Отваря главното меню

Промени

м
излишен bold; козметични промени
| епоха = [[Халколит]]
}}
[[FileФайл:Collier nécropole Varna.jpg|thumbмини|Накити и други предмети от Варненския халколитен некропол]]
 
'''Варненският халколитен некропол''' е открит през [[1972]] г. в района на [[Варненско езеро|Варненското езеро]] и е датиран в края на V — началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че находките от "Варненското [[злато]]" е най-старото технологично обработено злато в [[Европа]] и света, причислявано към т. нар. [[Култура Варна]] (4400 - 4100 г. пр. Хр.).
40-45 г.(Фиг.10), също така се предполага, че височината му е между
1,70-1,75, която е значително висока за този период. Ориентацията на скелета е север- юг със слабо отклонение на североизток. Изпънат е по гръб, със свити ръце, като костите на китките са се намирали в
областта на раменните стави. Гробната яма е с правоъгълна форма със слабо уширение в северната част. В запълнителя на ямата са открити отделни фрагменти от керамика. 
 
В научната литература е изказвано съмнение, че при
разполагането на открития в гроба инвентар. 
Той е изключително разнообразен, като може да бъде разделен на няколко
групи според използвания материал за направата му (Фиг.9).
 
Предмети от злато. Голяма част от откритите златни предмети са
завършва със златен накрайник. Интерпретирана е като  символ на  властта на погребания. От ляво на тялото е
положен лък с 6 златни лентести обкови. Те са с различни размери – по-малки в края на лъка и по-големи в средата. Към него е открита и голяма кръгла
апликация и редуващи се мъниста от карнеол и злато.
 
Медни предмети. Над лявото рамо е
предполага, че е бил поставен преди полагането на тялото в гроба. Под лявото
рамо е положена брадва-чук, върху която е била вече описаната каменна
брадва-жезъл. До лявото бедро – медно шило. Между коленете са поставени  медна брадва, медна тесла а отляво на  коленете – длето и шило( Фиг. 7).
 
Каменни и кремъчни артефакти (Фиг. 9). Към тях спадат кремъчен връх за копие открит заедно с медния над
 
лявото рамо на погребания.  Отдясно на
така  са открити и мъниста направени от тази
мида. До лявата раменна кост са открити 
две декоративни костени игли.
 
Керамични съдове. Специфично
тялото (Фиг. 12). За откритата подставка в североизточната част на гроба се
предполага, че е била натоварена с важно семантично значение обвързано с
представи за нематериалния свят.
 
Въз основа на горните наблюдения за гроб № 43 може да се реконструира следната последователност на
гроба, тяхното отсъствие не означава непременно нисък материален статут,
големите погребални конструкции не винаги означават вождове, а ориентацията на
тялото се променя по много начини, част от които чисто утилитарни.
 
== Символични погребения ==
В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове — тези гробове се тълкуват като символични погребения.
 
В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „[[бумеранг]]“ или „[[сърп]]“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал ([[ашик]]). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни [[апликация|апликации]] във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти — шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като [[глава]]та, шията, [[Гръден кош|гърдигърдите]]те и [[кръст]]а. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски [[инсигния|инсигнии]], поради което това погребение се смята за символично царско погребение — още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на [[цар жрец]], който е и [[магьосник]] [[ковач]]. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.
 
Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени [[маска|"маски"]] на човешки лица, чиито елементи са означени със злато — очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на [[Богиня-майка|Богинята-майка]], или като ритуализация на [[мит]], подобен на познатия от [[Гръцка митология|гръцката митология]] мит за създаването на първата жена [[Пандора]] от [[бог]]а ковач [[Хефест]].
 
== Ролята на ковача в архаичната култура ==
За ролята на ковача можем да черпим сведения, разглеждайки погребения във Варненския некропол и анализирайки древногръцки митове. В погребенията можем да забележим, че мъжките гробове съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето. Наличието на тези предмети говори за една определена икономическа и най-вече социална действителност. Интересен факт е, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, което може да бъде разглеждано като царско погребение. Намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове говорят, че социалният статус на ковача е станал наследствен, също като царският.
 
Ковашките инструменти символизират мъжката дейност, чрез тях обществото се дели на мъжко и женско. Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях са придобили политически символ. Например златната брадва-чук се превръща в скиптър, който обозначава най-високопоставения човек в обществото. Това говори, че ковачът е имал функцията на цар, ако не на практика, то поне на идеологическо ниво.
 
Ковачът заема специфично място в [[пантеон]]а. Той познава както природните, така и космическите сили. Познавайки ги, той може да възпроизвежда космическия модел. Като пример може да се даде златният щит, изкован от бога-ковач [[Хефест]]. Всъщност, той е художествен образ на космическия модел – в концентрични кръгове и в различна последователност се разполагат зоните с различната степен на сакралност.
* Todorova, H. 1978. The Eneolithic Period in Bulgaria in the Fifth Millennium B.C. Oxford, British Archaeological Reports, BAR supplementary series 49.
* [[Иван Маразов|Маразов]],И. 1994. ''Митология на златото'', С., ИК „Христо Ботев".
* '''Славчев, В. 2012.''' Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). - Collegium Historicum,  T. 2, С., 11-27.
 
* P. Ucko. 1969. Ethnography and archaeological interpretation of funerary remains. - World archaeology, 1, 207, 262-280.
{{commonscat|Varna archeological museum|Варненския некропол}}
* [http://www.amvarna.com/ Сайт на Археологическия музей, Варна]
* [http://www.varna-necropolis.miroslav.eu/ Изчерпателна информация за двата Варненския халколитни (енеолитни) некропола (Варна I - открит през 1972 г. и Варна II - открит през 1976 г.)]
* [http://varna.info.bg/nekropolis.htm Информация за Варненски халколитен некропол]
* [http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/varna.html Информация за съкровището от Варненския халколитен некропол]