История: Разлика между версии

Арабският историк [[Ибн Халдун]] през [[1377]] г. анализира грешките, които често извършват историците. Той подчертава културните различия между съвременност и минало, и затова е нужно внимателно отношение към източниците, разпределяне на принципите, съгласно които може да им се даде оценка и накрая – да се интерпретират събитията и културата на миналото. Ибн Халдун критикува предразсъдъците и лековерието на историците.<ref>[[Ibn Khaldun]], Franz Rosenthal, N. J. Dawood (1967), ''The Muqaddimah: An Introduction to History'', p. x, [[Princeton University Press]], ISBN 0-691-01754-9.</ref> Неговият метод залага основите за оценката на ролята на държавата, пропагандата, средствата за комуникация и на систематичните предразсъдъци в историографията.<ref name=Mowlana>H. Mowlana (2001). „Information in the Arab World“, ''Cooperation South Journal'' '''1'''.</ref>, във връзка с което Ибн Халдун се счита за „баща на арабската историография“.<ref>Salahuddin Ahmed (1999). ''A Dictionary of Muslim Names''. C. Hurst & Co. Publishers. ISBN 1-85065-356-9.</ref><ref name=Enan>{{citation|title=Ibn Khaldun: His Life and Works|first=Muhammed Abdullah|last=Enan|publisher=[[The Other Press]]|year=2007|isbn=9839541536|page=v}}</ref><ref name=Akhtar>Dr. S. W. Akhtar (1997). „The Islamic Concept of Knowledge“, ''Al-Tawhid: A Quarterly Journal of Islamic Thought & Culture'' '''12''' (3).</ref> Голямо значение има разработването от Ибн Халдун на концепцията за политико-демографски цикли, представляваща един от първите опити за научно описание на [[Клиодинамика|историческата динамика]].<ref>[http://cliodynamics.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=49 Коротаев А. В. ''Долгосрочная политико-демографическая динамика Египта: Циклы и тенденции'']. М.: Восточная литература, 2006. ISBN 5-02-018526-4</ref>

 

 

Съществува дори и обширна историография от гледна точка на [[феминизъм|феминизма]]. Редица [[постмодернизъм|постмодернистични]] философи пък изцяло отричат възможността за непредубедена интерпретация на историята и съществуването на научна методология. В последно време все по-голяма сила набира [[клиодинамика]]та – математическото моделиране на историческите процеси.

* [[Цивилизация|цивилизационен]] ([[Николай Данилевски]], [[Освалд Шпенглер]], [[Арнолд Тойнби]], Ш. Айзенщат, [http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Eras/index.php Б. С. Ерасов], [[Дмитрий Бондаренко]], [[Игор Следзевски]], [[Сергей Нефьодов]], [[Глеб Алексушин]] и др.)

* [[Системна теория на света]] ([[Андре Гундер Франк]], [[Имануил Валерщайн]], [[Самир Амин]], Дж. Ариги, [[Марат Чешков]], [[Андрей Фурсов]], [[Андрей Коротаев]], К. Чейз-Дан, [[Леонид Гринин]] и др.)

* Щафетно-стадиен ([[Юрий Семьонов]]) (в действителност, нищо повече от модифициран марксистко-формационен подход).