Шипченска битка (август 1877): Разлика между версии

След боевете при гр. [[Стара Загора]], гр.[[Нова Загора]] и с. Джуранлии (дн. [[Калитиново]]), [[Централна армия|Централната османска армия]] (командир [[Сюлейман паша]]) се насочва към преминаване на [[Стара планина]]. Целта е вероятно съединяване с частите при гр. [[Плевен]] и четириъгълника [[Русе]] – [[Шумен]] – [[Варна]] – [[Силистра]]. Състав на армията : 48 [[табур]]а, 16 [[ескадрон]]а и 48 [[оръдие|оръдия]], общо 27 000 войници. На 20 август, след съсредоточаване, се насочва към [[Шипченски проход|Шипченския проход]]. Разделена е на три колони: първа, командир Реджеб паша настъпва по линията с.''[[Шипка (град)|Шипка]]'' – вр.връх ''Малък Бедек'' – вр.връх ''Свети Никола'' и нанася главния удар; втора, командир Шакир паша настъпва по линията с. ''Шипка'' – вр.връх ''Свети Никола'', нанася спомагателен удар; третата е общ резерв. Планът за действие предвижда фронтален удар срещу руската отбрана.

Отбраната е разделена на: предна позиция – южна (вр.връх ''Свети Никола'' – ''Орлово гнездо'', командир [[полковник]] [[Михаил Толстой]]); главна позиция на три сектора – източен, западен и северен (полковник [[Леонид Вяземски|Вяземски]] и полковник [[Фьодор Де Прерадович]]); общ резерв в седловината между вр.връх ''Свети Никола'' и вр.връх ''Шипка''. Артилерийската поддръжка е от четири батареи: от изток на запад – Централна, деветфунтова (Малката) и Стоманена батарея (пленена през юли при превземането на вр.връх ''Шипка''); от север – Кръглата батарея.

[[Файл:Bulgaria Shipka-04.JPG|мини|150px|Позиция на вр.връх Шипка]]

През нощта частите от колоната на Реджеб паша се предвижват към вр.връх ''Малък Бедек'' и около 7:00 часа отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8:00 часа атакуват руските позиции на вр.връх ''Свети Никола''. Нападението е отблъснато от пехотата и ''Стоманената батарея''.

[[Файл:Vsemirnaya Illyustratsia Russo-Turkish War (1877–1878) 06.jpg|мини|150px|Отразяване на турска атака на вр.връх Шипка. Рисунка А. Балдингер, гравюра К. Крижановски]]

Турските атаки започват около 4:00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх ''Узункуш'' и връх ''Кючюк Йешилтепе''. Колоната на Салих паша атакува връх ''Свети Никола'', а общия резерв връх ''[[Акри Джебел]]''. Вейсел паша около 9:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити. Обстановка става критична към 16:00 часа когато османските сили превземат връх ''Кючук Йешилтепе'', а връх ''Узункуш'' е силно атакуван. Две [[рота|роти]] български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх ''Кючук Йешилтепе'' се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: [[полковник]] Липински с 20 войника спира отстъплението в района на кръглата батарея, [[полковник]] Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, [[майор]] Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а доктор [[Константин Везенков]] (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатака със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17:30 часа на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на [[поручик]] Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови [[батальон]] на IV-а Стрелкова [[бригада]] (желязната, командир, генерал-майор [[Адам Цвецински]]). До 18:00 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от XXXVI- Орловски и XXXV- Брянски Пехотен [[полк]] и превзема вр.връх ''Кючук Йешилтепе''. Пристига и II-а Стрелкова бригада от XIV-а Пехотна [[дивизия]] (командир генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]). Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителния бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:

Сутринта на 24 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 войници, е поето от генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]] (командир на [[Южен отряд|Южния отряд]]). Възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техния тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за град Габрово. XII-и Стрелкови батальон ([[майор]] Климович) отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх ''Свети Никола'' на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. XXXVI-и Орловски Пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. XVI-и Стрелкови батальон ([[подполковник]] Ходяков) отстоява вр.връх ''Кючюк Йешилтепе''. При връх ''Узункуш'' е ранен командирът на XIV-а Пехотна дивизия, генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]. Командването ѝ е поето от генерал-майор [[Михаил Петрушевский]]. Около 14:00 часа подполковник Ходяков атакува без успех връх ''Йешилтепе''. В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град [[Габрово]] изпратени на позициите от генерал-лейтенант [[Виктор Кренке]]. За техния принос свидетелства [[военен кореспондент|военния кореспондент]] на английския вестник „Daily News“, [[Арчибалд Форбс]] пред руския дипломат граф [[Николай Игнатиев]]: