Октавиан Август: Разлика между версии

| име = Октавиан Август

| описание = ''[[Списък на римските императори|1-ви император]]'' на ''[[Римската империя]]''

| описание на изображението = Император Август от Prima Porta – статуя от Ватиканския музей, Рим

| управление =[[16 януари]] [[27 пр.н.е.]]-<br/>[[19 август]] [[14]] г.

'''Октавиан Август''' ({{lang-la|<small>IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS</small>}}), роден като '''Гай Октавий Турин''' и осиновен от своя пра-вуйчо [[Юлий Цезар]], поради това по-късно наречен '''Гай Юлий Цезар Октавиан''' ({{lang-la|<small>GAIVS•IVLIVS•CAESAR•OCTAVIANVS</small>}}) е първият римски [[император]]. Управлява [[Римската империя]] 41 години – от [[27 пр.н.е.]] до своята смърт през [[14]] г. от н.е.

 

 

Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на взаимното недоверие, завистта и личните амбиции на триумвирите. Марк Антоний се самоубива, след като понася решително поражение от флотата на Октавиан в [[Битка при Акциум|битката при Акциум]] през [[31 пр.н.е.]].

 

== Произход и ранни години ==

 

През [[70 пр.н.е.]] баща му е избран за [[Квестор (Древен Рим)|квестор]]. След това вероятно е бил [[едил]]. През [[61 пр.н.е.]] вече е [[претор]]. През 60 пр.н.е. достига длъжността [[пропретор]] и става наместник в провинция [[Македония (римска провинция)|Македония]].<ref>Светоний, ''Август'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#1 1 – 4]</ref> Преди да напусне Македония, Сенатът го изпраща да въдвори ред в [[Турии]], където имало остатъци от робски отряди, участвали във въстанията на [[Спартак]] и [[заговор на Катилина|заговора на Катилина]]. Може би неговата победа при Турии е поводът неговият син да носи [[когномен]]а Турин. Гай Октавий умира след като се връща от назначението си в Македония. Оставя 3 сирачета – Октавия, от първия си брак с Анхария, и по-малките Октавия и Гай Октавий от втория си брак с Ация. Ация е племенница на [[Юлий Цезар]] (дъщеря на сестра му).

 

== Издигане до властта ==

 

=== Наследник на Цезар ===

 

На [[27 ноември]] [[43 пр.н.е.]], обкръжено от войските на Октавиан, Народното събрание приема закон, с който утвърждава властта на тримата военачалници – Марк Антоний, Емилий Лепид и Гай Цезар Октавиан, като „триумвири за уреждане на републиката“ (''triumviri rei publicae constituendae''), това е т.нар [[Втори триумвират]]. Всеки един от тях получава за 5 години власт, равна на консулската. Договарят се Антоний да получи цяла Галия, без областта, наречена Стара Галия, Лепид получава т.нар. Стара Галия и Испания, а Октавиан – Африка, Сардиния, Сицилия с прилежащите острови,<ref>Апиан, Граждански войни, IV 1</ref> и се решава Антоний и Октавиан да водят война с Касий и Брут.

 

Освен това триумвиратът въвежда и [[проскрипции]] – политическа чистка, чиято жертва стават 300 сенатори и 2 000 конници. Сред убитите е и [[Цицерон]], включен в списъка по настояване на Антоний, въпреки първоначалното нежелание на Октавиан, който иначе проявава хладна безпощадност при екзекуциите на други лица.

 

В [[Бриндизи|Брундизи]] Октавиан и Марк Антоний сключват съглашение. Октавиан дава половината от армията си на Марк Антоний, за да победи партите. През [[39 пр.н.е.]] се сключва т.нар. Мизенски договор със Секст Помпей, за да не спира със своята пиратска флота доставките на зърно за Рим.<ref>Светоний, Август, 16</ref>

 

Чрез обожествяването на Цезар през [[38 пр.н.е.]] позициите на Октавиан се засилват, сега сам се нарича Цезар и ''Divi Filius'' (син на Божествения). Правомощията на Вторият триумвират се удължават с още 5 години по силата на Тарентския договор, сключен през 38 пр.н.е.. Съгласно същия договор, се разваля сключеното споразумение от Мизен и Секст Помпей е обявен за враг на народа. Популярност му носят също така успехи срещу пиратството. Военачалникът му [[Марк Випсаний Агрипа|Марк Агрипа]] разбива пиратската флотилия на Секст, първо [[Битка при Миле (36 пр.н.е.)|при Миле]], а след това окончателно [[Битка при Наулох|при Наулох]] през [[36 пр.н.е.]].

 

=== Битката при Акциум ===

 

Стълкновението, което решава войната, се състои на [[2 септември]] [[31 пр.н.е.]] в залива на [[Амбракия]] на западния бряг на [[Гърция]] и е известно в историята като [[Битка при Акциум|битката при Акциум]]. Корабите на Октавиан обкръжават вражеската флотилия. Антоний успява да пробие обръча, но заедно с него се спасяват само няколко кораба. Останалите кораби и войските по суша се предават без бой. С една четвърт от флотилията Антоний и Клеопатра бягат в [[Египет]].

 

== Нов ред ==

Така Октавиан е неоспоримият владетел в [[Рим]], но конституционният му статус е несигурен – [[Рим]] е все още република. Доброволно ограничаване или връщане на властта като при [[Луций Корнелий Сула|Сула]] е изключено.

 

 

В източните части на империята титлата се превежда с гръцкото ''Сабастос'' (достопочтен, свети). Самият Октавиан предпочита обръщението ''принцепс'' или ''пръв гражданин''. Освен това запазва и титлата император, за да подчертае ролята си като върховен главнокомандващ. Приемането на титлата Август се счита за начало на владичеството на [[римски императори|императорите в Рим]].

 

Системата на държавно управление, установена от Октавиан, по-късно получава названието „[[принципат]]“. Сенатът обявява Октавиан за свой [[принцепс]], т.е. „пръв сред равни“. Август пръв изказва мнението си в Сената при обсъждане, с което вероятно влияе на мнението на много от другите сенатори.

 

== Наследството на Август ==

 

=== Вътрешна политика ===

 

=== Външна политика ===

По време на Августовия принципат към империята са присъединени [[Галатия]] в [[Мала Азия]] и [[Египет]], с което се осигурява снабдяването на [[Рим]] със зърно. Октавиан Август въвежда окончателно ред в Испания – под личното му командване са превзети последните огнища на съпротива сред племената [[астури]] и [[кантабри]]. Предприемат се походи срещу немирни племена в [[Алпи]]те. По принцип императорът не води лично армията, а се доверява на опитните си военачалници. Октавиан води лично само 2 от кампаниите – тази в Далмация, още като юноша и в Кантабрия – след поражението на Антоний<ref>Светоний, Август,

[http://www.ancientrome.ru/antlitr/svetoni/vita-caesarum/august-f.htm 20]</ref>. По финансови съображения Октавиан се стреми да поддържа възможно по-малка армия, затова е важно на всяка цена да се избегнат военни неуспехи.

 

През 21 – 20 пр.н.е. Октавиан Август завзема безкръвно Армения, поставяйки на престола отгледания в Рим [[Тигран III]], син на убития коварно от Антоний, цар на Армения, [[Артавазд II]]. Така Тигран реално става васал на Август. Царят на партите, [[Фраат IV]], стремейки се да спечели благоволението на могъщия си съсед връща [[щандарт]]ите на разбитите през [[53 пр.н.е.]] легиони на [[Крас]].<ref>Светоний, Август, [http://www.ancientrome.ru/antlitr/svetoni/vita-caesarum/august-f.htm 20, 2]</ref> Така Октавиан измива срама от поредицата поражения срещу [[Партско царство|партите]].<ref>През 53 пр.н.е. партите нанасят съкрушителен удар по армията на Крас. След това нахлуват в Сирия и Мала Азия</ref>

 

Римската империя успява да изгради обръч от васални държавици покрай северната си и източна граница и така успява да осигури спокойствието си за дълги години. В това число се включват Кримския полуостров и териториите покрай Дон, управлявани от [[Полемон I]] (превзети ок.16 пр.н.е.), Армения, управлявана от [[Тигран II]], [[Юдея]] – владение на [[Ирод I Велики]], [[Комагена]] в Мала Азия и арабското царство на [[Набатея]]. В началото на принципата на Август е изпратена експедиция към Южна Арабия, район, известен с екзотичните си стоки, но това начинание приключва безуспешно.

 

Друга цел на Октавиан е да изнесе границата на империята до Дунав. В периода 29 – 16 г. са покорени тракийските племена по долното течение на Дунав. Превзети са [[норик]]ите, [[рети]]те и [[винделики]]те <ref>галски народи, живеещи съответно в Източните, Централните и Северните части на Алпите</ref>. Остава да бъдат завладени единствено паноните, който живеят в средното течение на Дунав. С тази задача е натоварен Тиберий. И двамата осиновени сина на Октавиан – Тиберий и Друз – служат вярно на втория си баща. Тиберий успява да превземе [[Панония]] и [[Далмация]] и премества границата на Римската империя към средното течение на Дунав.

 

На север германските племена непрекъснато вдигат въстания. Октавиан започва големи административни промени в Галия. [[Нарбонска Галия]] е част от Рим отдавна, но присъединените от Цезар части, непрекъснато вдигат въстания. Август разделя тази област на три провинции – [[Аквитания]], [[Лугдунска Галия]] и [[Белгика]]. Извършено е преброяване на населението, изготвен е кадастър на обработваемите земи, което е основа за определяне на данъците.

 

 

За известно време се получава критична ситуация, границата с [[Германия]] е без [[легион]]и и Тиберий трябва спешно да замине с войски към [[Рейн]]. Самият Октавиан е потресен от поражението на Вар и поръчва на наследника си Тиберий да не разширява границите на империята.

 

=== Строителство ===

На своето смъртно легло, Август казва „Намерих Рим от тухли; оставям ви го от мрамор“. Въпреки, че има известна истина в буквалния смисъл на тази фраза, [[Касий Дион]] твърди, че това е метафора за разрастването на Римската империя<ref name="dio 56.30.3">Касий Дион [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/56*.html#30 56.30.3]</ref>. [[Мрамор]] може да бъде открит и в сградите преди Август, но той не е широко използван като строителен материал до идването на власт на Октавиан<ref name="bunson 34">Bunson, Matthew (1994). ''Encyclopedia of the Roman Empire''. New York: Facts on File Inc. ISBN 0-8160-3182-7</ref>. Той построява [[Храм на Цезар|Храмът на Цезар]], светилище на Аполон на хълма Палатин, храм на Юпитер на Капитолий, [[Баните на Агрипа]], [[Форум на Август|Форумът на Август]], [[Храм на Марс Ултор]]. Съдейства и за други проекти като [[Театър на Балб|Театърът на Балб]], и конструкцията на Агрипа на [[Пантеона]], или направеното от него в името на други, най-често членове на фамилията му (примерно [[Портик на Октавия]], [[Театър на Марцел]]). Настойчиво съветва много видни граждани да украсяват града според възможностите си, да издигнат нови паметници или да възстановят стари.<ref name=svetonii/> Дори неговия [[Мавзолей на Август]] е построен преди смъртта му, за членове на неговото семейство. За да отбележи своята победа в [[Битка при Акциум|Битката при Акциум]], е построена през [[29 пр.н.е.]] [[Арка на Август|Арката на Август]], близо до [[Храм на Кастор и Полукс|Храмът на Кастор и Полукс]], и разширена през 19 пр.н.е.<ref name="bunson 34"/>

 

Принципатът на Август е време на разцвет за римската култура, разбира се тясно свързано с нуждите на правителствената и религиозната идеология. Към това явление се числят не само постиженията на архитектурата, изобразителните изкуства и различните науки, но също и тези на литературата и реториката. През Августовата епоха творят талантливи автори като [[Вергилий]], [[Хораций]], [[Овидий]] и други. Създават се значими произведения като епическата поема „Енеида“ и много други. Голям принос за културния подем има сътрудника на Август – [[Гай Цилний Меценат|Меценат]], който подпомага творците.

 

 

=== Месец Август ===

== Смърт и завещание ==

Октавиан умира на 76 години на [[19 август]] [[14]] г.<ref name=svetonii>[http://ancientrome.ru/antlitr/svetoni/vita-caesarum/august-f.htm Светоний, Животът на 12-те цезари, Август, 99 – 101]</ref> На смъртното си легло пита приятелите си „Как мислите, добре ли изиграх комедията на живота си?“.<ref name=svetonii/> Тялото му е пренесено от Нола в Рим.

 

В завещанието си, написано година и четири месеца преди смъртта му, Октавиан Август обявява за наследник на 2/3 от имуществото си – Тиберий. Ливия получава останалата 1/3.<ref>За да може Ливия да получи това наследство, Октавиан иска разрешение от Сената да ѝ остави повече, отколкото е позволявал закона – 25 хил. сестерции, който една жена може да получи в наследство максимум [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/56*.html Касий Дион, 56, 32]</ref> и бива осиновена от рода на императора.<ref>Ливия принадлежи към рода на Ливиите (неин баща е – Ливий Друз); и за да влезе тя в рода на Юлиите, към който принадлежи Октавиан, трябва да бъде осиновена, което прави и Август в завещанието си</ref> Ако първите наследници не могат или не искат да приемат наследството, като следващи наследници са посочени [[Юлий Цезар Друз|Друз]], синът на Тиберий – на 1/3 от имуществото, а на останалите 2/3 — [[Германик]] със своите синове. В наследството има посочени и следните дарения – на държавната хазна – 40 млн. сестерции, на трибите, към които е принадлежал Октавиан – 3,5 млн., на преторианците – по 1 000 сестерции, на всеки войник от градските кохорти – по 500, а на всеки легионер – по 300.

 

 

Към завещанието има и три запечатани свитъка. В първия от тях оставя разпореждания за своето погребение. Във втория – списък на подвизите на императора (известните „Деяния на Божествения Август“) и заръка да бъде издълбан на медни дъски и сложен във входа на [[Мавзолей на Август|мавзолея]]. В третия свитък са описани държавните дела – списък на въоръжените сили на империята, данни за парите в държавната и в императорската хазна, имената на освободените и робите, които отговарят за счетоводството.<ref name=svetonii/> Съществуването на този трети свитък е потвърдено и от Тацит. Според него обаче Октавиан заръчва на Тиберий и да се ограничи със сегашните предели на империята и да не се разширяват границите.<ref>Тацит, Анали [http://www.ancientrome.ru/antlitr/tacit/annal/kn01f.htm I, 11]</ref> Според [[Касий Дион]] има и четвърти свитък, в който се съдържат общи указания за управлението на империята в бъдеще.<ref>Касий Дион, Римска история, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/56*.html кн.56, 33]</ref>

 

Императорът препоръчва:

# да не се освобождават много роби, за да не се напълни Рим с простолюдие с чужд произход

# да не се раздава щедро римско гражданство, за да остане разликата между римляните и покорените народи

Той е многократно избиран за [[Консул (Древен Рим)|консул]] – през ([[43 пр.н.е.|43]], [[33 пр.н.е.|33]], в периода от [[31 пр.н.е.|31]] – [[23 пр.н.е.]], [[5 пр.н.е.]], [[2]] г. от н.е., [[трибун]] ({{lang-la|Tribuniciae potestatis}}, от [[23 пр.н.е.]]), [[цензор]] (от [[29 пр.н.е.]]).

 

* След като Юлий Цезар е обожествен през [[42 пр.н.е.]], вече се нарича ''Гай Юлий, син на Божествения Цезар, Император'' ({{lang-la|Gaius Iulius Caesar Divi filius Imperator}})

* От [[40 пр.н.е.]] Октавиан пропуска личното си име Гай и родовото Юлий: ''Император, син на Божествения Цезар'' ({{lang-la|Imperator Caesar Divi filius}});

* Когато на [[16 януари]] [[27 пр.н.е.]] на заседание на Сената получава титула [[Август (титла)|Август]], вече става ''Император, син на Божествения Цезар, Август'' ({{lang-la|Imperator Caesar Divi filius Augustus}})

* От [[6 март]] [[12 пр.н.е.]], след смъртта на Лепид, получава и титлата „Понтифекс Максимус“ („[[Pontifex Maximus]]“)

 

Пълният му титул към момента на смъртта му е:

 

== Факти за Октавиан Август ==

За външния вид на Август, Светоний казва, че бил „много красив“<ref>Тук и по-долу в описанието: „Дванадесетте цезари“. Гай Светоний Транквил. Изд. Народна култура, 1983 г., превод от латински, код 9536622511/5557-105-83</ref>. Лицето му било „спокойно и ведро“. Имал „светли и бляскави очи“. С напредването на възрастта му започнал да не вижда добре с лявото око. Зъбите му били „редки, малки и грапави“; косата – „светлоруса, леко къдрава“; ушите – „не големи“; носът – „в горната му част малко гърбав, а надолу – по-изтънен“; цветът на кожата – „ни тъмен ни светъл“. На ръст бил „невисок – пет [[фут]]а и 3/4“ (1,70 м.), макар, че Светоний твърди, че „заради красотата и съразнамереността на тялото му“ този недостатък не личи. Тялото му било покрито по гърдите и корема с родилни петна, които напомнят с броя и разположението си съзвездието [[Голяма мечка (съзвездие)|Голяма мечка]].<ref>Светоний, „Животът на 12-те цезари“, Август, [http://ancientrome.ru/antlitr/svetoni/vita-caesarum/august-f.htm 79]</ref> В знак на траур не бръсне брадата си през първите шест години от кончината на Цезар.<ref>John Buchan: ''Augustus'', ISBN 3-88199-467-X, стр. 30</ref>

 

=== Основни източници ===

* [[Светоний]]: ''Дванадесетте цезари: Август'', ([http://lingvo.asu.ru/latin/texsts/suet_august.html лат. текст с руск. прев.] или [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html англ. прев.])

 

=== Вторични източници ===

 

<div><span style="background:#FDFD00; font-size:1em; color:#FDFD00">██</span>&nbsp;преди 31 г. пр.н.е, <span style="background:#67A72D; font-size:1em; color:#67A72D">██</span>&nbsp;от 31 до 19 г.,

* Fagan G., [http://www.roman-emperors.org/auggie.htm ''Augustus''] в ''Online Encyclopedia of Roman Rulers''

{{микрозаглавие|Монографии и биографии:}}

{{микрозаглавие|История на Римската империя:}}

* Kreis St., [http://www.historyguide.org/ancient/lecture12b.html ''The History Guide's Lectures on Ancient and Medieval European History'' (Lecture 12)]

* {{икона|en}} [http://janusquirinus.org/Octavian/OctavianHome.html Octavian/Augustus (janusquirinus.org)]

* {{икона|en}} [http://www.bbc.co.uk/history/historic_figures/augustus.shtml Август] в [http://www.bbc.co.uk/history/ BBC History]

 

{{пост списък|Император на Римската империя|1}}