Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 70:
 
Появяването на цветове в киното има различен ефект от появяването на звука.<ref name="couleur ciné">Jean Michel Bertrand, „ [http://www.ensad.fr/journal/avr96/couleur/propos.html Avant propos sur la couleur] “, consulté le 24 avril 2008.</ref>
Появата на звука практически унищожава нямото кино, докато цветът има ограничено влияние: черно-белите филми продължават да съществуват, поне за определен период от време заедно с цветните. Първият игрален филм, заснет в цвят в киното е от 1935 година<ref> Bibliothèque du film, „ [http://cinema.encyclopedie.personnalites.bifi.fr/index.php?pk=9591 Rouben Mamoulian] “, consulté le 24 avril 2008</ref>:''„Беки Шарп“'' от [[Рубен Мамулян]]. Едва към края на [[1960-те]] цветните филми се налагат окончателно,<ref>''L’Homme qui tua Liberty Valance'', John Ford. Voir aussi [http://www.ensad.fr/journal/avr96/couleur/propos.html] и [http://www.horschamp.qc.ca/article.php3?id_article=183]</ref> въпреки че някои филми все още се заснемат в черно и бяло от естетически и художествени съображения, като „[[Ръсти Джеймс]]“ на [[Франсис Форд Копола]] или „[[Разяреният бик]]“ от [[Мартин Скорсезе]].<ref> Nicolas Renaud, „ [http://www.horschamp.qc.ca/article.php3?id_article=183 Histoire de la couleur et du cinéma amateur] “, Hors Champ, consulté le 24 avril 2008.</ref>.
 
Подобно на звука, различни решения са предложени за преодоляване на липсата на цветове, дори преди [[1900]] г. В началото на киното може да се спомене [[Емил Рейно]], който благодарение на своя [[оптичен театър]], предлага на обществеността анимационни герои още през [[1892]] година.<ref> Pierre Lambert, „ [http://www.mediatheque-rueilmalmaison.fr/archives_mensuelles/un_siecle_de_cinema_d_animation_article1349.html Un siècle de cinéma d’animation] “, consulté le 26 avril 2008.</ref>. През 1897 година Жорж Мелиес оцветява ръчно покадрово филмите си. През 1906 г. Pathé създава фабрика за оцветяване за филмите си.<ref name="hist col"> Ciné-club de Caen, „ [http://www.cineclubdecaen.com/analyse/technique/couleurhistoire.htm Histoire de la couleur au cinéma] “, consulté le 6 avril 2008.</ref>.
 
Анри Фурел, който е отговорен за оцветяване на филмите в Pathé решава да механизира процеса и прави заявка за патент на 22 октомври 1906 година: със система от камери, машината възпроизвежда жестовете на оцветителите. Системата по-късно е подобрена, и окончателният патент е подаден на 19 август 1908 г.
 
Друг метод се предлага на пазара в 1911 г. на [[Kinemacolor]], разработен в [[Англия]] от Чарлз Ърбан. Идеята е да се използва [[кинокамера|камера]], чийто затвор е заменен с червено-оранжев филтър и синьо-зелен филтър. Прожекторът със същия затвор позволява да се възпроизведат цветовете.<ref name="hist col" />. Следват много други изобретения и нововъведения, като [[chronochrome]], [[Technicolor]] или [[Eastmancolor]].
 
Цветен филм е направен през 1913 г. когато е заснета сватбата на Виктория-Луиз, дъщеря на Вилхелм II, германски император.<ref>http://www.youtube.com/watch?v=Qs75ZIr0Fvk</ref>.
 
=== Нововъведения в края на 20 век ===