Уикипедия

Българска литература между двете световни войни: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м отстъп след запетая; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:BASA 118K-2-85 Bulgarian literary figures with Jules Romains.jpg|thumbмини|400px|Снимка на български писатели, поети, литературни критици и общественици по повод посещението в България на френския поет Жул Ромен, датирана не по-късно от 1939 г. Присъстват (от дясно наляво) [[Георги Райчев]], [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]], [[Константин Константинов]], [[Чавдар Мутафов]], [[Асен Разцветников]], [[Анна Каменова]], [[Емануил Попдимитров]], [[Ст. Л. Костов]], [[Боян Болгар]], [[Ангел Каралийчев]], [[Николай Лилиев]], [[Дора Габе]], [[Жул Ромен]], [[Георги Цанев (академик)|Георги Цанев]], [[Малчо Николов]], [[Елисавета Багряна]], [[Сирак Скитник]], [[Константин Петканов]], [[Богдан Филов]]. Източник: ДА "Архиви"]]
 
'''Българска литература между двете световни войни''' е период в [[Българска литература|българската литература]], често смятан за особено противоречив и в същото време най-богат [[Естетика|естетически]] за литературата през [[20 век]].
 
Периодът между войните се характеризира с идейна конфронтация и несигурност в обществения живот. Наблюдава се спад на [[поет]]ите – много от тях загиват на фронта. Издателствата спират работа. Освен това случващите се в обществото [[Бунтове на еничарите|бунтове]], [[атентат]]и и [[преврат]]и също повлияват на литературата като ѝ се отразяват зле.
 
Литературният живот през периода е белязан от разнообразни и противоречиви естетически търсения. Водят се остри полемики за „посоките и целите” на българската литература, за разбирането на родното. 
 
През този период българската литература се модернизира.
Ред 12:
 
== Литературни направления ==
За периода между войните в българската литература е характерен [[Символизъм (литература)|символизмът]], който се среща дори и през 40-те години. Заражда се дръзкото направление [[експресионализъм]]. Друго интересно направление е [[Диаболизъм|диаболизмът]] - синтез на романтичните традиции и на новия интерес към „поетиката на ужаса". Диаболисти през този период са Чавдар Мутафов, Светослав Минсков, Владимир Полянов и др. Въпреки че има своята публика, диаболизмът доста бързо изчезва.
 
== Представители ==
* Сред най-известните имена в поезията са:
[[Христо Смирненски]], [[Гео Милев]], [[Никола Фурнаджиев]], [[Атанас Далчев]], [[Елисавета Багряна]] и др.
* Сред най-известни имена в областта на прозата са:
[[Антон Страшимиров]], [[Ангел Каралийчев]], [[Георги Райчев]], [[Стоян Загорчинов]], [[Георги Караславов]], [[Йордан Йовков]] и др.,
== Литературни общности и списания ==
През периода между двете световни войни се създават редица творчески обединения. Една част от тях обявяват своите позиции чрез [[манифест]]и, а други чрез конкретната си литературна политика. Пример за литературна общност, която няма тясно формулирана естетическа програма, е групата писатели около сп. "[[Златорог]]", което излиза в периода [[1920]] - [[1943]] г. под редакцията на [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]].
 
Опит за обединение на принципна естетическа и демократична основа е списанието „Изкуство и критика", редактирано от критика [[Георги Цанев (журналист)|Георги Цанев]] и излизащо от [[1938]] до 1943 г.
 
Краткотрайно просъществувалият [[Стрелец (литературен кръг)|кръг „Стрелец"]] шумно прокламира своите представи за литературата, дефинира целите и задачите си. Двете издания, свързани с това обединение, вестниците „[[Изток (вестник)|Изток]]" и „[[Стрелец (вестник)|Стрелец]]", развиват идеи за ново духовно и културно възраждане, за преосмисляне на отношенията между родното и чуждото.
 
Други списания и вестници от периода са:
* Списание [[Везни (списание)|"Везни"]], излизащо от [[1919]] г. до [[1922]] г. под ръководството на [[Гео Милев]].
* Списание [[Пламък (списание)|"Пламък"]], излизащо през [[1924]] г. и [[1925]] г. Главен редактор [[Гео Милев]], издател и редактор Марко Марчевски,редактори Николай Хрелков, Христо Ясенов, Антон Страшимиров.
* Месечното списание "[[Хиперион (списание)|Хиперион]]", излизащо в периода 1922 г. - [[1931]] г.
 
* Седмичниците "[[Изток (Списание)|Изток]]" (1926 г. - 1927 г.) и "[[Стрелец (списание)|Стрелец]]" (1927 г.), издавани от литературния кръг "[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]"
* Вестник "[[Развигор (вестник)|Развигор]]", с редактор [[Александър Балабанов|Ал. Балабанов]]. Първи брой излиза през 1921 г.
* Вестник „[[Ведрина (вестник)|Ведрина]]" (1926-1927) на [[Антон Страшимиров|А. Страшимиров]].
* Вестниците „[[Литературни новини (вестник)|Литературни новини]]" и „[[Литературен живот (вестник)|Литературен живот]]" и др.
* Вестник „[[Литературен глас (вестник)|Литературен глас]]" (1928-1944) на Д.Б. Митов.
* „[[Вестник на жената]]" (1921-1944) на [[Христо Чолчев]]. Този вестник дава трибуна на българските писателки и поетеси, чието присъствие в литературата става все по-забележимо след войните.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българска_литература_между_двете_световни_войни“.