Каган: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x кавички, 2x нов ред, 2x тире, 2 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Каган''' или '''хаган''' (Qaɣan, xaɣan, haqan) е върховен титул на владетелите от Pax Nomadica, засвидетелстван първо при древните [[сянбийци]] и жужани ([[руран]]), а впоследствие и при [[тюркски народи|тюрки]], [[монголи]], [[хазари]], [[авари]], [[тюргеши]] и дори [[Руснаци|руси]]. В Средновековна България се споменава по отношение на [[Борис I]] единствено в апокрифната литература (Тъпкова-Заимова 1996, Дуклянския летопис и "Тълкувание„Тълкувание Данилово"Данилово“), също и под формите "гаган"„гаган“ за Петър Делян (Из Българската апокрифна летопис, средата на ХI в., превод на Ив. Дуйчев) и "хаган"„хаган“ за един от велможите на [[Симеон I]] (в хрониката на Скилица-Кедрин). Титлата бива възприета от монголите под формата qan, откъдето се употребява в съвременната историография във вида „хан“.
 
== Произход на титлата ==
Титлата има вероятно китайски произход (кит. ke-han „велик владетел“). При [[Махмуд от Кашгар]] (XI в.век), значението на титлата е предадено като „хан на хановете“, т.е. е съответствало на „император“. Подобно значение му придава и ал-Хорезми (кр.края на VIII-ср. – средата на IX в.век) – „вожд на вождовете“ (ра’ис ар-руаса) като и едновременно с това превежда „хакан“ като „велик цар на тюрките“ (малик турк ал-азам). Аналогични са титулите на персийския šahin-šah „шахиншах, цар на царете”царете“, на етиопския монарх negus „цар на царете“ и rajati rajaja „цар на царете“ в индийската титулатура на кушанските владетели.
 
Титлата има вероятно китайски произход (кит. ke-han „велик владетел“). При [[Махмуд от Кашгар]] (XI в.), значението на титлата е предадено като „хан на хановете“, т.е. е съответствало на „император“. Подобно значение му придава и ал-Хорезми (кр. VIII-ср. IX в.) — „вожд на вождовете“ (ра’ис ар-руаса) като и едновременно с това превежда „хакан“ като „велик цар на тюрките“ (малик турк ал-азам). Аналогични са титулите на персийския šahin-šah „шахиншах, цар на царете”, на етиопския монарх negus „цар на царете“ и rajati rajaja „цар на царете“ в индийската титулатура на кушанските владетели.
== Литература ==
*Тъпкова-Заимова, B. и А. Милтенова, Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София 1996.
* Шервашидзе, И., Фрагмент древнетюркской лексики. Титулатура. – Вопросы языкознания, 1990, 3, с. 83- – 84.
 
{{монарх-мъниче}}