Хилдегард фон Бинген: Разлика между версии

От средновековните източници не е възможно да бъдат определени точната дата и място на раждане. Предполага се, че е родена в [[Бермерсхайм фор дер Хьое]] през [[1098]] като десето дете в семейството на дребния благородник Хилдеберт фон Бермерсхайм и Мехтилда. На осемгодишна възраст бива поверена на абатисата [[Юта фон Спонхайм]], сестра на граф [[Мегинхард фон Спонхайм]], в близост до бенедектинския манастир Дизибоденберг. Юта се ползвала с голяма популярност и имала много последователки монахини. След смъртта ѝѝ през [[1136]] Хилдегард поема създадената от сестра Юта общност, след което групата се пренася в нов [[манастир]] в Рупертсберг в [[Бинген на Рейн]]. Говори се, че още от дете Хилдегард била болнава и имала видения. През [[1141]], пет години след избирането ѝѝ за водач на групата от монахини, получава видение, според което Бог ѝѝ нарежда: „Пиши каквото виждаш“. Средновековните биографии (следвайки типичния модел за скромност, характерен за агиографията като жанр) съобщават, че в началото тя се съмнява в своите видения и ги пази за себе си, но в крайна сметка се оставя да бъде убедена да ги записва.

Векове наред тя се е почитала като [[светица]], въпреки че не е била [[канонизация|канонизирана]]. През май [[2012]] г. папа [[Бенедикт XVI]] официално я канонизира, а през октомври с.г.същата ѝгодина ѝ присвоява титлата [[Учител на църквата]] редом с имената на най-видни теолози и почитани светци.

През всичките тези години, Хилдегард казва за виденията си само на сестра Юта и на един монах на име Волмар, който ѝѝ става доживотен приятел. През [[1141]] Хилдегард има видение, което променя живота ѝѝ завинаги: „''И то дойде... когато бях на 42 години и седем месеца, Раят се отвори и ослепително ярката светлина ме зеслепи и се вля в мозъка ми. Светлината запали сърцето и гърдите ми като огън, който не ме изгаря, но ми затопля... и внезапно аз разбрах тълкуванието на книгите.''“ След това преживяване Хилдегард отново е залята с чувства за неспособност и колебание за действия: „''Но, въпреки че чух и видях тези неща, поради съмненията и недоверието от моя страна, и поради многобройните разкази на други хора, дълго време отказвах да разказвам или да пиша за това не толкова заради упоритостта ми, колкото заради скромността ми, докато не бях бичувана от камшика на Господ и не се разболях.''“

[[12 век]] е време на разкол и религиозни промени, и когато някой проповядва различна и нова доктрина, много бързо успява да събере последователи. Хилдегард осъжда разкола, и през целия си живот проповядва срещу него, и по-специално, срещу [[катарство]]то. Иска виденията ѝѝ да бъдат узаконени от [[католицизъм|католическата]] църква, въпреки че самата тя никога не се е съмнявала в това, че ѝѝ ги изпраща Бог. Пише писмо до [[Св. Бернар от Клерво]], в което го моли за неговата благословия. Въпреки че отговорите му са чисто формални, тя се обръща към [[Папа Евгений III]], който забранява на Хилдегард да пише за това. За да определни дали нейните видения са изпратени от Бог, той създава комисия, която да посети Хилдегард. Декларират, че тя е истински мистик и не е душевно болна. С одобрението на [[Папа]]та, на Хилдегард ѝѝ е разрешено да завърши книгата си „Scivias“ („Научи пътя на Господ“), което ѝѝ печели популярност отвъд [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]].

Хилдегард събира възгледите си в три книги. Първата, и най-значима, е „Scivias“ („Научи пътя“), завършена през [[1151]], а другите са „Liber vitae meritorum“ („Книга за заслугите на живота“) и „De operatione Dei“ („На божите действия“), известна също и като „Liber divinorum operum“ („Книга за божите произведения“). В тези книги, написани от разцвета на живота ѝѝ до смъртта ѝѝ през [[1179]], тя описва и интерпретира виденията си. Описанията на нейните видения са богато декорирани под нейно ръководство, най-вероятно от другите монахини в манастира, а излюстрациите по виденията ѝѝ са на монаха Волмар (виж илюстрацията). Интерпретациите ѝѝ върху виденията ѝѝ са традиционно [[католицизъм|католически]]. Нейните описания на физическите чувства, които съпътствали виденията ѝѝ, се диагностицират от невролозите като симптоми на [[мигрена]], докато други виждат в тях просто живи отражения на господстващата тогава църковна доктрина. Книгите ѝѝ са били прославени през [[Средновековие]]то, а за пръв път са отпечатани в [[Париж]] през [[1513]] г.

Нарастващият напоследък интерес към жените в средновековната църква довежда до популяризирането на Хилдегард и по-конкретно — музиката ѝѝ. Запазили са се осемдесет нейни композиции — много повече, отколкото при други средновековни композитори. Най-известното и произведение е „Ordo Virtutum“ („Заповед на целомъдрието“), което е вид ранна [[оратория]] за няколко женски гласа и един мъжки — този на [[Дявол]]а. Създадено е, както и останалите ѝѝ музикални творби, за изпълнение от монахините от манастира ѝѝ. Текстовете на композициите са на модифициран средновековен [[латински език|латински]], уникален само за Хилдегард. За този език тя измисля много съкратени или сляти думи.

[[FileФайл:Hildegard von Bingen Liber Divinorum Operum.jpg|thumbмини|180px|„Човекът на Вселената“ - илюстрация от книгата „Liber divinorum operum“]]Нейните научни възгледи произхождат от античната [[Дервна Гърция|гръцка]] космология на четирите елемента — огън, въздух, вода и земя, с техните допълващи ги харектиристики: горещината, сушата, влага и студ, и техните съответствия в човешкото ежедневие: гняв, жизненост, флегматичност и меланхолия. Отделният човешки индивид е характеризиран от превеса на един или два от тези компоненти. В интерес на истината, и до ден днешен използваме тези качества за характеризиране на даден човек. Болестите объркват деликатния баланс между тези качества и само консумацията на точното растение или животно, чието качество липсва, може да оправи състоянието. Ето защо, при описването на растения, дървета, птици, животни и камъни, Хилдегард се концентрира върху медицинските качества на тези обекти. Например, [[вратига]]та е топла и малко влажна, и затова е подходяща срещу компонентите, отговарящи на тези две качества — гнева и [[флегматичност]]та. Който страда от възпаление на слизестата ципа и има кашлица, трябва да го изяде, за да се излекува.

Писанията на Хилгедард са уникални и със своето позитивно отношение към сексуалните отношения и описанията на удоволствията от гледна точна на жената. Смята се, че книгите ѝѝ съдържат първото описание на женски [[оргазъм]]: „''Когато жената люби мъжа, чувството на затопляне в нейния мозък, което изгаря със сладострастна наслада, пренася усещането на тази страст и призовава изпускането на мъжката семенна течност. И когато семето попадне на точното място, тази бурна топлина се пренася от мозъка в семето, където се задържа, и когато женският оргазъм свърши, всички части, които били отворени по време на [[менструация]]та се затварят силно като мъжки юмрук.''“

Интересът към музиката ѝѝ се увеличава и се радва на все по-голяма популярност. Една група, [[Sequentia]], прави запис на всички творби на Хилдегард, включително и части от метафоричните ѝѝ съчинения.

* [http://mugi.hfmt-hamburg.de/A_lexartikel/lexartikel.php?id=hild1098 Hildegard von Bingen], MUGI