Бяла гвардия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м с.г.--> същата година; козметични промени |
||
Ред 1:
{{Друго значение|военните части в Русия|тези във Финландия|Бяла гвардия (Финландия)}}
[[
'''Бяла гвардия''' ({{lang-ru|Бѣлая гвардiя / Белая гвардия}}), също '''Бяла армия''' (''Бѣлая армiя / Белая армия''), '''Бяло движение''' (''Бѣлое движенiе / Белое движение'') или само '''Бели''', се използва като събирателно за руските военни формирования на територията на бившата [[Руска империя]], които се създават след [[Октомврийската революция]] от [[1917]] г. и се противопоставят на [[Болшевики|Болшевишкото]] управление. Самите участници се наричат „ белогвардейци”.
Ред 43:
== Сцена на действията ==
От август [[1917]] г. първо прегрупиране на юг в [[Русия]] се сформира около генералите Корнилов и Алексеев. С помощта на съюзниците от [[Антантата]] бели армии се създават през [[1918]] г. в периферните райони на бившата Руска империя. Поставени за известно време под командването на адмирал Колчак, те се ориентират към [[Москва]]. През първата половина на [[1919]] г. те бързо напредват и през лятото социалистическото правителство контролира здраво само малка част, отговаряща на стара [[Москва]].
[[
На юг отделно от Армията на доброволците, командвана от генерал [[Деникин]], има друга на [[казаците]], водена от [[атаманите]] [[Каледин]] и [[Богаевски]]. Северът е държан от армията на генерал [[Евгений Миллер]], чиято оперативна база е в [[Архангелск]]. На изток цял [[Сибир]] заедно с региона на [[Урал (планина)|Урал]] е под властта на армиите на адмирал Колчак. На северозапад армията на [[Юденич]] напредва към [[Петроград]].
Ред 49:
Белите армии получават временна подкрепа от сили извън [[Русия]]: [[Япония]], [[Обединеното кралство]], [[Канада]], [[Франция]], [[САЩ]], [[Германия]], [[Австралия]], [[Гърция]] и [[Чехословакия]]. Тази външна подкрепа се усеща най-силно чрез [[операция „ Архангелск”]], където съюзниците след инициативата на [[САЩ]] разполагат своите части в региона на Архангелск в края на [[1917]] г. От своя страна [[Франция]] изпраща 2 ескадрона от [[чуждестранния легион]], съставени в голяма част от първите руски белогвардейци, избягали във Франция.
От края на [[1919]] г. военната ситуация е в полза на Червената армия, а фронтовете, държани от Белите армии, са почти напълно изтласкани. В същото време Врангел води офанзива в [[Крим]] като френското правителство признава официално през [[1920]] г. неговото правителство, а въоръжено движение продължава съпротивата в региона на [[Владивосток]] до 1922 г. През август
Причините за провала на Белите армии са от политически и военен характер. Червената армия се радва на числено превъзходство и на единно командване от по-висока класа. От своя страна Белите армии страдат от разногласия вътре в командването и не успяват да се обединят и/или да координират успешно действията помежду си. Отвъд това липсата на политическа и социална програма, която да привлече населението за каузата на контрареволюцията, е решаваща. Непопулярните мерки, като мобилизацията в окупираните региони и реституцията на големи части от тяхната собственост, отдалечават белогвардейците от селяните, които се надяват най-накрая да се сдобият със собственост върху земята.
Ред 140:
* [https://www.academia.edu/4187219/_._._1920_1926_._The_Russian_migration_to_Bulgaria_according_to_the_1920-1926_Bulgarian_Census_Data_1920_1926_._ П. Пейковска, Н. Киселкова, Руската емиграция в България според преброяванията на населението в България през 1920 и 1926 г.]
* [https://www.academia.edu/8906778/П._Пейковска._Социально-экономический_облик_русской_эмиграции_в_Болгарии_в_20-е_годы_ХХ_в._по_данным_переписи_населения_ П. Пейковска, Социально-экономический облик русской эмиграции в Болгарии в 20-ые годы ХХ века]
[[Категория:Гражданска война в Русия]]
[[Категория:Октомврийска революция]]
| |||