Хисарлъка (хълм): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Кюстендил; Добавяне на Категория:География на Кюстендил, ползвайки HotCat
м нач.--> началото; козметични промени
Ред 19:
'''Хисарлъка''' е [[хълм]], издигащ се южно от [[Кюстендил]], североизточно разклонение на планината [[Осогово]].
 
Има характер на подножно стъпало със стръмен разседен северен склон, в основата на който бликат топли минерални извори. Изграден от метаморфни скали — предимно гнайси, които се разкриват на повърхността в местността „[[Буйовски скали]]" и „Каптажа". От Хисарлъка водят началото си потоци — притоци на [[Банщица|река Банщица]]. Почвите са главно излужени канелени горски.
 
През [[средновековие]]то е напълно обезлесен и подложен на силна ровинна [[ерозия]]. В края на 19 и нач.началото на 20 в. под ръководството на лесовъда [[Йордан Митрев]] е създадена иглолистна гора. След 9 септември 1944 г. [[залесяване]]то продължава, проведени са благоустройствени мероприятия и Хисарлъка е превърнат в красив парк за туризъм, отдих и спорт.
 
[[Хисарлъка (лесопарк)|Лесопарк „Хисарлъка”]] заема площ от 1300 дка. В него преобладава [[черен бор|черният бор]], срещат се [[бял бор]], [[ела]], [[смърч]], [[явор]], [[цер]], [[липа]] и др. Създадени са алеи, кътове за отдих, детски и спортни площадки, чешми. Изградени са хотел-ресторантите „Вилата" и „Орлово гнездо", туристическа хижа „Руен", ресторантите „Чешмето", „[[Вилата на Генерала]]" и „Бохемия", детски санаториум, [[Зоопарк (Кюстендил)|кюстендилския зоопарк]], "Алея на здравето", [[параклис]] "Свети четиридесет мъченици".
 
На източните склонове на хълма има вилна зона и лозя. Хълмът е свързан с Кюстендил посредством 3 асфалтирани пътя и много алеи. От високите части се открива панорама към Кюстендил, [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]] и оградните ѝ планини. Хълмът е посещаван туристически обект и изходен пункт за маршрути в планината Осогово. Свързан e с народни предания и празници, а в наши дни — с традиционния празник „[[Кюстендилска пролет]]".
Ред 29:
Има важно селищообразуващо значение още по време на [[траки]]те. Разкрити са останки от антични и късноантични некополи. На най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка” се намира [[Хисарлъка (крепост)|късноантичната и средновековна крепост „Хисарлъка”]], изградена в края на 4 - началото на 5 век. Поправяна през 6 в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през 15 век. Днес част от крепостната стена е реставрирана и включена в цялостния архитектурен ансамбъл на лесопарка.
 
== Литература ==
* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. [[БАН]], стр. 681.