Бял бор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Spiritia (б.): ?
Етикет: Отмяна
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 3x тире (ползвайки Advisor)
Ред 15:
| species-bg = '''Бял бор'''
}}
'''Белият бор''' (''Pinus sylvestris'') предпочита по-големите височини в [[планина]]та – от 500 до 2200 m надморска височина. [[Стъбло]]то му е право, красиво и стройно. Високо е до 50 m и дебело до 1,5 m. Клоните му са разположени на [[пръстен]]и (прешлени), по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години.
 
Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите борчета – тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото [[кора]]та е по-светла и изглежда олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите [[иглолистни дървета]].
 
При нараняване от [[ствол]]а на бора изтича [[смола]]. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко [[заболяване]].
Ред 27:
[[Въздух]]ът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени [[летливи вещества]], които се отделят от игличките. Те убиват [[микроб]]ите, затова в боровите гори са построени много [[санаториум]]и за гръдоболни.
[[Картинка:Pinus sylvestris cones pl.jpg|left|thumb]]
Белият бор се използва широко в [[строителство]]то и [[медицината]]. От смолата след [[химическа преработка]] се получават [[терпентин]], [[колофон (смола)|колофон]], [[катран]], а от дървесината – [[хартия]] и [[изкуствени влакна]], от които се тъкат [[плат]]ове. Младата кора се използва за щавене на [[кожи]]. С борови шишарки [[вълна]]та се [[боя]]дисва тъмносиньо. От семената се получава [[безир]], с който се полират [[мебел]]ите.<p>

Игличките му са дълги до 7 cm, усукани около оста си и са разположени по две върху специфични скъсени клонки, наречени брахибласти, които обхващат основата на иглиците като къса тръбица.
 
У нас белият бор се среща естествено главно в Рило-Родопския планински масив, по-ограничено и в другите планини. В Стара планина са запазени само единични дървета. Освен естественото разпространение, белият бор е най-широко култивираният наш иглолистен вид.