Черничево (област Кърджали): Разлика между версии

В епохата на османското владичество с.Черничево е включено в състава на административна единица, наречена [[кааза]] [[Султан ери]]. Населението е облагано с тежки данъци, особено данъкът [[джизие]], или още „харадж“, който е бил задължителен за немюсюлманите в империята. Друга тегоба за местните хора е т.нар „кръвен данък“ – насилственото отвеждане на малки момчета, които били превръщани в [[еничари]]. Имало е и ислямизационни процеси, при които част от населението приело [[ислям]]а, поради насилие или поради икономически причини. Поради насилствена [[ислямизация]], в Дунята се преселил един [[бежанци|бежански]] [[Род (общност)|род]] от [[Родопи|Средните Родопи]], от [[Смолян]]ско. Самото Черничево също е подложено на насилствено [[помохамеданчване]], но голяма част от тукашните българи християни успели да запазят религията си. Във връзка с тези събития [[Борис Дерибеев]] в книгата си „Ахрида“ преразказва едно впечатляващо старо предание за избиването на християни от Дунята в местността „Харадж еледи“. Поради немотия, те не можели да платят данъка [[джизие]], но отказвали да приемат и предложената им от османските чиновници алтернатива – да се помюсюлманчат. За наказание били изклани. Всяка година в деня на клането /[[четвъртък]] преди [[Петдесетница]]/ мюсюлманите от селото отивали на лобното място, палели свещи и колели курбан в памет на покойните си съселяни /в някои случаи – и роднини/. В подкрепа на преданието може да се приведе един цитиран от [[Любомир Милетич]] [[султан]]ски [[ферман]] относно данъка „харадж“: ''„Да се събира този данък с най-голяма строгост и който иска да се освободи, нека премине в исляма, а който не иска – да плати или да се погуби“''. Възможно е също християни от селото да са се изселили в определен момент поради натиск и насилие, както се е случвало и в други части на Родопите. В периода на турското владичество местното българско [[християни|християнско]] население в [[Родопи]]те често се бунтувало и оказвало съпротива на поробителите. В [[Златоград]]ския край такъв бунтовник бил прочутият народен [[герой]] [[Дельо войвода]], а в района на Черничево – [[хайдутин]]ът [[Кольо]] (''виж по-долу [[Народна песен|народните песни]] от с.Черничево''). Местното название на българите-мохамедани в района е [[ахряни]]. В миналото броят на българите-християни и българите-мюсюлмани в селото е бил сравнително еднакъв. Въпреки различието в религията, и двете общности говорят един и същ много приятен за ухото старинен родопски [[диалект]], който принадлежи към [[рупци (етнографска група)|рупскирупските]]те говори.

'''Иван Величков''' – [[българи|български]] [[православие|православен]] [[свещеник]], бежанец от [[Драма]], в [[Егейска Македония]], след [[гърци|гръцката]] [[окупация]] на областта, последвала Първата световна война. В Черничево, наред с духовната си дейност, отец Иван развива и активна просветна и социална дейност, която го превръща в най-авторитетната и значима фигура в селото през 20-те, 30-те и 40-те години на [[20]]в. век През [[1927]]-[[1929|29]] г. по негова инициатива е построено голямо училище, каквото, според очевидци, нямало дори в околийския център [[Крумовград]]. По негова инициатива е създаден разсадник за овощни дръвчета и се въвежда модерното овощарство със селектирани облагородени видове. Свещеник Иван Величков превел турското име Дутли на български като Черничево, както официално се нарича селото от [[1930]] г.

'''Станко Ангелов Станков''' (21.06.1907 – 07.07.1983) – един от най-известните черничевци в новата история на селото. Станко Станков е по-големият син на Ангел и Златка Станкови. През [[1913]] г. баща му и брат му Павел са убити при разорението на селото от [[башибозук|башибозуците]], а самият той се спасил по чудо. Известен е като пчелар и овощар. Станко и съпругата му Стойка (буля Станковица, дъщеря на Георги Арнаудов) имат три деца: Златка, Ангел и Тянка. Като [[кмет]]ски наместник на с.Черничево по време на гражданската война в [[Гърция]] в края на 40-те години на [[20]]в. век, Станко Станков е давал подслон на гръцки партизани, воюващи на страната на гръцката комунистическа партия /подкрепата на гръцките комунисти е била българска държавна политика в този период/. Заедно с Тодор Арабаджив каптират извор в близост до селото и така полагат основите на водоснабдяването в селото. Избрал е място и за най-новото християнско гробище в селото, което функционира от началото на 50-те години на [[20]]в. век По-късно в дома му е живял лейт. Младен Калеев – командир на местната гранична застава, геройски загинал в престрелка с гръцки деверсанти.

'''Иван Николов Петков''' – изключително популярен черничевец, роден през 1920 г., превърнал се в емблема на Черничево в началото на [[20]]в. век Широко известен е с прозвището „Вазов“. Произлиза от един от най-старите родове в селото – Гиньовския род. Участвал е във Втората световна война и е ранен в Унгария. Има огромни заслуги за ремонта и поддръжката на църквата „Св. Атанасий“ в края на [[20]] в. – началото на [[21]] в., заедно със съпругата му Маринка Георгиева Петкова. Дяко Калайджиев - покойният отличен следовател в Окръжна следствена служба – Кърджали – роден в с. Черничево.