Вълко Добруджански: Разлика между версии

[[КартинкаФайл:I Bayezit small.jpg|мини|[[Баязид I|Баязид І]] - [[османски султан]] при възкачването на Вълко като княз]]

От края на на [[XIV век|XIV в.]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]] се наблюдава разпокъсване на територията му между отделни дребни [[феодал]]и в съответните области. През 1391 г. [[Власи|влашкият]] [[войвода]] [[Мирчо Стари]] се титулова ''"господар на Дръстър и деспот на земите на Добротица"'' (''Tristrii dominus ac terrarum Dobrodicii despotus''), тъй като през 1390 г. предприема военен поход в [[Добруджа]], превземайки по-голяма част от територията и&#768;ѝ. През 1391-92 г. след [[Османска империя|османска]] контраатака той е прогонен отвъд [[Дунав]], а през 1395 г. приключва и управлението на [[Иванко]]. Докато северните части около делтата на Дунав остават под властта на влашки войводи под водачеството на Мирчо Стари и излизат от контрола на Добруджанското княжество, то около [[Силистра]] ([[Дръстър]], гр. ''Δουρόστολον''), подчинена на Османската империя още от 1388 г.<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев: "Кратка история на България", издателство "Наука и изкуство", София - 1983 г., стр. 104</ref>, се обособява споменаваният единствено от [[Спиридон Габровски]] болярин [[Лазар Евхаитски|Лазар]]<ref name="ZR1423">Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском"</ref>, който съдейства на Вълко и на практика е не повече от управител в областта.

Още от 1391 г. [[Баязид I|Баязид]] обсажда [[столицата]] на [[Византия]] - [[Константинопол]], като [[обсада]]та завършва с неуспех чак през 1401 г. В този поход участват и [[васал]]ите му – Вълко Добруджански и [[Лазар Евхаитски]], предвождащи войските на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]]<ref>Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском", гл. "О Баязета, царя турскаго": ''"...Тогда Баязет (...) пойде без всякаго опасенія на Цариград, вземши съ собою и болгарскихъ князей, Вълка доброџанского и Лазара еѵхаитскаго, и пойде и обступи Цариград, а окрестения гради всѣхъ разори..."'' </ref>. В продължение на 10 години армиите на [[Османската империя]] и на съюзниците и&#768;ѝ опустошават съседните на града земи, докато [[монголи]]те, заедно с други [[Тюркски народи|тюркски племена]], начело с [[Тимур]], не застрашават целостта на империята в [[Мала Азия]]. [[КартинкаФайл:Musa Çelebi.jpg|мини|150п|ляво|[[Муса Челеби]] - [[султан]] по време на [[Османско междувластие|междувластието]], управлявал [[Османска империя|османските]] земи на [[Балканите]]]]През 1402 г. Баязид претърпява поражение в [[битката при Ангора]] (Анкара), попада в плен и по-късно умира. Не е ясно дали войската, предвождана от Вълко, преминава заедно с Баязид в [[Азия]], но след нея той продължава да изпълнява васалните си задължения към [[Муса Челеби|Муса]], един от синовете на Баязид.

По време на [[Османско междувластие|междувластието]] в [[Османската империя]] земите и&#768;ѝ на [[Балканите]] се поемат от [[Муса Челеби]], като на него служи и на практика подчиненото му [[Добруджанско деспотство|Добруджанско княжество]]. През 1411 г. той предприема поход срещу [[Сърбия|сърбите]], съпротивляващи се срещу османската експанзия на полуострова, придружаван от Вълко Добруджански и [[Лазар Евхаитски]]<ref> Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...пойде султан Мусіа на сербов, взявши съ собою и болгарских князей (...) Вълка добриџанскаго и Лазара еѵхитскаго..."''</ref>. Военните действия се водят в района на [[Сяр]] (гр. ''Σέρρες'')<ref>Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...Мусіа пойде путем сярским на сербов..."''</ref>, но по същото време [[Въстание на Константин и Фружин|български въстаници]] в района на [[Костенец]] нападат османски военни части<ref>Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...какъ пріиде на Костенецъ между горам великим, и стекошася болгаре из горах великих нощію и убиша его тамо..."''</ref> от похода на брата на Муса - [[Йозум Муслуман|Йозум]], целящ да подчини напълно [[България]]. Не е ясна точната причина за промяната на отношенията между Муса и неговите български васали, но те биват убити<ref name="ZR1422">Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском", гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских":''"...услышавши сія бат его, султан Мусіа, и разгнѣвася и уби Вълка и Лазара..."''</ref>, след което Муса насочва войските си срещу България. Със смъртта на Вълко приключва и автономното съществуване на Добруджанското княжество.

* Александър Фол, Васил Гюзелев: "Кратка история на България", издателство "Наука и изкуство", София - 1983 г., стр. 103-104

* Балчо Нейков: "Факийско предание. Сбирки от народния живот"

* Васил Гюзелев, Иван Божилов: "История на Добруджа", т. 2: "Средновековие", Велико Търново, 2004 г., стр. 257-258

* [http://www.scribd.com/doc/42646650/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-2009 Георги Атанасов: "Добруджанското деспотство", издателство "Фабер", Велико Търново - 2009 г., стр. 225]

* Евлия Челеби::"Пътепис", превод от османотурски, съставителство и редакция Страшимир Димитров, издателство на ОФ, София - 1972 г., стр. 76

* [http://archive.org/details/istoriiavokratt00spirgoog Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском", 1792, издава Св. Синод на Българската Църква, София - 1900 г., гл. "О Баязета, царя турскаго" и "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских"]

* [http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2011/06/v.html Вълко Добруджански – последният “княз на Карвуна” /“крал на Добруджа”/ в нач.началото на ХV век]