Йозеф Пилсудски: Разлика между версии

}}

 

 

== Биография ==

След като Хабсбургската монархия и Централните сили не възприемат полските тежнения за независимост, се стига до интернирането на Пилсудски в [[Магдебург]] през [[1917]] г. Година по-късно е освободен и е посрещнат с овации във [[Варшава]]. Поема върховната политическа и военна власт във възстановената полска държава. Назначен е за главнокомандващ на Полските сили от [[Регентски съвет (Полша)|Регентския съвет]] на 11 ноември 1918 г. и му е поверено създаването на национално правителство на [[Полша]], чиято [[Ден на независимостта на Полша|независимост]] е обявена същия ден.

 

 

В последвалите войната години Пилсудски временно се оттегля от политическия живот, но запазва влиянието си сред широки кръгове от полското общество. В този период пише мемоари и опозиционна пропаганда срещу правителството на [[Винценти Витос]], когото смята за отговорен за атентата срещу президента [[Габриел Нарутович]]. Поради влошеното външнополитическо положение на страната, растящата безстопанственост и ширещата се корупция Пилсудски застава начело на извършения през май [[1926]] г. държавен преврат в Полша. Възползвайки се от лоялността на армията и популярността си сред населението, той утвърждава в страната режим с ярко очертани авторитарни черти. Осъзнавайки ограничените правомощия на президента, отказва да заеме този пост. Вместо това става министър на отбраната, председател на Военния съвет и генерален инспектор на въоръжените сили. В периода 1926 – 1928 г. Пилсудски е министър-председател.

 

 

На [[12 май]] следващата година умира във [[Варшава]]. Страната е в национален траур, тленните му останки са положени в криптата на [[Вавелска катедрала|Вавелската катедрала]]. Съгласно последната воля на Й. Пилсудски, сърцето му е погребано във Вилнюс<ref>Биография на Пилсудски – http://jpilsudski.org/artykuly-historyczne-pilsudski/zyciorys-jozefa-pilsudskiego [достъп: 7.11.2016]</ref>.

 

== Бележки ==