Вълчо Кадиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
→Биография: Биографичните данни са изготвени от Димитър Димитров, изкуствовед. |
||
Ред 18:
|сайт=
}}
'''Вълчо Милушев Кадиев''' е български [[скулптор]], [[художник]] и общественик. Завършва [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] в гр. София. Автор е на множество паметници - многофигурни композиции и бюстове от камък и от бронз. Член на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]] и активен член в [[Съюз на тракийските дружества в България|Съюз на Тракийските дружества в България]].
== Биография ==
Вълчо Кадиев е роден на 5 юли 1918г. в [[село Чадърли]], [[Гюмюрджинско]], [[Беломорска Тракия]] в голямо селско семейство. Баща му почива през 1926г. и детството на Вълчо преминава в изключителна бедност. Още като дете става ратай, работи заедно с братята и сестрите си за изкарването на семейната прехрана. Това спомага за утвърждаването у него на трудови навици от най-ранна възраст, а по-късно - вече в училищната - да създаде основата на развитото социално мислене. От 1928г. семейството се преселва в България и се установява в [[Тополовград]]. Там, като единствено момче, Вълчо е глава на семейството и дели времето си между работа и учение. Учи в гимназията в гр. Елхово, но прекъсва учението поради необходимостта да работи, а по-късно завършва вечерната гимназия в [[София|гр. София]].
През 1940г. е приет в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в [[София]]. Негов професор е водещият скулптор [[Иван Лазаров]], който цени таланта и трудолюбието на своя студент и полага грижи за укрепването на неговото дарование и професионализъм като му гласува пълното си доверие. Това позволява на Вълчо да завърши успешно следването си. Участва в акциите на ВОНСС и е в тесни контакти със [[Стефан Куцаров]] - художника-партизанин, убит през 1944г.
През септември 1944г. Вълчо Кадиев е мобилизиран и заминава за фронта като войник. Поверена му е длъжността началник на пощенското бюро към щаба на I-та народоосвободителна армия.
След завършването на [[Национална художествена академия|Академията]] преподава една година в [[Харманли]], а после в [[София]] е на свободна практика. По-късно е назначен като първи от скулпторите в кинематографията и има заслуги за издигането на квалификацията на художниците в киното.
През 1949г. специализира в [[Италия]], а по-късно отива и в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР,]] както и във [[Франция]]. Посещава с художествено-творческяа цел още [[Швейцария]], [[Югославия]], [[Румъния]] и [[Гърция]].
В [[Съюз на българските художници|СБХ]] членува от 1946г. и участва в много обществени и групови изложби. Негови творби се намират в [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] и в редица галерии в страната и в чужбина. Автор е на множество паметници - многофигурни композиции и бюстове от камък и от бронз.
Най-значителни творби на [[Вълчо Кадиев]] са фигурата на [[Петко войвода|Капитан Петко Войвода]] - [[Национална художествена галерия|НХГ]], паметникът на [[Петко Енев]] и на Съпротивата 1923-1944г. в [[Нова Загора|гр. Нова Загора]], паметникът "Ямболската стачка 1931г." - [[Ямбол]], композиционният многофигурален Паметник на Съпротивата 1923-1944г. в [[Харманли|гр. Харманли]], Паметник на Съпротивата с фигура на партизанин от мрамор - [[Тополовград]], Паметникът на Тодор Грудов и Съпротивата 1923-1944г. - [[Грудово]], Паметник на Съпротивата с фигура на партизанин в [[Найденово|с. Найденово]] - Старозагорско, Паметник на Съпротивата с фигура на партизанин в с. Войняговци, Софийско.
Вълчо Кадиев е автор и на много паметници-бюстове на видни революционни дейци и прославени загинали партизани из цялата страна, между които на [[Никола Вапцаров|Вапцаров]], [[Петко войвода|Петко Войвода]], [[Атанас Димитров (политик)|Атанас Димитров]], [[Иван Панов]], [[Димо Дичев]], поетесата-партизанка [[Стоянка Карабочева]], [[Васил Коларов]] и редица други.
Вълчо Кадиев е обявен за почетен гражданин на [[Нова Загора|гр. Нова Загора]].
{{България-мъниче}}
| |||