Бяло море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м °C на кирилица
м отстъп след запетая; козметични промени
Ред 25:
|Image caption=Map of the Aegean Sea
}}
'''Бяло море''' или '''Егейско море''' ({{стар|Б{{Уникод|ѣѣ}}ло море}}, {{lang-el|Αιγαίο Πέλαγος}}, ''Егео Пелагос'', {{lang-tr|Ege Denizi}}, ''Еге Денизи'') е полузатворено [[море]], част от [[Средиземно море]], разположено на мястото на суша, потънала в края на плиоцена между [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], [[Мала Азия]] и остров [[Крит]].
 
Свързано е с [[Мраморно море]] чрез протока [[Дарданели]]. Обща дължина – около 610 километра, ширина – до 300, а площта се равнява на 240 000 кв. км.
 
== Етимология ==
За гръцкото име на морето – ''Егейско'', още от древността има различни обяснения. Според някои то идва от град [[Егей]], а според други — от [[Егея]], царица на [[амазонки]]те, която умира в морето. Трети пък са на мнение, че морето носи името на цар [[Егей]], бащата на [[Тезей]], който се хвърля в морето, мислейки, че синът му е загинал. Най-вероятно гръцкото име на морето идва от старогръцката дума: '''αἶγες – aiges – аигес''', сиреч вълни, вуги (големи, пенести вълни).
 
== География ==
[[Файл:AegeanIslands.png|thumbмини|260px|{{legend|#00ff00|Континентът Европа и островите, принадлежащи към този континент}}{{legend|#F6C|Континентът Азия}}{{legend|#FF3|Азиатски острови}}]]
Бреговете на Бяло море са силно разчленени и са образували редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са [[Атика]], [[Магнисия]], [[Халкидически полуостров|Халкидическият]] и [[Галиполски полуостров|Галиполският]] (на Балканския полуостров); [[Чешме (полуостров)|Чешме]] и [[Режадие]] (в [[Мала Азия]]). [[Арголически залив|Арголическият]], [[Саронически залив|Сароническият]] и [[Волоски залив|Волоският залив]] са в областта на Средна Гърция, а Халкидическият полуостров е заобиколен от [[Солунски залив|Солунския]] и [[Орфански залив|Орфанския залив]], като неговите собствени полуострови оформят още 2 дълбоки залива – [[Торонийски залив|Торонийския]] (Касандрийски) и [[Светогорски залив|Светогорския залив]] (Сингитикос). По на изток е Сароският залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква. Южната част на Бяло море, край Крит, е известна като '''[[Критско море]]''', а северната, между Халкидическия и Галиполския полуостров – като '''Бяло море'''.
 
Ред 51:
 
== Хидрография ==
[[Файл:Sunset at Aegean Sea, İzmir 04.jpg|thumbмини|260px|Залез над морето от Измир , Турция]]
Егейските повърхностни води се движат във форма на спирала обратно на часовниковата стрелка, като средиземноморската вода се движи на север по западното крайбрежие на Турция, преди да бъдат изместена от по-малко плътен отлив в Черно море. Изтичането на Черно море се движи на запад по протежение на северно Егейско море, а потоците на юг по протежение на източното крайбрежие на Гърция.
 
Ред 57:
 
Анализ на Бяло море през 1991 г. и 1992 г. разкрива три отделни водни маси:
# Повърхностни води – 40-50 метра (130-160 фута) дебелина на фурнира, с летни температури от 21-26  °C и зимни температури, вариращи от 10  °C (50  °F) на север, до 16  °C (61  °F) на юг.
# Междинната вода се простира от 40-50 до 200-300 метра (660-980 фута) и е с температура от 11-18  °C
# Вода на морското дъно – среща се на дълбочина от 500-1000 m под морското равнище и е с много равномерна температура (13-14  °C) и соленост (3.91-3.92%).
 
== История ==