Петко Бочаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Български писатели, ползвайки HotCat |
|||
Ред 13:
== Биография ==
Той е роден на [[19 февруари]] [[1919]] г. в [[София]]. Завършва [[Американски колеж|Американския колеж]], а след това [[право]] в [[
От 1952 г. работи в [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]], първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „[[Всяка неделя]]“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „[[Свободна Европа]]“ и в „[[Deutsche Welle]]“. На 23 февруари 1992 г. в предаването „ТВ око“ произнася фразата „Да, ама не!“, с която става още по-известен.▼
▲От 1952 г. работи в [[
[[File:Petko-Bocharov-20101104-2.jpg|left|thumb|Петко Бочаров раздава автографи под формата на печат-[[екслибрис]] на представянето на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4 ноември 2010 г.]]
През 1948 г. е осъден за даване на подкуп на следовател, който разследва брат му. Излежава присъдата, работи в рудник „[[Куциян]]“ в Перник. Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на [[Държавна сигурност]].<ref name="РЕШЕНИЕ_111">{{cite web | year = 2010 | url = http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1059&Itemid=47 | title = Решение №111 от 17 февруари 2010 г. – печатни издания | publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 17 февруари 2009 г}}</ref> Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.<ref>{{cite web | last = Делийска| first = Аделина| date = 3 декември 2008| url = http://archive.is/0JrR | title = Методи Андреев: Користта изяде главите на журналистите агенти| publisher = Новинар| accessdate = 7 септември 2012 г}}</ref>
Петко Бочаров има
През 2010 г. публикува своите автобиографични книги – „Картини от три Българии“ и „Лица и съдби от три Българии“.
Ред 43:
{{СОРТКАТ:Бочаров, Петко}}
[[Категория:Български
[[Категория:Български телевизионни водещи]]
[[Категория:Български
[[Категория:Български мемоаристи]]
[[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]]
[[Категория:Български журналисти, сътрудници на Държавна сигурност]]
[[Категория:Родени в София]]▼
[[Категория:Починали в София]]
▲[[Категория:Родени в София]]
| |||