Августовски пуч в СССР (1991): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
м с.г.--> същата година; козметични промени
Ред 20:
* {{Флагче|Русия|1991}} [[Администрация при президента на Русия]]
* {{Флагче|Русия|1991}} [[Ленсъвет]], и неговите защитници
'''Републиките, отхвърлили акта на ГКЧП''':<br />{{Флагче|Латвия}} [[Латвийска ССР]]<br />{{Флагче|Литва|1989}} [[Литовска ССР]]<br />[[КартинкаФайл:Flag of Moldova.svg|22px]] [[Молдавска ССР]]<br />{{Флагче|Естония}} [[Естонска ССР]]<br />
'''Международно осъждане на ГКЧП:'''<br />
{{Флагче|ЕС}} [[Европарламент]]
Ред 30:
| Арестувани = 12
}}
'''Августовският пуч в Русия от 1991 г.''' е опит за отстраняване на [[Михаил Горбачов]] от поста [[Президент на СССР]], организиран от група консервативно настроени заговорници от ръководствата на [[ЦК на КПСС]], правителството на СССР, армията и [[КГБ]], в периода [[19 август]] - [[21 август]] [[1991]] г. Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новият Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на [[КПСС]] и разпадането на Съветския съюз.
== Цел и план на пуча ==
Основната цел на заговорниците е „недопускане на разпад на СССР“<ref>[http://www.echo.msk.ru/guests/3569/ echo.msk]</ref>, който разпад, според пучистите щял да започне на [[20 август]] с.г.същата година, с подписването на първия документ от съюзния договор, превръщайки СССР в конфедерация на независими държави. Документът трябвало да бъде подписан на [[20 август]], между представители на [[Руска съветска федеративна социалистическа република|РСФСР]] и [[Казахстан]], а другите републики трябвало да се включат до [[22 октомври]] [[1991]] година.
 
== Предводители на пуча ==
За водач на заговорниците е сочен [[Генадий Янаев]], но по мнение на много аналитици, зад пуча стои [[Владимир Крючков]].<ref>[http://www.lebed.com/2001/art2625.htm Анализи в lebed.com]</ref>
 
Заговорниците избират за ден на пуча, седмицата в която Президента се намира в отпуск, и обявяват временното му отстраняване от длъжност "по здравословни причини".
 
Създават „Държавен комитет за извънредно положение“.
[[FileФайл:1991 CPA 6370.jpg|мини|300п|Пощенска марка с Белия дом, издадена по повод събитията от август 1991 година.]]
 
=== Членове на Комитета ===
Ред 54:
 
== Подкрепа ==
Комитетът разчита за военна подкрепа на силите на специалните части към [[КГБ]] - „[[Алфа (специални части)|Алфа“]], войските на Министерството на вътрешните работи (МВД), Тулската дивизия, Таманската дивизия и Кантемировска дивизия на Съветската армия <ref>[http://www.kuban-justice.ru/org/tele.html kuban-justice.ru]</ref>). Всичко в [[Москва]] са въведени около 4,000 военнослужещи, 362 [[танк]]а, 427 бронетранспортьора и БМП. Допълнителни части били прехвърлени в района на [[Ленинград]], [[Талин]], [[Тбилиси]] и [[Рига]]. Командват ги [[генерал]]ите [[Павел Грачов]] и неговия заместник [[Александър Лебед]]. При това Грачов поддържал телефонна връзка, както с [[Дмитрий Язов]], така и с [[Борис Елцин]]. <ref>[http://www.mn.ru/issue.php?2001-33-3 mn.ru]</ref>.
 
Въпреки желанието на пучистите заговорниците нямат пълен контрол над военните части, затова още в първия ден на преврата, части от Таманската дивизия преминават на страната на защитниците на Белия дом (именно от танк на тази дивизия, Борис Елцин прави знаменитото си обръщение към народа).
 
Информационна поддръжка на заговорниците оказва Държавното радио — в течение на три денонощия емисиите новини включват съобщения за разобличаване на различни актове на корупция и на нарушаване на държавните закони, извършени в рамките на реформаторския курс.
 
Държавният комитет по извънредни ситуации иска подкрепа и от [[ЦК на КПСС]] но тази институция не успява да окаже някакво влияние върху хората в страната.
Ред 74:
 
=== 19 август ===
[[FileФайл:Boris Yeltsin 19 August 1991-1.jpg|мини|300п|[[Борис Елцин]] изнася реч пред противници на пуча, качен върху танк, пред сградата на Министерският съвет на РСФСР, ул.„Краснопресненская набрежная“, [[Москва]].]]
* В 6 часа сутринта, средствата за масова информация на СССР обявяват за въвеждане в страната на извънредно положение и за неспособността на президента [[Михаил Горбачов]] да изпълнява своите функции "по здравословни причини", функции, които ще се поемат изцяло от Комитета за извънредната ситуация. Едновременно с това в столицата и други големи градове са въведени армейски части, а членовете на Демократичната опозиция (както сами се наричат) са обявени за арест.
* През нощта специални части [[Алфа (специални части)|Алфа]] се придвижват към вилата на [[Борис Елцин]] в [[Арахангелское]], но не блокират президента и не получават заповед за каквито и да е действия. В същото време Елцин в екстремна обстановка мобилизира всички свои поддръжници и симпатизанти във висшия ешелон на властта (най-видни от които са: [[Руслан Хасбулатов]], [[Анатолий Собчак]], [[Генадий Бурбулис]], [[Михаил Полторанин]], [[Сергей Шахрай]], Виктор Ярошенко и др.), за противодействие на пуча. Противниците на пуча изготвят и разпращат по факс до всички медии, обръщение "Към гражданите на Русия". Главен говорител на противниците на преврата става радио „Ехо Москвы“.
* Елцин публично осъжда опита за преврат и критикува яростно Комитета от купола на [[танк]] от Таманската дивизия, пред Белия дом.<ref>[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/russia/newsid_5261000/5261982.stm ВВС от Москва]</ref>. С охраната на спец частите от Алфа, Елцин влиза в 9 часа сутринта в Белия дом и заедно с ръководството на РСФСР организира Център за съпротива на преврата. Противопоставянето на решенията на Комитета се превръща в многолюдни митинги в Москва и Ленинград, проведени около Белия дом, Краснопресненски площад и Марийнски площад в Ленинград. Организират се концерти в подкрепа на противниците на преврата, наречени „Рок на барикадите“.<ref>[http://old.russ.ru/antolog/1991/putch4.htm Антология на пуча от 1991 г.]</ref>. В Москва се издигат барикади, разпространяват се листовки.
* Непосредствено пред Белия дом е разположена бронирана техника от Рязанския полк на Тулската дивизия и части от Таманската дивизия, под ръководството на [[генерал-майор]] [[Александър Лебед]].
* В 12 часа от купола на [[танк]], Елцин се обръща към събралите се митингуващи, като нарича случващото се [[държавен преврат]]. От средите на митингуващите започват да се създават въоръжени отряди, по командването на депутата [[Константин Кобеца]]. Главните сили на опълчението са съставени от бойци-ветерани от Войната в Афганистан и сътрудници от частната охранителна фирма „Алекс“. Елцин подготвя пространство за отстъпление, изпращайки свои представители в [[Париж]] и [[Свердловск]] с права за създаване на правителство в изгнание<ref>[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/russia/newsid_5261000/5261982.stm ВВС от Русия.]</ref>.
* Вечерна пресконференция на Комитета. На нея отсъства [[Валентин Павлов]], който прави хипертонична криза. Членовете на Комитета нервничели; цял свят вижда в предаването по телевизията, треперещите ръце на [[Генадий Янаев]]. В отправените въпроси към членовете на Комитета, журналистката Т. Малкина открито нарича произтичащите събития „преврат“, а в опитите за отговор, думите на членовете на комитета изглеждали като оправдание.
 
Ред 88:
=== 21 август ===
* В нощта на [[21 август]], танкови подразделения, контролирани от Комитета, осъществяват маневри край Белия дом (здание на Върховния Съвет на РСФСР). Провежда се стачка на Новоарбатския мост.
Частите от „Алфа“ отказват да вземат участие в атака срещу Белия дом. В 5 часа сутринта Язов дава заповед за извеждане на частите от Москва. През деня се провежда сесия на Върховния съвет на РСФСР под председателството на [[Руслан Хасбулатов]], които приемат заявление, осъждащо действията на комитета. Вицепрезидента на РСФСР [[Александър Руцкой]] и премиер-министъра [[Иван Силаев]] излитат за Форос, където е Горбачов. На други самолети към Крим се отправят някои членове на Комитета, които се опитват да измолят прошка от Горбачов. Той отказва да ги приеме.
* В края на пуча Елцин се изказва за защита на законната власт на Горбачов и защита на свободна Русия.