Даниел Обер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
м отстъп след запетая; козметични промени |
||
Ред 7:
}}
'''Даниел Франсоа Еспри Обер''' {{lang-fr|Daniel François Esprit Auber}} е френски композитор, един от най-големите представители на френската романтична и комична [[опера]] от първата половина на 18 век.
Автор е на повече от 50 опери, посрещнати с небивал за времето си успех. Най-известните му творби са ''„Фра Дяволо“'' и ''„Нямата от Портичи“'', която [[Рихард Вагнер]] определя като „театралното предзнаменование на Юлската революция“.<ref name="sagaev">Книга за операта, Любомир Сагаев, Издателство "Наука и изкуство", София, 1967, стр. 362. [http://www.chitanka.info:82/lib/text/8501/83 (в електронен вид)]</ref> Нова книга за операта в два тома от Огнян Стамболиев,том 1, София, 2002.
== Биография ==
Даниел се ражда в семейството на книжар, който определя за сина си да наследи неговия занаят. Въпреки това, на Даниел е позволено да се занимава с музика и още в детските си години вече може да свири на няколко [[музикален инструмент|инструмента]] под наставничеството на своя учител, тиролския композитор Жозеф Алоис Ладурнер (7 март 1769 — 20 февруари 1851). На 20-годишна възраст Обер е изпратен да учи в [[Лондон]], за да поеме семейния бизнес, но в резултат от нарушаването на [[Договор от Амиен|Договора от Амиен]] му се налага да напусне Великобритания.
По това време младият Обер вече се е пробвал в композирането и е написал няколко концерта в маниера на изпълнение на виолончелиста Ламар, комуто творбите са посветени. Един от концертите му за цигулка бива изпълнен от известния Жак-Фереол Мазас в Парижката консерватория и получава добри отзиви, което окуражава Обер да постави на сцена на осъвременен вариант на старата комична опера ''„Жюли“'' (''Julie'') през 1811 година. С ясното съзнание, че има потребност от задълбочено изучаване на музикална композиция, Обер става ученик на [[Луиджи Керубини]], под чието влияние талантът му успешно се разгръща.
Ред 26:
Две години по-късно, на 27 февруари 1833 година, втората гранд опера на Обер, ''„[[Густав III (опера)|Густав III]]“'' (''Gustave III''), също печели овациите на публиката и остава в оперния репертоар в продължение на години. Също както се случва с предишната му опера, нейното либрето също е използвано от други композитори, дори два пъти: от [[Саверио Меркаданте]] за операта му ''Il reggente'' (''„Регентът“''), а след това и от [[Джузепе Верди]] за операта му ''„[[Бал с маски]]“'' (''Un ballo in maschera''). Обер се радва на още няколко големи успеха в Опера Комик: ''„[[Бронзовият кон]]“'' (''Le cheval de bronze'', 1835), ''„Посланикът“'' (''L'ambassadrice'', 1836), ''„[[Черното домино]]“'' (''Le domino noir'', 1837), ''„[[Езерото на феите]]“'' (''Le lac des fées'', 1839) ''„[[Брилянтите от короната]]“'' (''Les diamants de la couronne, ''1841) и ''La part du diable'' (''„Делът на Дявола“'', 1843).
[[
Междувременно, през 1842, по желание на [[Луи-Филип]], Обер наследява учителя си Керубини като директор на Парижката консерватория. През 1857 година [[Наполеон III]] го назначава за свой императорски [[капелмайстор]].
В късните си години Обер чувствително намалява темпа на композиране. 1850-те години отбелязва с комичната опера с трагичен финал ''„[[Манон Леско (Обер)|Манон Леско]]“'' (1855), и с преработки на
Мъдрите слова на Обер, неговата отзивчивост и доброта му печелят уважението и любовта на съгражданието. По време на германската обсада на Париж през 1870-71 година той се радва на спокоен живот у дома си, но мизерията, която връхлита по време на [[Парижка комуна|Парижката комуна]], изтощава 89-годишния Обер и той умира на 13 май 1871.
| |||