи, че информацията за Холокоста, която е достъпна, идва главно от страните-победителки. Те смятат, че Холокостът е мит, създаден от Съюзниците с пропагандна цел, впоследствие подет от евреите за техни собствени цели.