Апостол Петков: Разлика между версии

Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят каузата на [[гърцизъм|елинизма]] и приемат върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Към 1903 година гъркомани остават единствено в [[Гумендже]] и в селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]] и [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]].<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 102-103.</ref> Налага сериозна дисциплина в района си като често провинилите се наказват със смърт. Намесва се в бита на населението и забранява скъпите сватби и чеизи, отделно организира такива по своя преценка и събира данък от [[бубарство]]то.<ref>Писмо от гумендженския гръцки учител Георгиос Ладакаку до солунския митрополит [[Александър Ригопулос|Александър]] от 2 юни, 1904 г. в: Οι απαρχές του Μακεδονικού Αγώνα 1903-1904, 100 έγγραφα από τα αρχεία του Υπουργείου των Εξωτερικών της Ελλάδος (Θεσσαλονίκη: Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, 1996), σσ. 177-179 (също в: Χρήστος Ίντος, Κέντρα οργάνωσης, δράσης και αντίστασης των Ελλήνων στον ν. Κιλκίς κατά την περίοδο του Μακεδονικού αγώνα, σ. 180, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών [http://www.ems.gr/Makedonikos_agon_praktika/intos.pdf (ανάκτηση 4-1-2010)])</ref> Също нарежда бойкот на гръцките и турските търговци в Енидже Вардар<ref>Шалдев, Христо. Из революционните борби в Паяк планина, в: Илюстрация Илинден, бр. 44</ref> и в Гумендже през септември 1905 година, докато града не напусне гръцкият лекар [[Ангелос Сакелариу]], който е и лидер на гръцкия комитет. Вследствие градският пазар е затворен, а българските, гръцките и турските търговци търпят големи загуби.<ref>Рапорт Н:1650 от Българския княжески търговски агент в Солун от 16.09.1905 г., в: Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX - нач.началото на XX век), София, 1995, стр. 65, 81.</ref> При лошо отношение спрямо местните българи Апостол войвода редовно изпраща заплашителни писма до собствениците на чифлици, каймакамина и мюдюрите в казата.<ref>Петров - Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 78-79.</ref> През 1905 година изпраща писмо до българския екзарх [[Йосиф I Български]], в което заплашва да убие председателя на българската екзархийска църковната община в Енидже Вардар [[Никола Шкутов]]: