Българска земска войска: Разлика между версии

</ref> е сформирано единно бойно подразделение от 6 батальона със свое знаме и печат. То е под командването на генерал Павел Турчинов, а на 10 юни с.г.същата година за пряк негов пряк командир е назначен щабс-ротмистър (капитан) Дмитър Павлович Ватикиоти, българин от [[болград]]ското село [[Табаки|Табака]]<ref>Димитър Павлович е роден през 1786 г. в българското село Табак (Табаки) до Болград в Бесарабия и подобно на много други образовани в гръцките школа българи има такова особено име Ватикиоти, той се счита за българин или българо-[[гагаузи]]н от съвременниците си и в повечето руски и местни студии противоречивият ляв историограф Кръстьо Манчев, отрекъл Баташкото клане, пък го заявява като грък: „Димитър Ватикиоти, грък, офицер на руска служба, командир на българските доброволци в руската армия по време на войната от 1806 – 1812 г.“ ([http://chitanka.info/text/5818/59 История на балканските народи. Том 1, С, 2001 г.]), гръцки студии като Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 1821, εκδ. Μέλισσα 1971, Απόστολος Ε. Βακαλόπουλος Νέα Ελληνική Ιστορία 1204 – 1985,Εκδόσεις Βάνιας Θεσσαλονίκη,σελ136 разпространяват такава гледна точка и без каквито и да е документи потвърждаващи такова нещо за него, като без доказателства го свързват с гърци с подобно име от Лакония и такива, „основали“ „гръцкото“ (всъщност доказано българско) село Табак до Болград, където е роден, или дори „гръцкия“ окръг в Бесарабия (всъщност отново български и българо-гагаузки), но наречен така заради религията, за разлика от тамошни немци, италианци и пр. и по името на „Гръцкия проект“, както е наричано в Русия освобождението на Балканите от османска власт, въпреки че признават, че Димитър Павлович е предпочетен от българите не само за командир, но и според гръцки източници ([http://www.koutouzis.gr/vatikiotis.htm Οικογενεια Βατικιωτη]) възглавил именно българската, а не гръцката колония в гр. [[Рени (Украйна)|Рени]] недалеч от Тулча в 1815 г., попечител е пред руската власт на задунайските преселници, а пък брат му [http://www.bessarabia.ru/1003.htm Иван Павлович е стотник в Болгарската земска войска и старейшина на задунайските перселенци във въпросния „гречански цинут“]</ref> според някои спорни тези родом от там, но с гръцки произход<ref>Данова, Надя, Христакудис, Апостолос. История на нова Гърция, София 2003, с. 103</ref>. В неговия състав влизат българи от [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Украйна]], както и бежанци, преминали [[Дунав]] по време на самата война. Отрядът има не само свое [[знаме]] и [[печат]], но и собствено командване.

Българската земска войска в 1811 г. дава съществен принос, като спасява цялото артилерийско въоръжение на армията, за което лично Кутузов саморъчно пише: „<em>''Находившейся тогда в Кузуг всей Армии Артелерийский парк с помощью российской и вооруженной им болгарской команды защитил от неприятельского нападения, который два раза покушался зажечь оный ночью</em>''“ <ref>АРХИВ ВНЕШНЕЙ ПОЛИТИКИ РОССИЙСКОЙ ИМПЕРИИ. Ф.1 „Административные дела“ р. IV. ОП. 5, д. № 292, 1818 – 1820 л.л. 11, 11 об., 12</ref>

След подписването на [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия мирен договор]] на 29 май 1812 г. формированието е реорганизирано и от края на август с.г.същата година е в състава на Лейбгвардейския Литовски полк със същия командир, но с ограничена численост от малко над 400 щика<ref name=":2">[http://www.refsru.com/referat-15534-1.html История села Табаки, Allbest.ru, 24.11.2012]</ref>.