Михаил Ботвиник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м с.г.--> същата година.; козметични промени |
|||
Ред 27:
[[Файл:Botvinnik (1927).jpg|250п|ляво|мини|Михаил Ботвиник - майстор на спорта на 16 г. при дебюта на съветското първенство, 1927 г.]]
Запознава се с древната игра чак на 12-годишна възраст – изключително рядък пример между великите шахматисти – но напредва много бързо. Майка му не била съгласна с увлечението към шаха и често повтаряла: „Ти какво, искаш да станеш като [[Капабланка]]?!“. По ирония на съдбата именно срещу кубинеца е първият ярък успех на Ботвиник в сеанса, който тогавашният шампион изнесъл на 30 дъски през 1925 г. Половин година по-късно Ботвиник печели полуфинала на шампионата на [[Ленинград]] с 11,5/12 т., след което разделя 2 – 3 място на финала и влиза в градския отбор за мача срещу [[Стокхолм]]. През 1927 г. успешно дебютира на 5-ия [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] и разделя 5 – 6 място, с което препокрива с 2,5 т. нормата за [[майстор на спорта|майстор]]. Постъпва в Политехническия институт и в студентските си години, въпреки че играе все по-рядко, се представя все по-добре и по-добре. През есента на [[1930]] г.
[[
Много уверено спечелва турнира на ленинградските майстори, а през есента на [[1931]] г. печели и [[Първенство по шахмат на СССР|шампионата на страната]] си с 13,5/17 т., при това добивайки 7,5/8 т. против основните конкуренти. За него „аналитическата работа се явявала нелош метод на подготовка за практическата борба“. Побеждава и в следващия 8-и [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] през [[1933]] г., след което е утвърден за най-добър съветски шахматист.
Ред 47:
През март 1946 г. Ботвиник получава разрешение от Кремъл да играе мач за световната титла с „врага на народа“ и отправя предложение към тогавашния световен шампион [[Александър Алехин]]. От радост, въпреки младостта си, получава втори сърдечен пристъп. Обаче на 24 март 1946 г. 53-годишният Алехин най-ненадейно умира и за пръв път от [[Щайниц]] насам шахматният свят остава без шампион.
След смъртта на Алехин [[ФИДЕ]] организира [[Световно първенство по шахмат 1948|турнир за определяне на новия световен шампион през 1948 г.]] Участниците са Михаил Ботвиник, [[Василий Смислов]], [[Паул Керес]], [[Самуел Решевски]] и [[Макс Еве]]. За пръв път в историята на шахмата в директен спор за титлата се състезават повече от 2 шахматисти. Турнирът започва в [[Хага]] (Нидерландия) на 2 март 1948 г. и завършва в [[Москва]] (СССР) на 16 май
Ботвиник участва в шампионатни мачове за период от 15 години и става 5 пъти световен шампион. След като спечелва световната титла през 1948 г., той я запазва след равните мачове 12:12 с претендентите – през 1951 г. с [[Давид Бронщайн]] и 1954 г. с [[Василий Смислов]].
Ред 54:
През [[1970]] г. Ботвиник се оттегля от професионалния шах. Създава шахматна школа и се занимава с развитието на компютърния шах. Сред учениците му са [[Анатоли Карпов]], [[Гари Каспаров]] и [[Владимир Крамник]] – 3 бъдещи световни шампиони<ref name="How Life Immitates Chess" />.
[[
Въпреки това Ботвиник продължава да играе шах до 72-годишна възраст, оставяйки от 1924 до 1983 г. богато шахматно носледство от 1192 партии, от които 1180 в официални срещи. От тях той печели 570, завършва наравно 469 и губи само 141. Така печели 804,5 точки от 1180 възможни и със забележителния резултат 68,2% се нарежда сред първите 7 шахматисти в историята за всички времена.
| |||