Поликраище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→География: . Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
→История: , Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 20:
== История ==
Село Поликраище е едно от най-старите селища в района. Споменато е в турски документи от 15 век с името Буликраище с 52 домакинства, 2 вдовици и приход 4544 акчета (Извори 13: 203). През 1618 г. е записано Поликраище (Стойков: 466), Поликраше според Недков 2:195, хане (домакинства) 62.
Топонимията му е старинна – с имена от изчезнали лексеми и по старинни модели. МИ Лунгади пази следи от носов изговор на старобългарското „Ѫ”, което показва наличието на език-посредник, вероятно народолатински. За същото говори и неметатизираната форма Балтея/Балтей/Балтейка и МИ Чеврица за гориста местност между Стрелец и Сашево, където поликраищенци имали гори. Тези имена ни дават възможност да свържем началото на това селище още със заселването на славяните по тези земи.
Ред 28:
От времето на траките има открита могилна гробница, както и различни археологически находки в землището на селото, което предполага тракийска обитаемост на землището. По-голяма урбанистична активност в землището на селото се наблюдава след влизането им в пределите на Римската империя. Наличието на Никополис ад Иструм на границата на землището на Поликраище (4 km северно от селото) първоначално обуславя образуването на селскостопански поселения и вили, доста останки от които са открити в различни местности на север, изток и запад от сегашното село (Кирачина бара, Керемидския път и др.) Има голямо наличие на могили около Никополис, като най-близките до града са 51 на брой, като около поне 1/3 са в землището на Поликраище.
Никополис ад Иструм със своето разположение се обуславя като един голям кръстопът на първостепенни и второстепенни пътища, от които няколко минават през землището на селото: Мелта (Ловеч) - Никополис ад Иструм – Марцианопол (Девня) – Одесос (Варна). От Никополис пътят продължава на изток към землището на с. Крушето; Нове (Свищов) – Никополис ад Иструм – Ряховец (Г. Оряховица) – Туида (Сливен) – Кабиле (край Ямбол). Този път пресичал на юг река Росица, минавал западно покрай селото, излизал в района на днешната гара и от петролната база поемал западно покрай Първомайци през река Янтра за Ряховец. Още един римски второстепенен път минавал по маршрута: От Никополис ад Иструм слизал на юг през територията на днешното летище излизал на източния край на селскостопанския двор, минавал през днешните краварници, като се насочвал или към Долна Оряховица, или към източната част на село Първомайци. За охраната на пътя за Кабиле, в района на петролна база и гарата, през античността била изградена охранителна крепост, която се използвала и през средновековието, като влизала в укрепителния възел на крепостта Ряховец. През античността не се знае как се е казвала крепостта, но през средновековието е носела името на селото, понеже името Поликраище не се е променяло от времето на славянското нашествие. Камъните от крепостта са използвани за строежа на подлеза при ЖП гарата и в момента всички следи от нея са заличени при строежа през
Може да се предположи, че сегашното село по времето на славяните вече е съществувало на пет извора, два от които в момента се изливат през една чешма с три чучура, наречена Монювска. Наличието на крепост в близост обуславя запазването му и по време на Първото и Второто българско царство, като вече населението е смес от месните обитатели от римско време, славяни и българи. Носят се легенди, че през средновековието тук са се строили обсадните машини на българските царе.
При турското нашествие селото и крепостта са се съпротивлявали, защото една част от населението е била избита, друга откарана в робство, а трета избягала в Балкана. След това има повторно заселване на опразненото село, като вероятно освен говедарите и овчарите, слезли от планините, се е завърнала и част от избягалото местно население, защото няма как планинците да са донесли местния мизийски диалект. По време на османската власт селото е споменато в турски документи от 15 век с името Буликраище с 52 домакинства, 2 вдовици и приход 4544 акчета (Извори 13: 203). Остава с чисто българско население, защото е било феодално владение (Тимар) на Мехмед, син на Юмер, като такова може би е давало бойци, участващи във военните походи на феодала.
През 1751 г. се строи черква в селото, като няма източници за по-раншна такава, което не значи че не е имало в едно богато средновековно село с крепост в единия край. Тя е била вкопана в земята. След Освобождението е била разрушена и на нейното място била построена нова.
До 1910 г. в двора на черквата е имало килийно училище, което не можело да поеме всички ученици. След 1911 г. вече е съществувала сградата на сегашното централно училище с 10 стаи, като е открита прогимназия. В периода 1911-1923 г. учителският колектив наброявал 20 души а учениците - 500. През 1884 г. е създадено и читалището от местните учители. Една голяма част от българските изселници в [[Унгария]] е родом от с. Поликраище. Така наречените [[гастарбайтер]]и се заселват в покрайнините на [[Будапеща]], където се занимават със [[земеделие]]. Задграничното градинарство води началото си още от годините на османското владичество
== Религии ==
| |||