Правителство на Александър Стамболийски 1: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Бележки: Ненужни колони: употреба на автоматично разделяне на колони редактирано с AWB |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 3x кавички, 2x тире, 2x тире-числа, 4 интервала, А|АБ (ползвайки Advisor) |
||
Ред 12:
| министър-председател = [[Александър Стамболийски]]
| държавен-глава = [[Борис III]]
| партия = БЗНС
| брой = 8
| мъже = 8
Ред 28:
След продължителни преговори с различни политически сили [[Александър Стамболийски]] сформира коалиционно правителство с участието на [[Народна партия|Народната партия]] (54 000 гласа) и [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] (30 000 гласа). Непосредствено след като поема властта, доминираното от земеделците правителство прокарва на [[22 ноември]] [[1919]] г. през [[Народното събрание]] „Закон за съдене и наказание на виновниците за [[Втора национална катастрофа|Втората национална катастрофа]]“. Арестувани са бивши министри от [[Правителство на Радославов (1913–1918)|кабинета на д-р Васил Радославов]]. Няколко седмици по-късно е приет и „Законът за търговията със зърнени храни“, който отнема външната търговия от едрите търговци и я предоставя на държавно монополно обединение ([[Консорциум]]), заплащащо на твърди и сравнително високи цени зърното на производителите. Приети са и „Закон за санитарно-ветеринарните служби“ и „Закон за водните синдикални сдружения“<ref name="Encyclopedy"/>.
На [[27 ноември]]
[[Втора национална катастрофа|Втората национална катастрофа]] влошава до крайност икономическата и политическата обстановка в страната. Понижаването на жизненото равнище и жестоките мерки, предприети от правителството срещу стачкуващи работници в големите градове (за потушаването им са използвани въоръжени отряди на БЗНС – [[Оранжева гвардия|Оранжевата гвардия]]), довеждат до [[Транспортна стачка|първата общонационална стачка – Транспортната]], продължила два месеца. При провеждане на реформите, ориентирани основно към подобряване положението на дребния селски стокопроизводител, БЗНС среща сериозна съпротива от коалиционните си партньори в правителството. За да се освободи от тяхната опека, на [[20 февруари]] [[1920]] г. Александър Стамболийски предизвиква разпускането на Народното събрание. Насрочени са [[парламент]]арни [[избори]], които са проведени на [[28 март]]
==== Реформи ====
Най-важната реформа на правителството на [[БЗНС]] е свързана с преразпределението на земеделските земи. Целта е да се създаде поземлен фонд, чрез който да бъдат оземлени безимотните селяни и бежанци от [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. Според гласуваните закони за увеличаване размера на държавните земи за трудова поземлена собственост максималният размер обработваема площ, която може да притежава едно домакинство, е ограничен до 300 дка – ако има семейство. Земите над определения максимум се изземват срещу минимално заплащане. Аграрната реформа засяга интересите предимно на едрите земевладелци. Едновременно с провеждането на аграрната реформа земеделците започват отчуждаване и на част от едрата градска собственост за нуждите на държавните институции. На [[28 май]]
Проведените реформи засягат интересите не само на богатите [[земевладелец|земевладелци]], [[търговец|търговци]] и [[собственик|собственици]] на едра градска собственост. Рязко са намалени заплатите на интелигенцията ([[учител]]и, [[лекар]]и, [[адвокат]]и и [[военен|военни]]), прави се опит да се ограничи влиянието на армията в обществения живот (на [[9 септември]] 1920 г. са забранени всички тайни офицерски организации). Започва се подготовката за републиканска конституция като първа крачка към премахване на [[монархия]]та. През 1922 г. под контрола на държавната власт са поставени църковните институции. Земеделците са безкомпромисни към политическите си противници. На [[17 септември]]
След 1922 г. отношенията между БЗНС и [[БКП|БКП (т.с.)]] се влошават. Причината е, че комунистите са единственият реален парламентарен противник на земеделците. БЗНС предприема репресивни мерки в селата със силно комунистическо влияние<ref name="Encyclopedy"/>.
Ред 41:
=== Външна политика ===
[[File:BASA-284K-2-218-63-Ratification of the Treaty of Neuilly-sur-Seine.jpg|мини|250п|Страницата с подписите на [[Борис III]], [[Александър Стамболийски]] и [[Михаил Маджаров]] на ратификацията на Ньойския договор]]
Във външната си политика Стамболийски се стреми към поддържане на приятелски отношения със [[Кралство Югославия|Сръбско-хърватско-словенското кралство]] – съюзник на мощната по това време [[Франция]]. Идеята е с помощта на Френската република България да си върне [[Западна Тракия]]. Земеделците са ангажирани да прекратят дейността на [[ВМРО]]. Резултатът е убийството на вътрешния министър [[Александър Димитров]] през 1921 г. и завладяването на [[Кюстендил]] от части на националноосвободителната организация през декември 1922 г. ВМРО твърдо застават в блока на противниците на БЗНС. Земеделците стриктно изпълняват клаузите на Ньойския договор, надявайки се, че това ще умилостиви победителите и те ще смекчат санкциите. За да не дразни [[Великите сили]], Стамболийски не установява дипломатически отношения със [[СССР]]. Оказана е помощ в храни на гладуващото население на [[Поволжие]]то. Голямо количество зърно е продадено срещу [[злато]] на съветското правителство. Така са попълнени златните запаси на [[Българска национална банка|Българската национална банка]] и [[лев]]ът се стабилизира (по-голяма част от златните авоари на държавата са изнесени срещу американско зърно през гладните
В началото на 1923 г. БЗНС се разцепва. Част от министрите са недоволни от начина, по който се провеждат реформите. Опозиционното ядро (ръководено от [[Марко Турлаков]] и [[Александър Радолов]]) е изключено от организацията, а през февруари 1923 г. е съставено ново земеделско правителство<ref name="Encyclopedy"/>.
Ред 51:
[[File:BASA_1840K-1-69_Marko_Turlakov,_Tsanko_Tserkovski,_Alexander_Stamboliyski,_Dimitar_Mustakov.jpg|мини|Трима от министрите от 40-то правителство на България – Марко Турлаков, Цанко Церковски, Александър Стамболийски, и генерал [[Димитър Мустаков]]. Източник: ДА „Архиви“.]]
Сформира се от следните 8 министри<ref name="Encyclopedy">{{Цураков|138
{{министър2 начало}}
{{министър2|председател на Министерския съвет|[[Александър Стамболийски]]||БЗНС}}
|