VX (химическо оръжие): Разлика между версии

[[FileФайл:VX-S-enantiomer-3D-vdW.png|мини|VX]]

'''VX''' е името на нервнопаралитичен газ открит случайно от британците през 1952. Използването му е забранено от Конвенцията за забрана на химичните оръжия. '''VX''' е изключително токсично синтетично химично съединение в класа на органофосфор, по-специално тиофосфонат. В класа на нервните агенти, тя е разработена за военна употреба в химическа война след превод на по-ранни открития на органофосфатна токсичност в пестицидните изследвания. В чиста форма '''VX''' е мазна, относително нелетлива течност с кехлибарен цвят. Поради ниската си волатилност, '''VX''' продължава да съществува в среда, където е разпръсната. '''VX,''' кратко за "отровен агент Х", е най-известният от естери на Tammelin, наречен за член на шведския Национален институт за изследване на отбраната, който първо ги изучава. Сега една от по-широка V-серия агенти, те са класифицирани като нервни агенти и са били използвани като химическо оръжие в различни записани смъртоносни атаки. '''VX''' смъртни случаи възникват при излагане на десетки милиграма количества чрез вдишване или абсорбиране през кожата; Така '''VX''' е по-мощен от сарин, друг нервен агент със сходен механизъм на действие. При такава експозиция тези средства сериозно нарушават сигнализацията на тялото между нервната и мускулната система, което води до продължителна нервно-мускулна блокада, слаба парализа на всички мускули в тялото, включително диафрагмата, и смърт чрез задушаване .Опасността от VX, в частност, е в пряко излагане на химическия агент, който продължава, когато е диспергиран, а не чрез изпаряването му и се разпределя като изпарение (т.е. не е "опасност от изпаряване"). VX се счита за оръжие за отхвърляне на района поради тези физични и биохимични характеристики . Като химическо оръжие тя се категоризира като оръжие за масово унищожение и е забранено от Конвенцията за химическите оръжия от 1993 г. , при която производството и складирането на VX над 100 грама годишно е забранено. Единственото изключение е "изследователски, медицински или фармацевтични цели извън един малък обект в съвкупно количество, който не надвишава 10 кг годишно за съоръжение" .

== Физични свойства, симпомии противоотрова ==

VX е с ниско молекулно тегло (FW 267), течност при стандартни и при температури на околната среда и тропически условия на околната среда в повечето случаи (т.к. около -51  °C), с плътност около тази на водата. Той е сравнително хидрофобен - с около 100 пъти повече разпределение в октанол, над вода и има относително висока точка на кипене (около 300  °C). В това отношение, като химически военно средство, неговите физични свойства се считат за малко изключителни, тъй като например ниската му волатилност му дава висока устойчивост в околната среда .VX е без мирис и вкус и може да се диспергира като течност, като аерозол или като смес с глина или талк под формата на сгъстен агент.

VX е инхибитор на ацетилхолинестеразата. Тя действа чрез блокиране на функцията на ацетилхолинестеразата (AChE). Обикновено, когато двигателният неврон се стимулира, той освобождава невротрансмитера ацетилхолин (ACh) в пространството между неврона и съседна мускулна клетка. Когато ацетилхолинът се поема от мускулната клетка, той стимулира мускулната контракция. За да се избегне състояние на постоянно свиване на мускулите, ацетилхолинът се раздробява (хидролизира) в неактивните вещества оцетна киселина и холин чрез AChE. VX блокира действието на AChE, което води до натрупване на ацетилхолин в пространството между неврона и мускулната клетка. На молекулярно ниво това води до това продължаващо стимулиране и евентуална умора на всички засегнати мускаринови и никотинови ACh рецептори. Това води до първоначални насилствени контракции, последвани от "продължителна суперконтракция, ограничена до течността (саркоплазмата) на крайната плака на съня и продължителната, деполяризираща невромускулна блокада". [Това цитирание се нуждае от цитиране] Продължителната блокада води до слаба парализа на всички мускули тялото и такава трайна парализа на диафрагмения мускул, която причинява смърт чрез задушаване. [citation needed]

Ранните симптоми на перкутанна експозиция (контакт с кожата) включват локално потене и мускулни потрепвания в зоната на експозиция, последвани от гадене или повръщане. Ранните симптоми на излагане на VX изпарения включват ринорея (течащ нос) и / или стягане в гръдния кош с недостиг на въздух (бронхиална констрикция). Miosis (определяне на учениците) може да бъде ранен признак на експозиция на агент, но обикновено не се използва като единствен показател за експозиция.

Атропин блокира подгрупа ацетилхолинови рецептори, известни като мускаринови ацетилхолинови рецептори (mAchRs), така че натрупването на ацетилхолин, получено чрез загуба на ацетилхолинестеразната функция, има намален ефект върху техния целеви рецептор. 2-РАМ реактивира ацетилхолинестеразния ензим AChE), като по този начин обръщат ефекта на VX.

Контролираните проучвания при хора показват, че минимални токсични дози причиняват 70-75% депресия на еритроцитната холинестераза в рамките на няколко часа след излагането. Серумното ниво на етил метилфосфоновата киселина (EMPA), продукт на хидролиза на VX, беше измерено, за да се потвърди експозицията при едно жертва на отравяне. Съществуват и процедури за определяне на продуктите на VX хидролиза в урината и на VX адукти към албумин в кръвта.

Откритието настъпва, когато химиците изследват клас от органофосфатни съединения (органофосфатни естери на заместени аминоетантиоли). Подобно на Герхард Шрадер, по-рано изследовател на органофосфатите, Ghosh установи, че те са доста ефективни пестициди. През 1954 г. ICI поставя един от тях на пазара под търговското име Amiton. Впоследствие се изтегля, тъй като е твърде токсичен за безопасна употреба. Токсичността не остана незабелязана, а проби от нея бяха изпратени на изследователското съоръжение на Британските въоръжени сили в Портън Даун за оценка. След като оценката приключи, няколко членове от този клас съединения се превръщат в нова група от нервни агенти, агентите V. Най-известният от тях вероятно е VX, който е назначен на Обединеното кралство Rainbow Code Purple Possum, а руският V-агент (VR) е близък секундар (Amiton е до голяма степен забравен като VG). Този клас съединения също понякога е известен като естери на Tammelin, след Lars-Erik Tammelin от шведския Национален изследователски институт по отбрана. Tammelin също провежда изследвания върху този клас съединения през 1952 г., но не популяризира широко работата си. Името е свиване на думите "отровен агент Х".

Започвайки през 1959 г., армията на САЩ започва доброволно тестване на VX при хора. Д-р Ван М. Сим претърпя интравенозна инфузия на VX, за да оцени ефектите и да установи базовата линия за бъдещо експериментиране. След приблизително 3,5 часа след първоначалното въвеждане на агента, Сим внезапно стана бледо и делирен. Експериментът бе незабавно прекратен, за да запази живота си. В заключението си изследователите са изчислили, че 2,12 μg / kg VX, които се доставят интравенозно в течение на няколко часа, ще бъде максималната допустима доза и че повече ще рискуват смъртта при хора.

През 1988 г. разследването на ООН установи, че Куба е отговорна за развръщането на VX срещу анголските бунтовници по време на гражданската война в Ангола. Токсиколозите на ООН получиха микроелементи от VX от почвени, водни и растителни проби, взети от райони, където кубински войски наскоро извършиха контра-бунтовнически операции. Пациентите, демонстриращи симптоми на експозиция на нервни агенти, първо започнаха да се появяват в анголските болници около 1984 г.

Съществуват доказателства за комбинация от химични агенти, използвани от Ирак срещу кюрдите при химическата атака срещу Халабджа през 1988 г. по време на Саддам Хюсеин, включително VX . Хюсеин по-късно свидетелства пред UNSCOM, че Ирак е изследвал VX, но не е успял да оръжие агента поради неуспеха на производството. След като САЩ и съюзническите сили нахлуха в Ирак, не бяха намерени агенти на VX или производствени мощности. Въпреки това, лабораториите на UNSCOM откриха следи от VX върху остатъците от бойни глави.

През 1969 г. правителството на САЩ отмени програмите си за химическо оръжие, забрани производството на VX в Съединените щати и започна разрушаването на своите запаси от агенти по различни методи. Ранното изхвърляне включваше програмата CHASE на САЩ (Cut Holes and Sink 'Em), в която старите кораби бяха пълни с запаси от химическо оръжие и след това изхвърлени. CHASE 8 се проведе на 15 юни 1967 г., в който параходът Cpl. Ерик Гибсън е бил напълнен с ракети от 7 380 VX и е изхвърлен на 2 200 м (7200 фута) вода край брега на Атлантик Сити, Ню Джърси. Изгарянето се използва за унищожаване на запаси от VX, като се започне през 1990 г. с системата за отстраняване на химически агент Johnston Atoll в Северния Тихи океан с други инсталации за изгаряне, следвани от Deseret Chemical Depot, Pine Bluff Arsenal, Umatilla Chemical Depot и Anniston Army Depot. на 24 декември 2008 г.

През фискалната 2008 г. Министерството на отбраната на САЩ публикува проучване, според което Съединените щати са дъмпирали най-малко 112 тона VX в Атлантическия океан край бреговете Ню Йорк / Ню Джърси и Флорида между 1969 и 1970 г. Този материал се състоеше от почти 22 000 ракети M55, 19 контейнера за насипни товари, всяка от които имаше 640 кг (1400 кг) и един химически мини M23

В Newport Chemical Depot започна елиминирането на VX stockpile, като се използва химическа неутрализация през 2005 г. VX се хидролизира до много по-малко токсични странични продукти чрез използване на концентриран разтвор на каустик и получените отпадъци след това се транспортират извън площадката за по-нататъшна обработка. Техническите и политическите проблеми, свързани с този вторичен страничен продукт, доведоха до закъснения, но депото приключи с унищожаването на VX stockpile през август 2008 г.

Оставащият запас на VX в САЩ ще бъде третиран от пилотния цех на Blue Grass Chemical Agent-Destruction Pilot в Кентъки, част от Програмата на изпълнителната власт, Сглобяеми алтернативи на химическите оръжия. Програмата е създадена като алтернатива на процеса на изгаряне, използван успешно от Агенцията за химически материали на армията, която приключи дейностите си за унищожаване на запасите през март 2012 г. Пилотната инсталация на "Синята трева" беше измъчвана от повтарящи се разходи по излитане и отклонения в графика от самото начало .

== Първа помощ при отравяне ==