Стара планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м вр. --> връх; козметични промени |
||
Ред 30:
Стара планина е сред 4-те [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографски области]] на [[Старопланинска зона|Старопланинската зона]]. Тя е е част от [[Алпиди|Алпо-Хималайската планинска система]] и в частност от голямото земно образувание, известно като [[Балканиди]]. Разположена е между [[Предбалкан]]а на север и [[Подбалкански котловини|Подбалканските котловини]] на юг. На запад се простира до реките Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок) и [[Височица]] (Комщица, Темска река, десен приток на [[Нишава]]) в [[Сърбия]], а на изток, при нос [[Емине]] достига до [[Черно море]]. Простира се върху територията на части от 14 български области – [[Област Видин|Видинска]], [[област Монтана|Монтана]], [[област Враца|Врачанска]], [[Софийска област|Софийска]], [[област София]], [[област Ловеч|Ловешка]], [[област Пловдив|Пловдивска]], [[област Габрово|Габровска]], [[област Стара Загора|Старозагорска]], [[област Велико Търново|Великотърновска]], [[област Сливен|Сливенска]], [[област Шумен|Шуменска]], [[област Бургас|Бургаска]] и [[Област Варна|Варненска]].
Площта на Стара планина (само на територията на България) е 11 596,4 km<sup>2</sup>, с дължината – 530 km и ширина от 15 (в средната част) до 50 km (в западната и източната част). Средната
{| border="1" cellpadding="2"
Ред 65:
Северната граница на Стара планина с [[Предбалкан]]а следи в едри линии надлъжните разломи по протежение на северновергентните навлачни структури. Една част от границата следи чупките на напречните долини на реките, които са твърде изразителни при допира на твърдите варовици на юротипните гънки и по-неустойчивия дълбоко обработен в тектонско отношение литоложки субстрат на Стара планина. Освен това на някои места границата се очертава от младия седиментен пълнеж на синклиналните структурни понижения.
В най-западната си част границата между [[Предбалкан]]а и Стара планина започва от [[Белоградчишки проход|Белоградчишкия проход]] (570 m) на границата със [[Сърбия]] и следи на изток Салашката синклинала. След това тя минава през седловината [[Превала (седловина)|Превала]] (535 m) и продължава на югоизток по протежение на дислоцираните структури на Салашката синклинала и праволинейната, обусловена от тектониката долина на река [[Огоста]].
След долината на река [[Черни Вит (река)|Черни Вит]] започва границата между Средния Предбалкан и Средна Стара планина. Границата последователно пресича долините на реките [[Бели Вит]] (при [[Рибарица (Област Ловеч)|Рибарица]]), [[Бели Осъм (река)|Бели Осъм]] (при село [[Бели Осъм]]), [[Черни Осъм (река)|Черни Осъм]] (южно от [[Троянския манастир]]), [[Видима]] (при град [[Априлци]]), [[Росица (река)|Росица]] (при село [[Стоките]]), [[Янтра]] (при [[Габрово]]), [[Дряновска река]] (при [[Трявна]]), [[Белица (приток на Янтра)|Белица]] (при село [[Вонеща вода]]), [[Златаришка река]] (южно от град [[Елена (град)|Елена]] и [[Стара река (приток на Янтра)|Стара река]] (при село [[Стара река (Област Сливен)|Стара река]]), където завършва границата със Средна Стара планина.
Ред 78:
==== Западна Стара планина ====
Западната част на Стара планина се отличава със северозапад-югоизточно простиране, като на запад е ограничена от долините на реките Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок) и [[Височица]] (Комщица, Темска река, десен приток на [[Нишава]]) в [[Сърбия]], а на изток достига до [[Златишки проход|Златишкия проход]]. В посока от северозапад на югоизток Западната част на Стара планина със своето цялостно верижно било до най-високия
В обсега на този широк орографски обхват до долината на река [[Искър]] в посока от север на юг се редуват планините [[Врачанска планина|Врачанска]] (1482 m), [[Козница (планина)|Козница]] (1785 m), [[Понор (планина)|Понор]] (1479 m) и [[Мала планина]] (1234 m). Те последователно са разчленени от [[Дружевската седловина|Дружевска седловина]] (863 m) и от дълбоките долини на реките [[Пробойница]] и [[Искрецка река|Искрецка]]. На запад [[Мала планина]] е тясно свързана с гърбището на [[Чепън|Чепън планина]] (1206 m). Орографското разширение и разклонение източно от долината на река [[Искър]] в посока от север на юг е представено от планините [[Ржана]] (1637 m), [[Голема планина|Голема]] (1588 m) и [[Софийска планина|Софийска]] (1295 m). Те се разграничават от дълбоките долини на реките [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] и [[Батулийска река|Батулийска]], а билата им на изток се събират в общия орографски възел на планината [[Мургаш]] (1687 m). Източно от прохода [[Витиня]] се издигат най-източните части на Западна Стара планина – [[Било (планина)|Било]] и [[Етрополска планина|Етрополска]].
Западната част на Стара планина заема площ от 4 196,9 km<sup>2</sup>, което представлява 36,19% от общата площ на Стара планина. Средната и надморска височина е 849 m. Най-голям процент – 49,44 заемат нископланинските земи (надморска височина между 600 и 1000 m), следвани от среднопланинските – 27,15%, а най-малък – 1,79% високопланинските земи с височина над 1600 m. Дължината на Западна Стара планина е 190 km, а ширината
[[Файл:Midzor2.jpg|мини|200п|В подножието на връх [[Миджур]] (Западна Стара планина)]]
Основни морфографски единици в Западна Стара планина:{{колони|2|
Ред 109:
Средната част на Стара планина се отличава с високо, компактно и верижно било, което притежава подчертано изразено западно-източно простиране. Тя се заключава между [[Златишки проход|Златишкия проход]] на запад и седловинното понижение [[Вратник]] 1097 m) на изток. По нейното протежение се разграничават редица планини с локални наименования ([[Златишко-Тетевенска планина|Златишко-Тетевенска]], [[Троянска планина|Троянска]], [[Калоферска планина|Калоферска]], [[Шипченска планина|Шипченска]], [[Тревненска планина|Тревненска]] и [[Елено-Твърдишка планина|Елено-Твърдишка]]). Тук подчертано изразената орографска същност на старопланинското било е жалонирана с поредица от добре изразени върхове. Над тях се откроява купеноподобният корпус на първенеца на Стара планина – връх [[Ботев (връх)|Ботев]] (2376 m). Освен това по старопланинското било от запад на изток се проследяват върховете Паскал (2029 m), [[Вежен]] (2198 m), [[Левски (връх)|Левски]] (Амбарица, 2166 m), Алеко (Купена, 2169 m), [[Триглав (Стара планина)|Триглав]] (2276 m), [[Столетов (връх)|Столетов]] (1326 m), [[Бузлуджа]] (1443 m) и [[Чумерна (връх)|Чумерна]] (1536 m). Заедно с това в средната част на Стара планина в посока от запад на изток билото повече или по-малко се понижава при напречните лесно проходими седловини. По неговото протежение се редуват седловините и проходите: [[Златишки проход|Златишки]] (Кашана, 1385 m), [[Троянски проход|Троянски]] (Беклемето, 1520 m), [[Русалийски проход|Русалийски]] (1560 m), [[Химитлийски проход|Химитлийски]] (Ясенски, 1170 m), [[Шипченски проход|Шипченски]] (1200 m), [[Проход на Републиката]] (Хаинбоаз, 698 m) и [[Твърдишки проход|Твърдишкият проход]]. Върху северните склонове на Средна Стара планина са всечени редица напречни долини от горните течения на реките [[Вит]], [[Осъм]], [[Видима (река)|Видима]], [[Росица (река)|Росица]] и [[Янтра]], а върху нейните южни склонове се открояват долините на реките [[Стряма]], [[Тунджа]], [[Тъжа (река)|Тъжа]] и др.
Средната част на Стара планина заема площ от 3 400,9 km<sup>2</sup>, което представлява 29,33% от общата площ на Стара планина (най-малък дял). Средната
[[Файл:Botev.jpg|мини|200п|Връх [[Ботев (връх)|Ботев]] (Средна Стара планина)]]
Основни морфографски единици в Средна Стара планина:{{колони|2|
Ред 127:
Южният орографски клон на изток от [[Вратник]] започва с гърбището на [[Сливенска планина]], над което се издига нейният най-висок връх Българка (1181 m). На изток от долината на река [[Мочурица]] [[Сливенска планина|Сливенската планина]] се разклонява. Нейният северен орографски клон е по-висок и по-дълъг и по неговото напречно разчленение минава [[Мокренски проход|Мокренския проход]] (476 m). Цялото гърбище на този орографски клон е известно под името [[Стидовска планина]], която след [[Карнобатски проход|Карнобатския проход]] (310 m) преминава в [[Карнобатска планина]], а след [[Айтоски проход|Айтоския проход]] (350 m) – в [[Айтоска планина]]. Южният по-къс орографски клон обхваща по-ниското плоско било на планината [[Гребенец]], а след [[Марашки проход|Марашкия проход]] (261 m) следва ниския (472 m) [[Терзийски баир]], който завършва при завоя на река [[Мочурица]].
Източната част на Стара планина заема площ от 3 998,6 km<sup>2</sup>, което представлява 34,48% от общата площ на Стара планина. Средната
[[Файл:Cape-emine-dinev.jpg|мини|200п|Нос [[Емине]] (Източна Стара планина)]]
Основни морфографски единици в Източна Стара планина:{{колони|2|
Ред 227:
Главната Старопланинска верига се отнася към планинската климатична област. Основните фактори за формирането на климата са атмосферната циркулация, надморската височина и изложението на склоновете.
Стара планина е основната климатична преграда и природна граница в България. Северното подножие е с умереноконтинентални климатични черти, а южното с преходни. Преходността на климата е особено характерна за източните части на планината. От подножието към билото се сменят характерът и стойностите на климатичните елементи. Средногодишната температура във височина намалява и при станция
Валежите се увеличават във височина и достигат до 1200-1400 mm. Те са по-обилни по северните склонове, докато южните остават във валежна сянка и валежите там са около 550 mm. В най-източните части поради преходния характер на климата валежите достигат до около 600 mm. Снегозадържането е около 46 седмици в по-високите части и до 12 седмици на изток. Максимумът на валежите е пролетен, а минимумът зимен, като в източните части се забелязва сезонно изравняване на валежите. Най-ветровити места в България са върховете Мургаш и Ботев, където средната годишна скорост на вятъра достига 10 m/s. За северното подножие на Стара планина са характерни проявите на фьон, а в района на Твърдица и Сливен студеният падащ вятър тип „бора“ (често наричан „сливенски вятър“). От неблагоприятните климатични явления са характерни мъглите, [[температурните инверсии]] в котловините, поледиците.
Ред 271:
== Растителност и животински свят ==
Подобно на почвите и при растителността се наблюдава добре проявена [[вертикална зоналност]]. До около 800 m н.в. преобладават широколистните видове, предимно [[дъб]] и [[габър]], над които е поясът на буковите гори. На много места именно [[бук]]ът формира горната граница на [[гора]]та. Над буковите гори на отделни места се срещат хубави [[смърч]]ови гори, на места смесени с [[ела]] ([[Берковска планина|Берковска]] и [[Калоферска планина]]). Срещат се още ограничени площи на гори от [[бяла мура]] (Тетевенско) и [[черен бор]]. По северните склонове на Берковска Стара планина има естествени гори от реликтния [[обикновен кестен]]. В Централна Стара планина по карстови терени се среща [[еделвайс]]ът (района на Козята стена и
Най-високите части са заети от пасища и ливади. От храстовите видове са разпространени [[шипка]], [[глог]], [[къпина]], [[дрян]], [[леска]], [[хвойна]], [[боровинка]], [[връшняк]], [[трънка]], [[драка]], [[смрадлика]], [[люляк]] и др. На отделни участъци в Средна и Западна Стара планина са запазени и храстови съобщества от [[клек]]. В района на [[Айтос]] е разпространен [[ендемит]]ът [[айтоско сграбиче]], а в централните части на планината се среща ендемитът [[старопланинска иглика]]. Западно от [[Сливен]] е и най-северното находище на средиземноморския вид [[кукуч]]. Значително е разнообразието на тревни видове власатки, ливадина, детелина, светлика, острици, орлова папрат, картъл, полевица и др.
Ред 278:
== Забележителности ==
[[
Стара планина е част от [[100 национални туристически обекта|Стоте национални туристически обекта]]. Сред тях са обектите [[връх Ботев]], [[връх Шипка]], с. [[Осеновлаг]] – манастирът „[[Седемте престола]]“, населени места в близост, като [[Котел]], [[Жеравна]], [[Сливен]], [[Казанлък]], [[Габрово]], [[Боженци]], [[Дряново]], [[Елена]], [[Трявна]], [[Карлово]], [[Калофер]], [[Клисура]], [[Сопот]], [[Враца]], [[Троянски манастир]] и др. В планината има 20 временни (пресъхващи) и постоянни езера.
Ред 311:
{{Планини в България}}
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Стара планина| ]]
| |||