Димитър Талев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове
м нач.--> началото; козметични промени
Ред 61:
Първото му голямо начинание – [[трилогия]]та „[[Усилни години]]“ („В дрезгавината на утрото“, „Подем“, „Илинден“) е смел опит на младия автор да създаде епическо романово повествувание за прелюдията, кулминацията и поражението на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-преображенското въстание]] (1903), озарило с пожарите си детството му, породило в младостта убеждението, че „требва да напише нещо големо за Македония“. Свидетелство за творческо дръзновение (Талев няма предходници и значителни съперници в илинденската романова проблематика), трилогията е документ за ранната целенасоченост, за обречеността на писателя на една съдбовна тема – революционно­освободителните борби из Македония, за полувековното изстрадване на една идея – свободата на родината. В стремежа към всеобхватност и изчерпателност авторът изгражда повествование, изпъстрено с епизоди на илюстративна доказателственост, самоцелно битоописателство и сензационни [[фабула|фабулни]] ефекти. Въстанието е представено като дело на учители-просветители; не се прониква в неговите исторически закономерности, в същината на социалнопсихологическите, националните и локалните му характеристики. Но в „Усилни години“ се съдържат моменти, подсказващи появата на бъдещия писател сърцевед, [[народопсихология|народопсихолог]] и [[историография|историописец]]: съзрява концепцията му за човешкия образ като средоточие на историческия живот на нацията, индивидуализацията на героите (убедителна или тенденциозно преднамерена) става основен изобразителен принцип на художника, а отделни сцени са симптоматични за значителни пластико-изобразителни възможности. Романистът се движи с по-голяма сигурност в света на второстепенните герои, носители на нравствените добродетели на българина, на историческия му [[скептицизъм]] и съзнателна жертвеност. Набелязват се доминантите в типологията на Талевата историко-психологическа романистика: намалена до минимум историческа дистанция, историзъм, подвластен на стихията на носталгичните пориви, на изгарящата съпричастност и възрожденското патосно преклонение пред героичното в неговите национални и индивидуално-човешки измерения. От обект на художествени изследване и реставрация историческите събития се превръщат в субективно изстрадани, премислени събития в собствената емоционална памет и човешко самосъзнание. Съзрява Талевият продуктивен автобиографизъм от възрожденски тип, при който биографията на художника съвпада с националната одисея на родния край, а трагизмът на историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима лична болка. Прибързан опит за многопроблемно епическо сюжетостроене, „Усилни години“, е подготвителен етап, „генерална репетиция“ за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис.
 
[[ImageФайл:Dimitar-Talev-closeup-1.jpg|leftляво|thumbмини|Бюст-паметник на Димитър Талев в [[Борисова градина|Борисовата градина]] в София.]]
През [[1930-те|30-те години]] нараства пиететът на писателя към моралните устои на българина, към поезията в делничните взаимоотношения и етичния смисъл на човешкото битие. Създава разкази с битово-психологическа патриархална тематика, включени в книгите „Златният ключ“ и „[[Старата къща]]“. Интертекстуално обвързани с късното му творчество, те съдържат постижения в областта на психологическия реализъм и приобщават писателя към националната повествователна традиция – [[Тодор Влайков]], [[Йордан Йовков]], [[Константин Петканов]], [[Стоян Загорчинов]]. Разказите от „Златният ключ“ и „Старата къща“ са свързани с усилията на писателя да опознае и пресъздаде поезията и прозата в живота на обикновените люде в един „среден“ македонски град, какъвто е родният град на писателя от средата на XIX в. до времето на войните, усилия, които, ще го доведат по-късно до стремежа да изведе непретенциозното съдържание на делничното човешко битие до внушителността и мащабите на историческото битие на нацията. Книгата „[[Великият цар]]“ разкрива първите опити на писателя да се вживее в драматизма на [[Самуил]]овата епоха, да възкреси патоса на едно необикновено историческо време, да внуши представа за властната привлекателност и трагичната обреченост на личността на [[Самуил]], личност, която ще го държи в плен десетилетия наред, под чието обаяние Талев ще бъде до последните си дни. По-късно, разказите от книгата „Великият цар“ ще се окажат в основата на сюжета на трилогията „[[Самуил, цар български]]“. [[Изворознание|Извороведски]] характер имат биографичният очерк „[[Гоце Делчев]]“ и историческо-географското, политическо описание „Град Прилеп. Борби за род и свобода“, съдържащи част от проучената информативно-документална, фактологична основа на илинденската тетралогия. Отклонение от тази идейно-тематична линия е романът „[[На завой]]“, посветен на съвременната проблематика, оправдаващ напускането на политическата сцена в името на частнособственическата реализация, на любовта към земята и нейните пречистващи истини. Но Талев вече живее, съсредоточен в мащабния си замисъл да напише многотомна романова поредица за Илинденската епопея и трагизма на Балканите по време на войните.
 
Ред 67:
 
==== След Девети септември ====
По това време – при наложената и съзнателно следвана самоизолация от обществено-политическия и литературен живот, при максимална концентрация и воля за самоотстояване, Талев написва следващите 2 книги от останалата незавършена (по авторски замисъл) романова серия. Тетралогията – „[[Железният светилник]]“, „[[Преспанските камбани]]“, „[[Илинден (роман)|Илинден]]“ и „[[Гласовете ви чувам]]“ (която излиза едва през 1966 г.) е първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов [[епос]] за подготовката, зенита и епилога на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-преображенското въстание]], изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. С епически замах и възрожденска влюбеност Талев пресъздава борбата на българския народ за независима национална [[българска църква|черковна]] организация, за демократизация на учебното дело в антидогматичен, антиклерикален дух, за превръщането на българското [[училище]] от светско в общонародно. Възстановява процеса на организиране и утвърждаване на [[революционен комитет|революционните комитети]] като характерна национална форма и своеобразен принос в развитието на европейските народноосвободителни движения и национални борби. Проследява извисяването на българската революционно-демократична мисъл до водещите тенденции във философско-светогледните системи на времето. Успоредно с това Талев отразява могъщите [[ренесанс]]ови процеси, протичащи в недрата на една локално ограничена освободителна борба. Летописът прераства в история на разкрепостяването и консолидацията на ренесансовата личност, усложнени и обременени от сгъстения исторически трагизъм, от абсурдите в националните, политически, етнопсихологически драми и конфронтация на [[Балкански полуостров|балканските]] народи на един географски и исторически кръстопът (края на XIX и нач.началото на XX век). Усвоил класическия изобразителен идеал за триединство на морално съвършенство, физическа красота и жизнеустойчивост, писателят изгражда човешки образи — въплъщение на ренесансова хармоничност и цялостност. Изобразява Илинденската епопея като време на активно изграждане на българската народностна етична култура, на ускорено формиране на националния характер и ценностна система с устойчив, общочовешки смисъл.
 
След издаването на първите 3 книги от тетралогията, вниманието на писателя е съсредоточено към втората голяма тема на творчеството му – темата за личността и епохата на [[Самуил]]. От 1956 до началото на 1960 г. Талев осъществява дълголетния си замисъл за разгърнато епическо повествование – написва и издава „[[Самуил, цар български]]“, тритомен роман-летопис за края на [[Първата българска държава]]. През 1948 г. Талев написва повестта „Въстанието в Чипровец“, която излиза през 1954 г. под заглавие „Кипровец въстана“, повестта представлява една своеобразна панорама на [[Чипровското въстание]]. През 1962 г. обнародва историческата повест за [[Братя Миладинови]] „Братята от Струга“ и романа за [[Паисий Хилендарски]] „Хилендарският монах“. Двете произведения говорят за интересът на писателя към възрожденската епоха. През 1962 г. излиза сборникът "Разкази. Повести" с подзаглавие 1927-1960. В него Талев е събрал разкази писани през съответния период подредени в следните раздели: "Някогашни люде", "Легенди" и "Случки". В сборникът присъстват и повестите "Два милиона" и "Последно пътуване", в които Талев рисува по-широки картини на живота, сред които героите му страдат и се борят за по-добри дни. Със забележително майсторство той разкрива човешката душа с нейните светли и тъмни страни, с нейните стремежи към красивото в живота и сблъскването с низостите.
Ред 89:
* Сълзите на мама. Приказки за деца. (1925)
* [[Усилни години]]. Роман.
** Част 1. В дрезгавината на утрото. (1928)
** Част 2. Подем. (1929)
** Част 3. Илинден. (1930)
Ред 112:
* Разкази. Повести. (1962)
* Хилендарският монах. Роман. (1962)
* [[Гласовете ви чувам]]. Роман. (1966)<ref>[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=171 Шишкова, Магдалена. // Речник по нова българска литература (1978 – 1992). София, Хемус, 1994.]</ref>
 
== Памет ==
Името на Димитър Талев носят множество географски обекти, както и културни и образователни институции. Сред тях са:
 
* Улици в градовете: София, Пловдив, Русе, Перник, Благоевград, Сандански, Петрич, Гоце Делчев, Луковит и др.