Краище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces |
м вр. --> връх; козметични промени |
||
Ред 1:
{{към пояснение}}
[[
'''Краището''' е физикогеографска и историкогеографска област в Западна [[България]] и [[Източна Сърбия]], а съвсем малка част (най-югозападната) попада на територията на [[Република Македония]].
== Географско положение, граници, морфография, физикогеографско деление ==
Краището е разположено между Завалско-Планската планинска редица на север и планините [[Осогово|Осогово, Влахина]] и [[Рила]] на юг. На изток достига до подножията на планините [[Витоша]] и [[Верила]], а на запад до долината на река [[Южна Морава]] (от басейна на Дунав). Краището представлява сложна мозайка от планини, котловини и дълбоко всечени долини. Основната им посока на простиране е от северозапад към югоизток. На сръбска територия то включва планините [[Тъмлъшка планина|Тъмлъшка]] (Острозуб, 1546 м), [[Грамада (планина)|Грамада]] (1719 м), [[Чемерица]] (Чемерник, 1638 м)), [[Църноок]], [[Варденик]] (1875 м), [[Мусул]] (
На българска територия в морфохидрографско, морфотектонско и комплексно физикогеографско отношение Краището може да бъде разделено на пет физикогеографски (ландшафтни) подобласти. Те представляват добре обособени планински редици или котловинни ивици. от север на юг се проследяват следните подобласти: Трънско-Пернишка, Руйско-Верилска, Дивлянско-Радомирска, Милевско-Конявска и Каменишко-Дупнишка. Морфографското единство между планинските редици и котловинните ивици придават типичен мозаичен характер на релефа. Той представлява сложно съчетание от планински редици, котловинни ивици и долини с подчертано изразена линейна ориентация. Тук преобладаващата част от котловинните ивици и планинските редици притежават в едри линии ясно изразено северозапад-югоизточно простиране и само най-южната котловинна ивица се отличава със запад-източно протежение.
* В северната периферия на Краището в посока от северозапад на югоизток се простира ивицата на '''Трънско-Пернишката подобласт'''. В нейният обсег се очертават добре обособените [[Трънска котловина|Трънска]] (800 м), [[Брезнишка котловина|Брезнишка]] (750 м) и [[Пернишка котловина]] (750 м). [[Трънска котловина|Трънската котловина]] наподобява широка долина с почти запад-източно простиране. Нейното котловинно дъно е известно под името [[Знеполе]], което се отводнява от река [[Ерма]]. Дъната на [[Брезнишка котловина|Брезнишката]] и [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]] имат хълмист характер и са обединени под общото наименование [[Граово]], което се отводнява от река [[Струма]] и притока
* На юг от Трънско-Пернишката котловинна ивица се простира подобластта на '''Руйско-Верилската планинска редица'''. Тук в посока от северозапад на югоизток се редуват 15 планини: [[Милославска планина|Милославска]], [[Руй]] (1706 м), [[Ездимирска планина|Ездимирска]], [[Стража (планина)|Стража]] (1385 м), [[Любаш]] (1398 м), [[Боховска планина|Боховска]] (1318 м), [[Кървав камък]] (
* Южно от Руйско-Верилската планинска редица се проследява подобластта на на '''Дивлянско-Радомирската котловинна ивица'''. Тя се състои от малката хълмиста [[Дивлянска котловина]] (800 м) и значително по-просторната [[Радомирска котловина]] (650 м).Обширното и равно дъно на последната има характер на типично поле, което се отводнява от река [[Струма]] и левият
* Южно от Дивлянско-Радомирската котловинна ивица в посока от северозапад на югоизток се простира подобластта на '''Милевско-Конявската планинска редица'''. По нейното протежение от запад на изток се открояват 8 планини: [[Милевска планина|Милевска]] (1733 м), [[Изворска планина|Изворска]] (1243 м), [[Кобилска планина|Кобилска]], [[Чудинска планина|Чудинска]] (1497 м), [[Лисец (планина)|Лисец]] (1500 м), [[Земенска планина|Земенска]] (1295 м), [[Рудина планина (Краище)|Рудина]] (1172 м) и [[Конявска планина|Конявска]] (1487 м). Тук между [[Земенска планина|Земенската]] и [[Конявска планина|Конявската планина]] и на юг от добре изразеното Земенско долинно разширение се очертава дълбокият и живописен [[Земенски пролом]] на река [[Струма]].
* В най-южната част на Краището почти по паралела, на допира с [[Осоговска планина|Осоговска планина, Влахина]] и [[Рила]] се простира подобластта на '''Каменишко-Дупнишката котловинна ивица'''. Тя включва от запад на изток три добре обособени котловини: [[Каменица (котловина)|Каменишката]] (900 м), [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската]] (500 м) и [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] (650 м). Те се отводняват съответно от реките [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]], [[Струма]] и [[Джерман (река)|Джерман]] и техните притоци.
В пределите на Краището централно положение заема сложната морфохидрографска мрежа на река [[Струма]]. Тук с нейната долина и с поречието
== Административно деление ==
Ред 38:
Суровостта на климата в Кюстендилско Краище се дължи на особения релеф. Краище е закрито за южните топли ветрове от [[Осогово]] и от вододелните била на планините Доганица и [[Дукат (планина)|Дукат]]. Височината на планинските гребени от северозапад, север и североизток е по-малка от тази на планините в областта, тъй че североизточният вятър – „козодеро“ – духа свободно и много често сковава с лед реките за по няколко месеца.
Средна януарска температура: от -2°С до 4°С, по планините до -6
== Води ==
Ред 75:
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Историко-географски области в България|Краище]]▼
[[Категория:Краище| ]]
▲[[Категория:Историко-географски области в България|Краище]]
| |||