Клинописно писмо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м нач.--> началото; козметични промени
Ред 8:
| създател =
| създаден =
| период = нач.началото на III хил. пр. Хр. – I в. сл. Хр.
| статус =
| фамилия1 = пиктограмни, идеограмни знаци
Ред 29:
== Развитие ==
Шумерският клинопис, който първоначално бил създаден за предаване на шумерския език (а той е, доколкото днес може да се установи, генеалогично изолиран език), бил адаптиран около 2500 г. пр. Хр. към писането на [[Еламски език|еламски]] (изолирания език на елемите – етнос, населяващ разположените югоизточно от долна Месопотамия земи на държавата Елам, днес южен Иран), еблаитски (семитски език, говорен в древното царство [[Ебла]], днес северна Сирия) и на [[Акадски език|акадски]] (семитски език с два основни диалекта: вавилонски и асирийски), а от акадския преминал по-късно в: хуритски (вероятно кавказки език), [[Хети|хетски]] (най-старият документиран писмено индоевропейски език), лувийски (заедно с хетския основен представител на анатолския клон на индоевропейските езици) и редица други по-малки езици. Особено интересно е развитието, което клинописът получава по-късно в угаритския и староперсийския език. Докато шумерският клинопис обхващал около 900 знака, акадският около 600, а хетския около 400 (това опростяване на знаковата система е продължило с хилядолетия), в град Угарид – търговски център на днешното сирийско крайбрежие на Средиземно море – в периода 1500 – 1200 г. пр. Хр. се достига до една максимално опростена форма на на клинописа, която обхваща само знаци за ''абстрахирани'' от сричките съгласни звуци (вж. приложения списък). Това развитие е било благоприятствано от структурата на угаритския, който е (северозападен) семитски език (близък до финикийския, в който няколко столетия по-късно се достига отново до чисто консонантна писменост).
[[Файл:Ugaritic-alphabet-chart.svg|leftляво|thumbмини|238x238px|Консонантният угаритски клинопис]]
Интересно е, че това развитие не е продължено, за да се създаде накрая писменост, включваща ''както'' знаци за съгласни, ''така и'' такива за озвучаващите ги гласни, както това е станало в гръцката азбука. Финикийската писменост (IX–V в. пр. Хр.), върху чиято основа през XIII в. пр. Хр. бива изградена първата азбука в съвременния смисъл – гръцката – представлява усъвършенстване на прото-синайската писменост, която на свой ред е семитска писменост, развита около 1700 г. пр. Хр. на базата на египетските йероглифи и нямаща нищо общо с клинописната традиция. Последният етап от опростяването на клиновидното писмо се свързва с персийския клинопис, създаден в [[Ахеменидска империя|Ахеменидската империя]] (550 – 330 г. пр. Хр.) най-вероятно по времето на [[Дарий I]] (522 – 486 г. пр. Хр.). Той съдържа само 41 клинописни знака, от които 36 са силабограми (знаци за срички) (срв. приложената таблица), а 5 са логограми (знаци за цели думи), и то такива за пет особено важни и често срещащи се думи. Това са: „Ахура Мазда“, „крал“, „провинция“, „бог“ и „земя“. Този клинопис е конструиран специално за нуждите на староперсийския (език на основното население), който започва да се използва като административен и образователен език, въпреки че тогава официалният език на Ахеменидска имерия е бил еламският (изместен след времето на [[Александър Велики]] от арамейския).
 
[[Файл:Persische keilschrift.jpg|centreцентър|thumbмини|625x625px|Силабален персийски клинопис]]
 
Краят на продължилата 3000 години клинописната традиция, разпространила се от Месопотамия, през Близкия изток до Мала Азия и Персия, настъпва при разпространението на [[Елинизъм|елинизма]] и далеч по-гъвкавата и проста [[гръцка азбука]]. Последните клинописни находки са датирани към І в. сл. Хр.
 
== История ==
[[ImageФайл:Letter Luenna Louvre AO4238.jpg|thumbмини|leftляво|Писмо от висш жрец до царя на [[Лагаш]] (вероятно [[Урукагина]]), информиращо го за смъртта на неговия син в битка, 2400 г. пр. Хр., открито в Телох]]
Най-старите писмени документи, открити на разкопки в древния град [[Урук]] (днес град [[Варка]] в [[Ирак]]), се отнасят към 3300 г. пр. Хр. Появата на писменост съвпада по време с възникването на първите градове в световната история и съпътстващото го пълно преустройство на обществото в долна [[Месопотамия]]. През този период на преминаване на човечеството от т.нар. „предисторическа“ към „историческа“ фаза на културна организация, редом с писмеността в Месопотамия също е било изобретено и [[колело]]то, както и се е достигнало до знание за сплавите на [[Мед (елемент)|медта]], което, на свой ред, довело до възможността за производство на бронз (и до настъпването на [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]]). В земята между долните течения на реките [[Тигър (река)|Тигър]] и [[Ефрат (река)|Ефрат]] било създадено [[Шумер|Шумерското царство]], а малко по-късно на изток от него – царство [[Елам]]. В градовете на новите „[[урбанизация|урбанизирани]]“ държави живели управляващите, свързаната с тях администрация, свещениците, търговците, майсторите, по-късно учените, а извън градовете – земеделците и скотовъдците. Социалните и стопанските отношения на тези различни обществени групи и съставящите ги индивиди трябвало да бъдат регламентирани и контролирани чрез някаква устойчива комуникативна форма. Именно в ролята си на такова средство, което е в състояние да съхранява и пренася информация през пространството и времето, се появява писмеността и, в частност, клинописът. Първата цялостна писмена система, която позволявала приложение в почти всички сфери на социалния живот като администрация, търговия, данъчно деловодство, храмово богослужение, историопис, литература и наука, била създадена от шумерите. Шумерският клинопис бил възприет по-късно и в Елам (където дотогава било експериментирано с различни видове [[пиктограма|пиктограми]]), като той бил адаптиран към особеностите на еламския език. По подобен начин в течение на следващите две-три хилядолетия клинописът се разпространил сред всички държави, народи и езици на предна Азия. Единствената висока култура на древния свят, където клинописът не проникнал, била египетската. Почти по същото време, когато в Месопотамия възникнал шумерският клинопис, в Древен Египет била развита собствена писменост (под формата на йероглифно писмо) за нуждите на египетския език (египетският образува самостоятелен клон в семейството на афроазиатските езици, към което освен него принадлежат също семитските, берберските и други езици от северна Африка и предна Азия).
 
Ред 43:
Възникването и развитието на клинописа документира прехода от знаци, които изпълняват службата на изображения на предмети (пиктограми), към знаци, които се отнасят към акустичните структури на езика (фонограми). Най-напред знаците са служели за непосредствено „описване“ или „предаване“ на предмети и ситуации. Този вид описания са неразбираеми извън контекста на тяхната употреба, защото не са в състояние да пресъздават еднозначно езикови съдържания. Постепенно, следвайки принципа на ребуса (образът се „прочита“, т.е. той е знак за изричане на името на изобразения предмет), пиктограмите се превръщат в логограми: един знак, който първоначално е бил образ, започва да предава една точно определена дума. Успоредно с това в клинописа – подобно на всички останали писмености (напр. китайската) с изключение на египетските йероглифи – се наблюдава постепенно стилизиране и структурно унифициране на знаците и съотв. тяхното абстрахиране от първоначалния образ, който са представлявали. Фази (1) – (4) от следната графика са пример за това:
 
[[ImageФайл:Cuneiform sign SAG.svg|centerцентър|600px|]]Тук е представено развитието на знака SAG „глава“. (1) показва пиктограма по начина, по който той е бил изрисуван около 3000 г. пр. Хр., (2) показва обърнатия пиктограм така, както той е бил изписван около 2800 г. пр. Хр., (3) показва абстрахирания глиф (вид на писмения символ) в архаични монументални надписи след 2600 г. пр. Хр., (4) показва абстрактния знак така, както той е бил записван върху глинени плочки също след 2600 г. пр. Хр. (5), (6) и (7) показват по-нататъшни модификации на клинописния знак съотв. към края на ІІІ хил. (5), под формата на възприетото от хетите асирийско изписване от началото на ІІ хил. (6) и под формата на опростения знак, който асирийските писари са използвали от началото на І хил. пр. Хр. до изоставянето на клинописа (7).
 
== От логограми към силабограми ==
[[Файл:Hitite cuneiform kv.png|thumbмини|346x346px|Силабограми от типа (Г) и (ГС) в хетския клинопис]]
Една по-нататъшна крачка в развитието на клинописа е преходът от логограми (писмени знаци за думи) към силабограми (писмени знаци за срички). Това става съгласно принципа на акрофонията: фонетичното съдържание на една дума се редуцира до фонетичната стойност на нейната първа сричка, т.е. един знак, който първоначално е изпълнявал службата на указание за произнасяне на определена дума, не бива прочетен като тази дума, а се приема за указание за произнасяне („прочитане“) само на нейната първа сричка. Нека за илюстрация разгледаме акрофонния преход при два лувийски йероглифа (защото в случая на йероглифите, при които пиктограмният произход и, с това, първоначалната връзка на знака с цялата дума все още си личат – за разлика от абстрактните клинописни знаци, – акрофонията се откроява съвсем ясно). Напр. йероглифът [[Файл:Pattar.jpg|18x18px]] означава „торба“, но не се чете като /''pattar''/ „торба“, а като първата сричка на тази дума: /''pa''/, а йероглифът [[Файл:Targasna.jpg|18x18px]] означава „магаре“, но не се чете като /''targasna''/ „магаре“, а като сричката /''ta''/.
 
Ред 56:
 
== Клинописните цифри ==
[[Файл:Babylonian numerals.jpg|thumbмини|273x273px|Вавилонски цифри]]
Една от основните нужди, поради които възниква клинописът, е регулацията на търговските отношения и данъчните задължения. Затова съвсем не е случайно, че най-ранните писмени свидетелства са тъкмо списъци на стоки. Търговията и данъчното деловодство изисквали описания на ''количества'' продукция и имущество (жито, вино, добитък). За тази цел са нужни цифри, т.е. знаци за числа. Създаването на клинописните цифри, които по тип представляват идеограми (писмени знаци за понятия, а не за звуци), способстват възникването на математиката като знание за смятането и отношенията между числата.
[[Файл:Persische ziffer.jpg|centreцентър|thumbмини|708x708px|Староперсийски цифри]]
 
== Разчитане ==