Правителство на Александър Цанков 2: Разлика между версии

На 22 срещу [[23 септември]] [[1923]] г. избухват бунтове в [[Северозападна България]]. След десетдневни боеве ([[Брусарци]], [[Лом]], [[Бойчиновци]]) армията успява да разгроми работническо-селските отряди. Много от въстаниците, между които и ръководителите [[Георги Димитров]], [[Васил Коларов]] и [[Гаврил Генов]], за да се спасят, са принудени да емигрират в КСХС. Въпреки споразумението между [[ВМРО]] и [[БКП|БКП (т.с.)]], че въстание в Пиринския край няма да има, на 23 септември с.г.същата година въоръжените комунисти и селяни завземат [[Разлог]]. В отговор организацията разрешава на четите си да участват в потушаването на въстанието<ref name="Encyclopedy"/>.

В началото на октомври с.г.същата година въстанието е потушено в цялата страна. Неедновременното му избухване позволява на правителството да използва максимално възможностите на малобройната [[българска армия]]. [[БЗНС]] и БКП (т.с.) понасят тежък удар, а [[Демократическия сговор|Демократическият сговор]] стабилизира позициите си. За да укрепи международния си авторитет, новата власт насрочва на [[18 ноември]] с.г.същата година парламентарни избори. Те са спечелени с огромно мнозинство от управляващата коалиция, към която се присъединява и [[БРСДП (ш.с.)]]. Овладяло [[Народното събрание]], правителството получава възможност да продължи борбата срещу БКП (т.с.) и БЗНС чрез законодателна дейност. На [[4 януари]] [[1924]] г. е гласуван „Закон за защита на държавата“, който забранява организациите, служещи си с революционни методи, и предвижда тежки наказания за привържениците им. Въз основа на него извън закона са обявени БКП (т.с.), [[Български комунистически младежки съюз|Комунистическия младежки съюз]], кооперация „Освобождение“, [[Партия на труда (България)|Партията на труда]] и [[Общ работнически синдикален съюз|Общият работнически синдикален съюз]]. През 1924 г. правителството отменя осемчасовия работен ден в предприятията и аграрната реформа и ограничава участието на студентите в обществения живот. Продължава екзекутирането без съд и присъда на водещи фигури от БКП (т.с.) и БЗНС ([[Петко Петков (политик)|Петко Д. Петков]], [[Тодор Страшимиров]] и т.н.)<ref name="Encyclopedy"/>.

В края на 1924 г. правителството стабилизира своите позиции. В промишлеността и земеделието се наблюдава голям ръст на производството. Стабилизира се българският [[лев]] и намалява безработицата. В цяла [[Европа]] и в България е налице отлив на работниците и селяните от революционната борба. Тези промени не се забелязват от ръководството на БКП (т.с.), което под натиска на [[Коминтерн]]а продължава подготовката на ново [[въстание]]. На „белия терор“ на правителството отговарят с бомбени атентати, убийства на сговористи и поява на терористични чети. На [[16 април]] с.г.същата година военният център на БКП (т.с.) подготвя атентат в църквата „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ по време на опелото на о.з. [[Константин Георгиев|генерал Константин Георгиев]] (убит от нелегални). Целта е да бъде унищожено присъстващото на ритуала ръководство на Демократическия сговор. В резултат на мощния взрив са убити над 140 офицери, генерали и невинни граждани. Между жертвите няма нито един министър. Царят закъснява за опелото и остава невредим. Атентатът и последвалото обществено недоволство от действията на [[комунист]]ите дават възможност на правителството да нанесе мощен удар върху БКП (т.с.) и БЗНС. Избит е елитът на организациите. Направена е поправка в „Закона за защита на държавата“, която предвижда смъртна присъда не само на „извършилите общественоопасно деяние“, но и за хората които им помагат<ref name="Encyclopedy"/>.