Архилох: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м нач.--> началото |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
Той е незаконен син на знатен аристократ (Телесикъл). Майка му е робиня от Тракия – Енипо. Знатният произход, съчетан с неравностойно положение и бедност, го карат да търси препитание като наемен войник. Води босяшки живот, скита се от град на град и от остров на остров.
Забавен е разказът на римския писател от I—II век [[Клавдий Елиан]], който в „Шарени истории“ (книга 10, част 13) се позовава на недостигнало до нас съчинение на Критий: „Критий обвинява Архилох
Архилох воюва на остров [[Тасос]], където е водач на отряд, опитващ се да основе колония. После воюва в Тракия и на остров [[Евбея]]. Загива в конфликт с остров [[Наксос]].
Ред 47:
<br>
Архилох е най-
Запазени са около 120 фрагмента от произведения на Архилох. Като другите старогръцки поети и Архилох пише в различни жанрове ([[химн]]и, елегии, басни, епиграми), но слава му носят преди всичко „ямбите“ (или „еподите“) – полемични стихотворения срещу представите на аристокрацията за чест, достойнство и посмъртна слава. Еподите му са страстни, обърнати са към конкретни хора и са породени от конкретен повод.
Днес най-прочут е т.нар. „[[Кьолн]]ски епод“ – най-
== Историческо значение ==
[[Файл:Archilochos fragment PK7511r.jpg|мини|220px|дясно|Фрагмент от Архилох, Колекция от папируси в Кьолн, 7511 recto, II-I век пр. Хр.]]
И като техника, и като художествени открития, Архилох оказва огромно влияние върху развитието на старогръцката лирика от VII чак до I век пр. Хр. и върху изграждането на римската лирика през II—I век пр. Хр. (Луцилий, [[Катул]] и [[Хораций]]). В текстовете на Архилох за първи път се среща шестостъпният ямб, който след това се превръща в доминиращия размер в старогръцката и римската драма. Архилох е създателят на епода – двустишна метрическа схема, в която след по-дълъг стих идва по-кратък (напр. след ямбическия триметър идва ямбически двуметър; след дактилическия хекзаметър идва
Псевдо-Плутарх (II век сл. Хр.) приписва на Архилох редица музикални открития. Първо, смесването на реч и музикална интонация (παρακαταλογή) за постигането на особен „трагически“ ефект. Второ, въвеждането на пеене относително независимо от инструменталния съпровод (на струнен инструмент, κροῦσις), което е малка революция на фона на древната практика на дублиране на инструмента от мелодия в унисон (πρόσχορδα).
|