Разлика между версии на „Перпера“

м
отстъп между ]] и в.; козметични промени
м
м (отстъп между ]] и в.; козметични промени)
[[FileФайл:Hyperryron-Manuel I-sb1965.jpg|мини|Перпера на [[Мануил I Комнин]]]]
 
'''Перпера''' ([[гръцки език|грц.]] ''ὑπέρπυρον'') е златна монета във [[Византия]] ([[11 век|XI]]-[[14 век|XIV]]в. век) и [[Второ българско царство|средновековна България]] през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. век Българите я наричали още „златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век.<ref>Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32 – 33.</ref>
 
Въведена е от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4,4 – 4,5 г и чистота 20,5 [[Карат (благородни метали)|карата]]. Тя получава и ново име – „иперпирон“ или по-популярното в нашите земи българизирано название – перпера. Множественото число на думата в среден род „иперпира“ е възприето на български като единствено число на женски род – „и перпира“, трансформирано в „(една) перпера“. Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]]в. век, като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. век намалява твърде много златното им съдържание 16 – 11 карата.
 
Първа българска златна монета, сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]] – [[1241]]), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] [[1230]] г. Досега е намерен само един екземпляр от нея.