Витязът в тигрова кожа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен bold; козметични промени
м форматиране: 11x тире, 4x кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Файл:Illustration to Rustaveli.jpg|мини|''„Цар Ростеван и Автандил отиват на лов“'', илюстрация от ръкописа на Мамука Тавакарашвили, 1646|365x365px]]
 
'''''„Витязът в тигрова кожа“''''' ({{lang-ka|ვეფხისტყაოსანი, ''„Вепхисткаосани“''}}) е [[Средновековие|средновековна]] [[поема]], смятана за национален [[епос]] на [[Грузия]]. Написана е през [[12 век]] от грузинския поет [[Шота Руставели]] – - "короната„короната и славата на грузинската култура"култура“.<ref>Барамидзе и Гамезардашвили, стр. 17</ref> Смята се за "шедьовъра„шедьовъра на грузинската литература"литература“ и за векове се държи на видно място в сърцата на [[грузинци]], голяма част от които могат да цитират цели строфи от поемата.<ref>Шенгелиа, стр. 106</ref> Първите оцелели [[препис]]и датират от [[16 век]]. Отпечатана е за първи път в [[Тбилиси]] през [[1712]]. До началото на [[20 век]], копие от тази поема е било част от зестрата на всяка булка.<ref>Шенгелиа, стр. 105</ref><ref>Делшад, стр. 18</ref>
 
Руставели използва цялото богатство на старогрузинската писмена култура и, следвайки традициите на грузинския фолклор, създава и издига грузинската поезия до безпрецедентни висоти, поезия, която описва най-високите идеали и стремежи на [[грузинци|грузинската нация]].<ref>Барамидзе и Гамезардашвили, стр. 26</ref>
 
Историята се развива в [[Индия]] и [[Арабски полуостров|Арабия]].<ref>Барамидзе и Гамезардашвили, стр. 19</ref> Разказва историята на двамата герои Автандил и Тариел, както и за стремежа им да намерят обекта на любовта, Нестан-Дарежан. Посветена на царица Тамара, която е прототип на Нестан-Дарежан, творбата хвали размера и славата на Царство Грузия в златния си век. Тези идеализирани герои, верните приятели са обединени от куртоазия, щедрост, искреност, всеотдайност, които прогласяват равенство между мъжете и жените с голяма радост. Поемата се разглежда като "коронация„коронация на мисълта, поетическо и философско изкуство на средновековна Грузия"Грузия“<ref>Асатоани и Бендианашвили стр. 151</ref>, сложна творба с богати и върховни жанрове.
 
Въпреки привидната си сложност, до ден днешен е "грузинската„грузинската визия за света"света“.<ref>Полет, стр. 529</ref>
 
== Композиция ==
Ред 13:
 
== Места и герои ==
 
=== Места ===
Поемата се развива на място далеч от Грузия, в страни, които авторът със сигурност никога не е посещавал: [[Арабски полуостров|Арабия]], [[Индия]] и [[Китай]]. Изглежда изборът на места се свързва предимно с националния характер на тези народи: арабите са изобразени като по-рационални. Обратно, индианците са изобразени като по-емоционални и импулсивни и причиняват непреднамерени бедствия (Тариел и Нестан).
 
=== Герои ===
* Ростеван - – цар на Авария
* Тинатин - – дъщеря на Ростеван и възлюбената на Автандил
* Автандил - – полководец в Авария
* Сограт - – един от везирите на Ростеван
* Тариел - – витязът в тигрова кожа
* Шермадин - – слуга на Автандил,
* Асмат - – роб на Нестан-Дареджан
* Фарсадан - – индийски цар
* Нестан-Дареджан - – дъщеря на Фарсадан, възлюбената на Тариел
* Давар - – сестра на Фарсадан, учител на Нестан-Дареджан
 
== Източници ==