|
| място = околностите на [[Брод (Община Новаци)|Брод]], при завоя на река [[Черна (река)|Черна]]
| резултат = българските войски се изтеглят от [[Битоля]] на линията [[Пелистер]]
| страна1 = [[КартинкаФайл:Flag of Bulgaria.svg|20px|borderръб]] [[България]]
| страна2 = [[КартинкаФайл:Flag_of_France.svg|20px|borderръб]] [[Франция]]<br>[[КартинкаФайл:State Flag of Serbia (1882-1918).svg|20px|borderръб]][[Сърбия]]<br>{{флагче|Русия|1916|1914}}[[Русия]]
| командир1 = Стефан Илиев
| командир2 = Пол Гросети <br>{{флагче|Русия|1916|1914}} [[Михаил K. Дитерихс]]
На 14 – 15 октомври 1916 г. боевете са непрекъснати. Натискът на сърбите е много силен. Българите започват да изнемогват, но удържат позициите си. В нощта на 14 октомври 1916 г. е кулминацията на битката в завоя на Черна. Тогава сръбските войски предприемат 8 последователни атаки, които са отбити до една от българските защитници. Цели 3 дни след това сърбите не атакуват. Трупат сили и се възстановяват за нови атаки.
На 18 октомври 1916 г. те преминават река [[Църна|Черна]] (Църна) при [[Брод (Община Новаци)|Брод]] и се укрепяват на левия ѝѝ бряг. Първа българска армия прави контраатака, но тя е неуспешна. На 23 октомври огънят на противника достига огромни размери. Французите действат в полето при [[Кенали]]. За една седмица противниците на българите ги атакуват няколко пъти, но не постигат успех. И сръбските атаки при завоя на Черна биват отбивани. При всяка неуспешна атака вражеската артилерия усилва огъня си. Загубите се увеличават все повече и повече, като батареите трябва да пестят снарядите си, което угнетява българските защитници и убива бойния им дух. На 7 ноември съглашенската артилерия започва най-силен огън срещу 3/8 бригада, които заемали позиции между [[Крапе]] и [[Полог (село)|Полог]]. След 3 дена загубите на бригадата постепенно се увеличават и на 10 ноември без да бъде атакувана тя напуска позициите си, които веднага са заети от сърбите. След нови боеве на 17 и 18 ноември българските войски на 19 ноември са принудени да напуснат Битоля и заемат позиции на 5 км. северно от града на линията [[Пелистер]] – кота 1248 – кота 1050.
През май 1917 г. съглашенците правят втори опит да пробият българския фронт в района на завоя на Черна. Тези опити са част от пролетната офанзива на войските на Антантата по целия фронт в Македония. Настъплението на Антантата в завоя на Черна започва след краха на английските атаки през април-май с.гсъщата година. В тази голяма атака участват френски, италиански и руски войски. Това са 54-ти френски колониален полк и 3-ти руски полк. Сутринта на 9 май 1917 г. под прикритието на ураганен огън съглашенските войски провеждат три последователни атаки. Първата атака започва сутринта по целия участък на завоя, но е отблъсната с артилерийски огън и българска контраатака. Към обяд е проведена втора масова атака, която се провежда на широк фронт от 16 км. Атакуващите съглашенски войски нахлуват в първата отбранителна позиция. Българи и германци се вдигат в контраатака и успяват да отхвърлят противника и да възстановят отбраната си. Вечерта на 9 май 1917 г. съглашенските войски провеждат нова атака, която отново е отблъсната с артилерийски огън. Загубите на атакуващите съглашенски войски са огромни. Пленени са 2 техни офицери и 200 войници./ Подполк. Ан. Разсуканов, Цит.съч. с.197 – 198/
Загубите на френско-италианските и руските войски в завоя на Черна в боевете на 9 май 1917 г. са 5 425 души. /П.Дошкинов, Майското сражение в завоя на Черна, С.1935, с.88/
Българските загуби в този район са само 1 605 офицери и войници. /пак там, с.101/
[[FileФайл:Cherna_Serbian_Troops_IWW.jpg|thumbмини|250px|Сръбски части на Черна]]
На 11 май 1917 г. настъплението на съглашенците в завоя отново е възобновено. Атаката им е отбита с артилерийски огън, а на някои места и с ръкопашни схватки. Следобяд на този ден има повторна атака на противника, която пак е отблъсната, но само с огъня на българските и германските артилерийски батареи.
В хода на пролетните боеве в завоя на Черна героично загива и големият български офицер [[Борис Дрангов]] – роден в Скопие, тогава командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк. На 26 май 1917 г. при артилерийски обстрел на противника той е тежко ранен и умира от раните си.
Загубите на противниците в тази битка остават неизвестни. Сигурно е, че те са огромни. По спомени на съвременници, участници в жестоките боеве, Черна става Червена, защото е обилно полята от кръвта на загиналите бойци от различни националности. Най-много жертви дават българите, които трудно се окопават в каменистата почва в района, изпитват постоянно недостиг на снаряди и боеприпаси, бият се винаги с по-малко сили и сръбските войски, които са добре въоръжени, особено с френска тежка артилерия и напират безогледно в атаки, кърваво отбивани от техния противник. Българските полкове в завоя на Черна се топят и загубите им са ужасяващи. Особено пострадала е 8-а пехотна дивизия, остатъците от която след края на боевете са изведени на почивка в Сярско-Егейска Македония.
Споменът за завоя на Черна остава неизличим в българската военна летопис . За Черна са писани най-много разкази от периода на войната. През 2010 г. битката в завоя на Черна влиза сред десетте най-значими български военни събития на XX век.
| 