Августин Блажени: Разлика между версии

Вечните идеи в духа на Бог са причина за всички истини при Свети Августин. Сам Бог е истината. Както и при Платон, архетипите са онтологично-високия статус, са също и при Свети Августин. Истината за хората вече се предлага в медииранато просветление на ума чрез Бог. Божествения дух (mundus intelligibilis) тези идеи и правила, са излъчени директно в човешкия ум; истината се оказва в самите хора. Точното тълкуване на тази теория остава спорно, но изглежда да представлява умерено епистемологична.

Августин казва: наличието на миналото, настоящето на настоящето и настоящето на бъдещето. Минало настояще и бъдеще, като такива не съществуват според Августин: "Как можеш да кажеш, че миналото и бъдещото време са там, миналото е свършило, а бъдещето все още не е дошло?" Настоящето да, но ако то винаги присъства и миналото го няма, то тогава няма да има време, а ще бъде вечност.". По-скоро миналото е очакване в присъствието, то напомня за настоящето и бъдещето, докато настоящето, е издигаща се частност от бъдещето в миналото на нашия дух. Ние измерва времето, въз основа на: "Впечатления, които произвеждат временни неща (в нашият дух) и остават, ако те са преминали, настоящето, няма да е това през което сме преминали и каквото сме натрупали като житейски опит."

Също така за Августин, времето е истинско, защото Бог го е създал. Kонцепцията на Августин за времето е присъща, но не чисто субективна. Въпреки това, разбирането му е в рязък контраст с Платоновото обективно време, в което време е движението на небесните тела, така например завършването на един ден е движение от изгрев до залез слънце. Августин твърди, обаче, че: "Ако едно тяло се премества, (ние измерваме времето), колко време се движи от началото до края на неговото движение, ..." като тяло се мести само във времето " и това не представлява себе си. И дори ако тялото не се движи, все пак може да се измери и да се каже нещо за времетраенето на неговата неподвижност, е точно защо движението не е равно на времето.