Архилох: Разлика между версии

Забавен е разказът на римския писател от I—II век [[Клавдий Елиан]], който в „Шарени истории“ (книга 10, част 13) се позовава на недостигнало до нас съчинение на Критий: „Критий обвинява Архилох зав това, че той разказва за себе си само лоши неща. Та нали всъщност от неговите уста научаваме, че бил разпътен и че си е захвърлил щита на бойното поле?“

Архилох е най-известнияизвестният творец в жанра на [[ямб]]ите, като твори още и елегии. Въпреки че в повечето си творби съхранява основната тема на [[епос]]а – битките навъв война, той преосмисля епическия светоглед, като се отказва от възвеличаването на далечното минало и се вглежда в настоящето. Това е свързано и с подчертано отдръпване от блясъка на [[Омир]]овия героичен епос.

Днес най-прочут е т.нар. „[[Кьолн]]ски епод“ – най-големияголемият по обем запазен фрагмент на Архилох, открит на папирус от I – II век сл. Хр. в кьолнския папирусен архив и публикуван през 1974 г. В епода се говори за Необула, за която според античното предание Архилох е бил сгоден. Бащата на Необула Ликамб нарушил обещанието си да му я даде за съпруга, което станало и причина Архилох да насочи към него и Необула серия от язвителни еподи, с което ги докарал до самоубийство. Но навярно това прави оставането му на родния остров неизбежно.

И като техника, и като художествени открития, Архилох оказва огромно влияние върху развитието на старогръцката лирика от VII чак до I век пр. Хр. и върху изграждането на римската лирика през II—I век пр. Хр. (Луцилий, [[Катул]] и [[Хораций]]). В текстовете на Архилох за първи път се среща шестостъпният ямб, който след това се превръща в доминиращия размер в старогръцката и римската драма. Архилох е създателят на епода – двустишна метрическа схема, в която след по-дълъг стих идва по-кратък (напр. след ямбическия триметър идва ямбически двуметър; след дактилическия хекзаметър идва ямбическиямбическият триметър или ямбическиямбическият двуметър и т. н.). Някои изследователи дори предполагат, че именно Архилох (може би наред с Калин) е създателят на елегическия дистихон, един от най-разпространените метрически размери в античната поезия.