Константинос Мицотакис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м с.г.--> същата година
Ред 16:
През 1964 г. е избран за депутат от Либералната партия. След военния преврат (1967) е арестуван. Успява да избяга и през август 1967 г. напуска страната. Установява се в [[Париж]], [[Франция]]. В този период сътрудничи тясно с [[Константинос Г. Караманлис]]. Завръща се в Гърция в края на 1973 г. Веднага е арестуван и хвърлен в затвора в Ханея. Освободен е през 1974 г.
 
През 1977 г. основава Неолибералната партия и с.г.същата година е избран за депутат. През 1978 г. влива партията си в [[Нова демокрация]] на Караманлис. С.г. е назначен за министър за координацията. През 1980 г. при правителството на Н. Демокрация (министър-председател [[Георгиос Ралис]]) оглавява министерството на външните работи. В периода 1981 – 1984 г. е парламентарен говорител на на Н. Демокрация. На 1 септември 1984 г. с голямо мнозинство е избран от парламентарната група за председател на партията.
 
На изборите произведени през юни 1989 г. Нова демокрация печели, но не може да състави самостоятелно правителство. Съставено е коалиционно правителство с партията Лява коалиция. С цел да се улесни коалирането Мицотакис отстъпва и предлага за министър-председател [[Дзанис Дзанетакис]]. С.г на предсрочни парламентарни избори Н. Демокрация печели, но отново не може да състави самостоятелно правителство. За министър-председател на коалиционното правителство е избран [[Ксенофонт Золотас]].
Ред 22:
На 9 април 1990 г. отново се произвеждат предсрочни парламентарни избори и този път партията печели и съставя самостоятелно правителство. За министър-председател е избран К. Мицотакис. Основната политическа линия на правителството е „освобождаване на икономиката от административно-бюрократичните ограничения и раздържавяване“.
 
След произвеждането на предсрочни парламентарни избори през октомври 1993 г. Н. Демокрация губи и минава в опозиция. Във връзка със загубата на 26 октомври с.г.същата година Константинос Мицотакис подава оставка като председател на партията. На 2 ноември е избран за почетен председател на Нова демокрация.
 
{{пост начало}}