България във войната срещу Третия Райх: Разлика между версии

| период = 8 септември 1944 - – 9 май 1945

| сила1 = I период (9 септември 1944 - – 1 декември 1944) 550 000 души [[Първа българска армия]], [[Втора българска армия]], [[Четвърта българска армия]], [[Пета българска армия]] (действала през септември - – началото на октомври 1944), II период (1 декември 1944 - – 15 май 1945) 130 000 души [[Първа българска армия]]

| сила2 = Германска група армии "Е"„Е“ 350 000 души ( от септември до ноември 1944 ) 290 000 души ( ноември 1944 – -май 1945)

| жертви1 = 8 337 убити<br>9 155 изчезнали<br>22 958 ранени{{hrf|Вачков|2009|264}}

През ноември [[1944]] г. за участие в по-нататъшните бойни действия срещу Германия правителството изпраща 100-хилядната [[Първа българска армия]] под командването на генерал-лейтенант [[Владимир Стойчев]], която се състои от 8 пехотни дивизии, бронирани части, артилерийски полкове, една моторизирана дружина и други поделения и която взема участие в бойните действия срещу Германия, осъществени в няколко военни операции: [[Сремски фронт|Сремска операция]] през [[януари]] [[1945]] г. на югославска територия, [[Дравска операция]] от 12-[[25 март]] [[1945]] г. на югославска и унгарска територия, [[Мурска операция]] – -[[29 март]]-[[14 април]] [[1945]] г. на унгарска територия и [[Чаковецка операция]] от 14 април до 4 май 1945 г. на унгарска и австрийска територия. На 7 май 1945 г. когато българската армия е в с. [[Фьолкермаркт]], [[Австрия]] командващият [[Първа българска армия]] ген.-лейтенант [[Владимир Стойчев]] се среща с командващия Трета английска армия настъпила от [[Италия]], дислоцирана в гр. [[Клагенфурт]]. С постановление на МС на България [[Първа българска армия]] е поздравена за победите си в [[Югославия]], [[Унгария]] и [[Австрия]], както и по решение на съветския Върховен главнокомандващ [[Йосиф Сталин]] в чест на [[Първа българска армия]] са дадени топовни салюти на парада на съветската армия в [[Москва]]. Престоявайки в източна [[Австрия]] до юни [[1945]] г., Първа БА се завръща в Родината същия месец, в чест на което е организиран [[военен парад]] в София.

Полковник Иван Кирчев (бивш нач. началник-щаб на 2-ра пех.пехотна див.дивизия), издава през 1946 г. наръчника "По„По важни грешки и слабости проявени от българската народна войска през Отечествената война"война“. По разбираеми причини той не говори за проблемите, произлизащи от политически причини, а набляга на чисто военните. Според Кирчев: "Често„Често явление беше по време на атаките да не се съчетава правилно огъня с движението. Особено лошо се използуваше огъня на артилерията за подпомагане изнасянето на пехотата до предударното разстояние. Това водеше до загуби от собствения артилерийски огън. Значителна част от командирите и прислугата на оръдията, минохвъргачките и тежките картечници не бяха подготвени добре технически и тактически. Това се дължеше на чинове, заемащи длъжности на специалисти без да са такива. Масово явление в боевете беше, войниците да проявяват боязън, а понякога и нежелание да вървят напред. Командирите им, за да ги увличат, излизаха да ги водят в най-критичните моменти и ставаха жертва. Затова в тази война процентът на излезлите от строя командири е много голям"голям“.

Това е непопулярна война за българската армия. Дотогава всички войни, които се водят от България, са войни, при които българският войник участва с желание. Защото те са свързани с обединението на българската нация. Тази война е наложена от Съветската армия. Българският офицер е употребен в тази война, защото след нея последват масови действия на комунистическата власт, при които офицерския кадър е разгромен. Преди това главното командване, командири на армии, на дивизии, и на полкове, са ликвидирани физически. Българската армия е ръководена тогава от лица, които нямат необходимата подготовка. Това са предимно запасни офицери, които принадлежат към кръга „Звено”„Звено“, който участва в „Отечествен фронт”фронт“ и политически-командири, които са бивши комунистически партизани. Голяма част от офицерите са немски възпитаници и не мразят германците. В същото време офицерския корпус е настроен отрицателно към комунизма, но към самите руснаци няма лошо отношение. Армията се бие срещу германците, въпреки че не ги чувства като врагове. Тя не чувства като врагове и унгарците, нито [[усташи]]те, нито [[Руски охранителен корпус|руския охранителен корпус]] с които също се водят сражения. Войниците се бият срещу тях, понеже изпълняват заповедите на главното командване.

Взаимоотношенията на Българската армия с [[ЮНОВ|югославските комунистически партизани]] са доста сложни, като дори на подписването на Крайовската спогодба, [[Тито]] се решава едва след съветски натиск. Настъплението на югославските комунисти съвпада с придвижването на българските армии на изток и оттеглянето на германците в същата посока. Навсякъде [[Югославски партизани|югославските партизани]] имат указание да се отнасят към българите резервирано, като към бивши окупационни части, което те демонстративно изпълняват. В радиограма на [[Георги Димитров]] от Москва до [[Трайчо Костов]], изпратена на 20 ноември се казва: "„''Помолете маршала ([[Фьодор Толбухин|Толбухин]]) да обърне внимание на противоречивите сведения, които се съдържат в известията на българското командване и на известията на югославското командване за военните действия за завземането на градове от българската армия в Македония. Нека съветското командване въздейства, за да не се отричат или омаловажават военните успехи на българските войски в югославските известия.''"“