Присъединяване на България към НАТО: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м с.г.--> същата година; козметични промени |
||
Ред 3:
== Предистория ==
[[Файл:Evstafiev-solomon-passy.jpg|дясно|100 px|Соломон Паси]]
'''Членството на България в НАТО''' се поставя за първи път като политически въпрос на [[23 юни]] [[1990]] г., когато [[Соломон Паси]] внася в парламента предложение за присъединяване към [[НАТО|Северноатлантическия договор]].
След по-малко от месец – на [[13 юли]] [[1990]] г., с Декларация на Министерството на външните работи Република [[България]] приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с [[НАТО]], отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от [[6 юли]] [[1990]] г.
Ред 37:
== Страна-кандидат ==
[[Файл:George Robertson.jpg|дясно|100 px|Джордж Робъртсън]]
През май [[2000]] г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО.
През октомври 2000 г. България е домакин на работна среща на министрите на отбраната на страните кандидатки, в която участва и генералният секретар на НАТО лорд [[Джордж Робъртсън|Робъртсън]], а през октомври [[2001]] г. [[София]] е домакин на срещата на [[президент]]ите на тези страни.
В рамките на международната конференция "НАТО - следващите 50 години. Сътрудничество за стабилност и сигурност в Югоизточна Европа", която се провежда на [[18 април]] [[2002]] г. в [[Атина]], министрите на отбраната на България, [[Гърция]], [[Румъния]] и [[Турция]] правят съвместно изявление относно единната позиция на 4-те държави, че чрез приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде реализирана историческата възможност за укрепване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и укрепване на евро-атлантическата сигурност и стабилност.
На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в [[Прага]] на [[21 ноември]] [[2002]] г. е взето решение България, заедно с други 6 страни кандидатки ([[Естония]], [[Латвия]], [[Литва]], [[Румъния]], [[Словакия]] и [[Словения]]), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз.
Разговорите с България са осъществени в 2 кръга, съответно на [[10 януари]] и [[10 февруари]] [[2003]] г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи [[Любомир Иванов (дипломат)|Любомир Иванов]], на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик [[Гюнтер Алтенбург]]. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията.
На [[18 юни]] [[2003]] г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-[[Русия]] (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-[[Европейски съюз|ЕС]] (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към [[Вашингтон]]ския договор).
На [[26 март]] [[2003]] г. на извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел постоянните представители на деветнадесетте страни - членки на НАТО подписват протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения в присъствието на министър Соломон Паси и външните министри на другите поканени страни.
На [[29 май]] 2003 г. Народното събрание приема решение за участие на България в Многонационалните съвместни оперативни сили в [[Ирак]]. През август
На [[18 март]] [[2004]] г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор<ref>Ратифициран със закон, приет от 39-ото НС на 18.03.2004 г. - ДВ, бр. 22 от 18.03.2004 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 22 от 18.03.2004 г., в сила от 29.03.2004 г.</ref>, подписан за първи път от страните-основатели на пакта на [[4 април]] [[1949]] г. във [[Вашингтон]], а на [[29 март]] 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон. Последната дата се счита за дата на приемане на България в НАТО.
| |||