X-15: Разлика между версии

Подобно на повечето летателни апарати от серията Х, Х-15 стартира във въздуха от пилон на [[бомбардировач]] [[Боинг B-52|B-52]], първоначално предназначен за изпитание на голяма [[крилата ракета]] [[AGM-28 Hound Dog|Hound Dog]]. Самолета наречен носител, има за цел да издигне [[ракетоплан]]а над земната повърхност, където съпротивлението на въздуха е по–малко и тягата на ракетния двигател позволява достигането на много високи скорости. Обикновено изстрелването се осъществява на височина 8,5 мили (13.7 км.) при скорост на самолета носител от 500 мили в час (805 км/час). Приземяването се извършва върху [[Устройства за излитане и кацане|две ски]] (за пестене на тегло и опростяване на конструкцията е избегната колесната схема) и носов колесник. При приземяването се счупва долния вертикален кил, който се заменя с нов за всеки следващ полет. Това е единствения детайл с еднократна употреба в цялата конструкция на [[ракетоплан]]а. При развитието на конструкцията в началото на 60 – те години долния вертикален кил се отстрелва с помощта на пиропатрони от пилота непосредствено преди приземяването и се спасява за следваща употреба с помощта на малък парашут.

Пет летателни апарата са използвани в Програмата X-15: три [[ракетоплан]]а [[North American Aviation|Норт Американ]] X – 15А и два специално модифицирани от [[НАСА]] тежки стратегически [[бомбардировач]]а [[Боинг]] [[B-52]] „Стратофортрес“: